Архив на: Зори

***

Опяват щурци края на лятото ни. Пълнолуние.    

Публикувано в миши дарадонки | 5 коментара

Клюкина

Вчера едно птиче спомена, че за ден-два Zотов ще намине през нашенско и нямал нищо против да раздаде автографи на почитатели. Вярно, че е отпускарско време и София е превъзходно-рехава, но срещата с този автор вероятно за мнозина би била … Има още

Публикувано в прочетено | 4 коментара

Океанът в края на пътя – Нийл Геймън

Трябваше да я чета след работа в петте дни, които бях планувала да съм отпуск, но се наложи да остана на работа и… щеше да е утешителна награда. Трябваше да е за онези 15-20 минути в парка, по средата на … Има още

Публикувано в прочетено | Коментирайте

Таласъмски напеви #93

Скоро ми привлече вниманието. От доста време не си бях откривала нещо забавно и обещаващо.

Публикувано в Таласъмски напеви | Коментирайте

Аз не съм аз

Не, не беше заран като при Грегор Замза. Не беше и вечер – като антитеза или заигравка някаква с тимпоралните маркери в прочутото произведение, за което би трябвало вече да сте се сетили. Случи се в най-никаквото време на света, … Има още

Публикувано в Тролщини | 6 коментара

Размисли от кокошарника

Среща по женски. Иначе казано – кокошарник. За приятелките ми, които не са оперирани от чувство за хумор и способност за самоирония, тази квалификация е приемлива.  Ако сравнението е твърде грубо и цинично за скрупольозните… казвам си, че е добре … Има още

Публикувано в Откачалки | 6 коментара

Градски щурци

Реката лениво се гъне из натрапчиво зелените островчета, покрити с тучна детелина. Няма и помен от гневните, пенести ръкави, плъпващи всяка пролет сред равното. Останало е само едно тъничко поточе, бавно като преситено змийче и златно от последните отблясъци на … Има още

Публикувано в Закачалки | 3 коментара

Оставка

Искането на тази оставка за мен лично започна от блога на една много уважавана от мен дама, която в деня на добре познатото ви назначение на Пеевски цитира това: First they came for the communists, and I didn’t speak out … Има още

Публикувано в объркани приказки | 4 коментара

За летенето…

Съвсем не според канона, старият учител се беше излегнал върху напечения от слънцето пясъчник, тук-таме обрасъл с малки туфички жилава трева и лениво съзерцаваше полета на птиците в синьото лятно небе. Върху му плахо полази сянката на поредния просител на … Има още

Публикувано в Тролщини | Коментирайте

Какво искаш от мен, любов? – Мануел Ривас

Имам си нов любим разказвач – Мануел Ривас. Съвсем скоро ще помня добре името му. Имам ужасната неспособност за помнене на имена. Трябва много сериозно нещо да ми влезе под кожата, за да се добере до оная част на ума, … Има още

Публикувано в прочетено | 3 коментара