Архив на категория: Тя

  Буди ме немия вик на снежинка, отритната от своето небе. Сънувам бяла зима – любовта ни, затрупана от тишина. Живея в едно и също падане. Нощ след нощ си забранявам да мисля за приближаващата се земя, затварям очи и … Има още →

В тихата и святата слонът на късмета, обитаващ ъгъла на библиотеката ми, претърпя неприятно раздвоение на личността в следствие брутална среща с пода. Счупи му се хобота и се наложи спешна реставраторска намеса. „Зорлем си потроши късмета, слипо” заяви в … Има още →

  Запазвам го между две усмивки. От едната му страна ще сложа няколко думички, преобърнали света ми, от другата – мълчанието, пълно с истини. Под него ще са миговете на откривателство, над него – надеждата, че си истински. И всичко … Има още →

Дланта ти – в извивката между ребрата и таза, дъхът ти – галещ тила ми, коляното ти – докосващо бедрото ми. Лесно се учи анатомията на близостта, но не помага при аутопсия на раздялата.

Потропва дъждът в ритъма на токчетата и, мъглата приглажда косата му, досущ като пръстите и, даже черните котки присядат, загледани някъде в тъмното, точно като правеше тя. Единствено самотата не прилича на нея – отказва да го напусне.  

Полепна болка дори по мислите ми – време е за дъжд.

Когато ми се вие от умора, и ми чернее  от обида, когато пълно е със хора, а близостта е песъчинка в мида, когато времето се влачи, а всички смисли изсфирясват, когато много ми се плаче, но няма даже рамо свястно, … Има още →

Нощта се сипна над града, луната се нацупи и изчезна зад стадо облаци, подкарвани от бързащата буря. За първи път щурците замълчаха, прииска ми се да не тръгва лятото, но пък от много време криеше се вятърът, дъждът се дуеше, … Има още →

Лукаво е умиращото лято – не се предава на дъжда, не бърза да отпраща птиците, щурците свирят като преди жътва, луната, изтъняла и рогата, от тъмното намига заговорнически на влюбените двойки в парка, по обед жегата размеква мислите, привечер млади … Има още →

Пак чакам да полази мрак, щурците – да запеят серенада на луната, хлапетата, играещи в градинката – да се затръшкат, че не им се ляга, а гневните им майчета да се заканят, че може утре да останат вкъщи. Пак чакам … Има още →