Архив на категория: недовършени

Тази нощ по улиците бродят спомени. Сякаш са се крили от вечната човешка гмеж и сега, когато столичани се оттичат по родните си места и нажалени таксиметърджии се тюхкат, че е пусто и няма работа… точно сега спомените бавно изпълзяват … Има още →

Градът се поукраси със светлинки и кротичко се сгуши в очакване на празниците. Приятно е да се разхожда човек, но излизането ми тази сутрин бе истинско изпитание за воля и мъжество. То и аз съм такава медуза, че още на … Има още →

Остава седмица живот на коледна свещ от миналата година. Някога беше огромна, с прекрасен зелен кант на върха, който изгоря някъде към втората седмица – тъкмо трябваше да се върна на работа и остана само бялото. Структурата и – слепени … Има още →

Хиляди пъти мога да избродя света, но истинското ми пътуване през живота се състои от малки, единствени крачки. Изглеждат лесни, но са равностойни на прохождане – онези последни крачки към мечтите, очакващи прераждането си в реалност. Крачки – акушерки, които … Има още →

Приседнах на пейката в парка, за да закуся. Стандартно кафето и нещо от хладилника върши работа, но снощи малко повилнях и директно от купона поех към работата. Нужно беше да се подсиля с храна, която да надвие снощните коктейли и … Има още →

Добро утро! Нарочно оставих тази бележка на много места из апартамента. За твое добро той е заключен. Ще го отвори адвокатът ни след десет дни. Ще имаш достатъчно време да се запознаеш с материалите, които съм ти подготвил, за да … Има още →

Обърква ме, очарова ме, оставя ме без думи, а това последното е природно явление от ранга на северното сияние – рядко се среща и уж, след обяснението за необичайността на феномена, става ясно, че слънцето върши магарии, но… продължаваш да … Има още →

Проучването на обектите е основата на добре свършената работа. Това е максимата на шефа. Набива ми я в главата непрекъснато. Мисли си, че като е по-старши и всичко му е ясно. Сега ми вади душата с тая детска учителка. Като … Има още →

Най-върховната гледка в града се заформя пред моя прозорец. Сутрин рано светът се юрва да се труди и старата спирка се превръща във бойно поле – разгневени мадами ръгат немощни бабички, че се пречкат с пазарските си торби, а небръснати … Има още →

Магда живееше в един склад с площ 2 квадратни метра, в който имаше четири стари дюшека, сложени един върху друг, три родопски одеяла, доста проядени от молци, но почти чисти и два плика от Била, пълни с малко дрехи и … Има още →