Архив на категория: шантава митология

– Глупаво е да се надяваш, че като си поръчал шкембе чорба, ще ти донесат трюфели – изпуфтя презрително Карма Каръшка и понесе мръсните чинии към кухнята. Поредните клиенти на кварталното кръчме „Битието на прасето“ си тръгнаха без да и … Има още →

Трябваше да се сетя, че е тя. В мига, в който стъпалата на майка ми се отделиха от пода и с ужас я видях как се надвеси на прозореца, за да проверяла кой звъни. Проверява през прозореца, защото домофонът пак … Има още →

  Една сутрин госпожа Надежда откри, че почти неизчерпаемите и запаси от кафе все пак са се изчерпали. Ситуацията беше пре неприятна. След известни колебания и опити да подтисне кофеиновата си зависимост, тя  с досада намъкна поотеснелите си мечти, едвам … Има още →

Имало едно време, било само едно, било само, било минало, било болезнено минало, но дори и то минало и заминало и останало само имало, дето днес вече и него го нямало, защото всеки вече е разбрал, че времето му било … Има още →

Години наред Трънка страдаше поради глупавото недомислие на родителите си. Кой нормален човек кръщава детето си на бодлив и неугледен храст, от който полза няма! Тежко и беше с това име още от детската градина. Имаха една леко завеяна лелка, … Има още →

Първият път стана съвсем случайно. Седеше си на Попа и чакаше приятел, който вечно закъсняваше. Каза си, че ще чака следващите пет минути по такъв начин, сякаш веднага след това ще дойде жената на живота му – ей така, за … Има още →

Оригиналът може да бъде открит тук. Обърнете внимание, че става дума за Холандия, а не за Ню Йорк. Някога в Харлем живяло едно момче със светли коси и кротък нрав. То било красиво като ангел и сладко и пухкаво като … Има още →

Афродита е известна и като родената от пяната, но според Омир и Аполодор –този втория е един от най-бележитите писачи на жълтевини в древността, описал де що има разврат между богове и хора, та според тия двамата, Афродита хич няма … Има още →

Ева послуша Твореца и никога не пожела плодовете на забранената ябълка. От мъка, че е дискриминирано и недооценено, дървото спря да ражда, шумата му окапа, и двата коса, които си бяха свили гнездо в короната му, си дигнаха партакешите и … Има още →

Ли Ию Зя – старата и любима готвачка на господаря Та Е Су – се припичаше на слънце и бавно скубеше перушината на една бяла кокошка. В краката на готвачката лежеше още една, също така обезглавена като бялата, с тая … Има още →