Архив на категория: Миш-маш

Разбираш, че лятото си е тръгнало, когато с почуда откриеш колко много прах е полепнал по дланта ти от дръжката на прозореца след първото му затваряне за през нощта от месеци насам. Разбираш, но някак не ти се ще да го приемеш. Тишината … Има още →

По мои (безкрайно субективни изчисления) в прекрасната ни столица има-няма двадесетина рода, чиито корени са се проточили дълбоко-дълбоко в миналото на София, тръгвайки от оная своя митична прародителка, заради която Константин правел планове да пренесе имперския център тук и (понеже … Има още →

Реших, че е мъгла. Парцаливо се влачеше над върховете на елите, а по-нахалните борове раздираха крехките и, менливи очертания. Обаче нещо не ми се връзваше съвсем ситуацията, защото високо в небето се гонеха едни букалати облачета, между които слънцето щедро … Има още →

Преди няколко години си подарих за рождения ден нова връзка ключове. Нямах никакво желание да подменям старата, но тя взе, че изчезна. Беше неприятна ситуация, от която научих много. Разбрах, че половината от ключовете не са ми нужни. Открих, че … Има още →

Нямам представа, но имам идея. Ако поканите няколко приятели, помолите ги да донесат един продукт за готвене по тяхно усмотрение и се опитате да сготвите нещо ядивно от всички донесени неща – ще се получи страхотно миш-маш парти. А за … Има още →

  Като проклятие е. От десетина дни непрекъснато си имам работа с най-омразната ми ситуация – хора, които са закъснели. Първоначално се опитвах да проявявам разбиране, после започнах да избухвам (отнесоха си го няколко човека), от вчера не избухвам, а … Има още →

Есенният дъжд отми шумните тълпи – пустее паркът. Под мокрите кестени зъзнат летни спомени.  

Само още един ден. Повтарям си го като мантра от снощи.

… позакърпени надеждички, съшити с разноцветни кончета от глупави илюзии, дефилират край мен от известно време. Едни искат да им вдъхна кураж, други молят да обещая успех, хвалят си качествата, доказват си класата. Крещят, бутат се, настояват. Наглеят, режат сами … Има още →