Архив на категория: Закачалки

Още по тъмно се наложи да поджапам из градските локви. Развидели се с една карамелено-опушена светлина, която останах да зяпам на входа, докато но изтля и последната искрица от нея. Странно е това усещане – да наблюдаваш как денят превзема … Има още →

Реката лениво се гъне из натрапчиво зелените островчета, покрити с тучна детелина. Няма и помен от гневните, пенести ръкави, плъпващи всяка пролет сред равното. Останало е само едно тъничко поточе, бавно като преситено змийче и златно от последните отблясъци на … Има още →

Вчера имах малък проблем с блога и решението му минаваше през контролния панел на хостващата компания. Проблемът беше решен бързо и професионално, но аз се замотах из менютата и попаднах на статистиката. Това, че не си давам зор да пиша … Има още →

Умората се стича по схванатите ми пръсти и капе по земята. Невидими кълбета пепел се разпръскват от грозното и разпльокване по паважа, но понеже това е дело на една изнервена и кисела умора, родена от писането на хиляди празни думи, … Има още →

Дъждовен ритъм, млековарка – клюкарка и похъркващ мъж…

Няма по-голям кеф от тоя в дъждовно време да минеш край спирка с готиното си МПС и да направиш чакащите на мокри кокошки. Не – има. Може да направиш кръгче и да минеш втори път. Още по-голям кеф е да … Има още →

Някъде го видях, било е през деня, но лудницата беше толкова голяма, че не се сещам къде и как е станало. Може да е било реклама, филм, брошура, може да е бил графичен елемент, напомнящ ми за него… Прибрах се … Има още →

Електронно списание “Сборище на трубадури” и семейство Мелконян, за втора поредна година, обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян. Очакваме разказите Ви в обем до 1000 думи (7200 знака с интервалите — или … Има още →

– Не ми се хили! – Усмихвам се, не се хиля. – Айде почна се – чакаме включване със сказка на тема „Употребата на езиковите изразни средства в междуполовите отношения“. – Чакай си, ако си нямаш работа. Аз чакам само … Има още →

Когато се срещнахме за първи път, той беше на четири, четири и половина по-точно, защото на тази възраст такива неща са важни. Първият въпрос, който ми бе зададен, беше: „Ти принц ли си или принцеса?“. Шах. „Аз съм бродник“, казах, … Има още →