Архив на категория: объркани приказки

Обещах си, че няма да пиша „за“ или „против“ Окупацията, няма да трупам активи, отърквайки се о модерните искания на студентите, както ще побързат да направят мнозина, обещах си да пазя политическите си пристрастия за себе си, да съм толерантна … Има още →

Искането на тази оставка за мен лично започна от блога на една много уважавана от мен дама, която в деня на добре познатото ви назначение на Пеевски цитира това: First they came for the communists, and I didn’t speak out … Има още →

Не, мъглата не се храни с хора. Не е нужно. Хората сами се грижат за своето унищожение. И няма тролове, те също не са нужни – човечеството се оправя и само със създаването на гадости. Днес попаднах на едно писание … Има още →

– Същественото е невидимо за очите – повтори си малкият принц, бръснейки се пред огледалото в банята. От видяното реши, че ще е добре да иде да му присадят към два сантиметра коса, защото челото му неусетно бе поело на … Има още →

    –   Ботокс-Мотокс-Силиконус – замахнала кръстницата с вълшебната пръчица и Абитуряшка останала само по токчета, после добрата фея качила кръщелницата си в един джип и и поръчала –  показвай си циците, за да не ти гледат акъла и вземи … Има още →

–   Разкажи ми приказка! –   Пак ли!? Не ти ли омръзна? –   Разкажи ми де! Искам приказка. –   Каква да е? –   Красива. –   Забелязала ли си, че често красивите приказки са малко тъжни? –   А ти я направи весела! … Има още →

    Ама никак не ми тича да съм кротка и романтична, знам, че не е прилично, и хич не е хай категория, да не почакам благовъзпитано да ми спретнеш „случайно” бебе и после приказката ти да обсебя… Стига сме … Има още →

Има нощи, пълни с разруха, след тях пътищата се оказват прекъснати или безвъзвратно затворени, мечтите се сгромолясват с отскубнати криле, а надеждите изведнъж остаряват, сбръчкват се и погрозняват. Преди началото и след края болката и неверието се съюзяват за издаването … Има още →

Заръчаха ми да се отпусна и да поспя, преди това ми заръчаха да си избера нещо светло и добро за четен. Постарах се. Цели 5 часа бях отпусната – на границата между съня и реалността. Сънят така и не дойде. … Има още →

За Коледа Панайот получи златна рибка. Тя стоя в големия кръгъл съд цяла седмица. На няколко пъти той и сменя водата. Хранеше я със странната прахообразна смес, която Детелина му беше връчила заедно с рибката и кръглото и жилище и … Има още →