Архив на категория: недовършени

Срещата

Вече няма точна уговорка, всичко е плаващо, изплъзващо се, подлежи на предоговаряне и отлагане. Сякаш целият живот е отложен и чака едно по-сериозно време, в което да се случи истински. Вися трета поредна вечер, срещите са по различно време, но … Има още

Публикувано в недовършени | 5 коментара

Бягството в гаража

–   Радо-о-о-о-о. Обикновено това беше достатъчно за да се появи рошавата глава на Радо на прозореца и след три минути той да е пред входа, въоръжен с телефон (имаха договорка с баба му, която го следеше дистанционно) и носещ винаги … Има още

Публикувано в недовършени | 2 коментара

Фея

Запъти се към денонощния магазин на съседната уличка. Беше късно и мокро, след зимно-пролетен дъжд. Подвоуми се дали сега му е времето да се мъкне до магазина, след като толкова я беше страх от бездомните кучета, които здравата я плашеха, … Има още

Публикувано в недовършени, Таласъмчето рече | 7 коментара

Набори

Реката още беше по лятному изтъняла, нищо че първите десетина септемврийски дни се оказаха дъждовни. В края им валя три дни без да спре. Бурни, летни дъждове се изсипваха, а като му писваше на времето от напразни опити да затвори … Има още

Публикувано в недовършени | 3 коментара

Имен ден или…

Мразеше ги тия празници Празници. Какви празници – двоен трудоден. А за капак, като каталясаш тотално и нямаш сили дори да се ядосваш – хоп, а сега пък да се облечеш, да си направиш прическата, грим да сложиш, да не … Има още

Публикувано в недовършени | 1 коментар

Урок по любов

Тихо изплувам от съня. Вслушвам се в шумоленето от улицата. Опипом намирам телефона. За първи път от много време нямам представа колко е часът. Дали пак е три? Рано ми се вижда още. Дисплеят реже сънените ми очи, присвивам клепачи, … Има още

Публикувано в недовършени | 6 коментара

като едно време

Девойче, жива раздело, ка щем се ние разделим? На сърце си ми легнало като две могли на поле, като две звезди на небо! – Тихият ветрец ще вейне, моглите ще се разбегат, ясното слънце ще грейне, звездите ще да угаснат … Има още

Публикувано в недовършени | 1 коментар

Патравата

Цонке ле, чушка червена, три пъти в манджа туряна, два пъти в боклук хвърляна. Чушката люта, пак люта И ти си, Цонке ле,  кат нея Два пъти си годявана, три пъти си венчавана. Толкова много пъти се беше изправяла, че … Има още

Публикувано в недовършени | Коментирайте

Момичето

Дано ле, голям гяволе, не ситни ситно пред мене, не дизай мъгли прахове, не ми задавай ядове, че мало ли са моите, къде че денем твоите? Сутрин слънцето запалваше прозорците и. Тя се появяваше минута след това, рошава, само по … Има още

Публикувано в недовършени | 1 коментар

Лена

Стани ми, Лено, отвори, чимшировите вратици. Голем ти хабер носиме – либето ти сме заклали, тебе сме на чоп хвърляли, ти се си на мене паднала. Още от зарана времето беше нефелно. Треще, гърме над Пенето, ма дъжд нема. Само … Има още

Публикувано в недовършени | 6 коментара