Архив на категория: плодизеленчук

Не вярвах, че ще видя точно това. Някак не можех да си го представя дори, камо ли – да ми се случи, пък и точно сега… Познавам я откакто се помня. Дори в най-ранните ми спомени тя е вече стара, … Има още →

Забива ножката почти до дръжката. Чува де едно глухо изпукване. По краищата на отвора в динената кора започват да се сцеждат розови капчици сок. Стиска здраво малкото ножче, натиснал е динята с една ръка и се смее: –   Глей как … Има още →

  –   Тоя е зелен. –   По какво позна? –   Не му ли видиш опашката?! –   Каква опашка?! Това е пъпеш. –   Дръжката, гражданче, дръжката. Дебела е и има сок в нея. Ще е дебелокор и ше рупа, а сортът … Има още →

–   Тия марули от къде са? –   Директно от Долината на царете, господине. –   Ама пресни ли са!? –   Царете ли, господине? –   Какви царе? –   Е, тия от долината. Преди бая време са ги закопали, та не ми се … Има още →

  –   И защо зимаш са тоа спанак? На борсата има по пет кила за три лева. –   Искам супа да направя, трябват ми десетина шумки. –   Ама на борсата е три лева за пет кила, а тука едно кило … Има още →

На едно лимонено вдъхновение 😛 Градинката не беше голяма, а и фонтаните с фръцлата по средата съвсем стесняваха мястото. Но пък иначе позицията беше идеална. Толкова народ се изнизваше край странния им квартет, че беше напълно достатъчно да се посвири … Има още →

Никак, ама никак не обичаше да пазарува. То и реално погледнато – пазаруването си е женска работа. Докато беше жива майка му, Емчо само и връчваше парите и не се грижеше за нищо, ама след смъртта и всичко се стовари … Има още →

Просто краищата и се оказаха в ръцете на двете мадами, които посегнаха едновременно към нея. Хвърлиха си по един бърз поглед, с който всяка казваше на другата „Пусни я, моя е!”, но понеже краставицата беше ничия, а никоя от тях … Има още →

Потъваше меко, меко в този аромат. На леко препечено. На нещо сладко. На пръст. Имаше и още нещо. Познаваше го. Помнеше го. Нямаше как да го сбърка. Печени кестени. Кестенчета, както казваше баба му. Толкова дълго не беше се прибирал … Има още →

На една много добра рибарка, усвоила до съвършенство изкуството на мрежовото ловене 😉 Как пък все не мен ме се падат. На челото ли ми пише, или по задника ми си личи, че лесно се ловя на кукичката и хич … Има още →