Архив на категория: Тя

Морски сънища и градски кошмари

Мастилено море съска в съня ми, плиска се по разтопения градски асфалт, залива прахоляка с бяла, нетрайна, балончеста пяна, превръща избелялото на глинено-охрените павета в наситено-зеленото на водораслено дъно, кара клаксоните да звучат като чайки, бученето на излитащите самолети започва … Има още

Публикувано в Тя | 2 коментара

***

Всяка привечер грижливо свалям грима от маската си.

Публикувано в Тя | Коментирайте

Негостоприемна планета

Тази планета е вече заета. Вървете си! Идете при съпругата си, приличаща на дългостеблена черна роза, родена в далечен парник, обезопасена и обезпаразитена, с премахнати бодли, с изрядни симетрични листенца. Вехнеща само от поглед, приучена на специални грижи и изтънчени … Има още

Публикувано в Тя | 4 коментара

***

Крия се от мислите си, подгизнали от страх, пазя се от грозните думи и злобните им порои. На кални вадички вече се стича даже смехът по устните ми, под чадъра вали самота и от дупките по душата ми прокапват хладни … Има още

Публикувано в Тя | Коментирайте

***

Разпадам се от тишина, разтварям се като дъждовна капка в калта на уличните локви, като дъхът ти във онази хладна утрин, когато „не”- то ти отплува като малко облаче от пара, приличащо на две вагончета от детско влакче, потеглили от … Има още

Публикувано в Тя | 2 коментара

***

Като глухарче, галено от вятъра, разпиляваш ме.  

Публикувано в Тя | Коментирайте

***

Ще пропусна страховете, сгъвам само мечтите, зарязвам и лъжите, отделение за глупави надежда няма в този куфар – ще се наложи да понамачкам официалните си илюзии, ще сбутам горчивите равносметки между неофициалните компромиси и пропуснатите шансове, ще оставя тежките думи, … Има още

Публикувано в Тя | 4 коментара

Загубена

Глупачка – когато вървя към пропаст. Мечтателка, когато към нея тичам. Хитруша, когато се изправям след падане. Вятърничава, когато се надлъгвам с вятъра. Пропаднала, когато хлътвам в очите ти. Повърхностна, когато им се отдавам. Нетърпелива, когато от обич забравям да … Има още

Публикувано в Тя | 7 коментара

Най-дългото писмо

В белотата на листа изгарящата самота на „обичам те” най-горе в левия ъгъл, после стотици невидими редове, пълни със страх без запетаи, без главни букви, без надежда, преди тях – една единствена точка, крещяща от ужас, че вече нищо няма … Има още

Публикувано в Тя | 2 коментара

***

Безсмислено като припомняне на бъдеща любов, самотно като сънуване на непознати устни, отчаяно като очакване на чудо – стоя под дъжда и искам да видя звездите…

Публикувано в Тя | Коментирайте