Архив на категория: миши дарадонки

Море в кобалт, раздрани облаци и изоставен бряг…

И да можеше толкова просто да прекрачим от леда на болката в топлината на щастието – щеше ли да намериш сили да прескочиш сивотата на бездната между черното на нощите ни и бялото на изгревите …

И тази сутрин креслото в ъгъла скучае по теб.

Носи вятърът воня на мъртво лято и мръсна есен.

Луди щурци и побеснели светулки – моето време…

Да вали дъждът, от столичната поща майсторя лодки. По пролетните локви плуват ненужни чувства.

Опяват щурци края на лятото ни. Пълнолуние.    

Довършете пролетното хайку: „Косят тревата, остаря и пролетта…“ Има награда за впечатлилите журито. P.S. Журито е еднолично и много пристрастно (аз) 😉    

Блуждая в нощта. Из студените локви плува сливов цвят.    

На върха снежи, а тук начева пролет – кой път да хвана…