* Кюфтеса е титла, създадена от Нейна Таласъмскост Съни Сан, която се присъжда на бърза в главата и патрава в краката кифла, юрнала се да покорява планински върхове с голямо желание и пре-голямо неумение.

Беше самото начало на лятото.

Е, лятото май се готви да си тръгне.

Ще пофлиртува с есента и ще си иде, а може и тя да се озъби  и да го разкара.

Да правят каквото искат.

Аз си взех достатъчно.

Последен ден от отпуската – време е да се връщам в моята асфалтова джунгла и да се опитам да оцелея (като нагла градска царевица).

Ще шляпам през есенните калища и ще си спомням за слънцето с усмивка.

А може и да не де наложи.

Есента може да е грозна и неприятна, но… може и да не е.

Време е.

Да видим какво ни чака утре

Основните функции на ламята са да пази, регулира и насочва – в древността това се случвало само с вода, но с времето подопечната материя на ламите претърпяла сериозни метаморфози и днес  градската ламя е стандартно вълшебно същество, което се подвизава като:

• Ламя, работеща на гише „Информация” – т.нар. Информационна ламя
• Рецепционистка
• Секретарка
• Операторка в кол-център
• Касиерка

Вероятно има и други области на изява, но ще ме прощавате – жегата е прекалено яка…

Забравих – имам близки контакти с две лами, но в интерес на науката, ще ви спестя свръх-личните впечатления – харесвам ги и съм твърде пристрастна.

Информационната ламя е най-близка до своите пра-родителки по нрав и вид. Ако сте по-далечко от нея, тя изглежда внушително и дори изискано, но с приближаването към нея нещата стават все по-зловещи и по-зловещи. Виждали ли сте надпис „Тук не е информация”? Лично аз – много често се сблъсквам с него и всеки път в главата ми изниква друг: „Пещерата на ламята е в следващия коридор. Носете си пушка и антистенокардин!” (пушка, за да се гръмнете, ако антистенокардинът не ви подейства и сърцето ви продължи да прескача след всяка дума на въпросната ламя)

Приближаването до гише „Информация” за 2 минути се равнява на 2 часа активно бягане – чудно ми е защо хората дават пари за фитнес – това е такова „Кардио”, че няма търчане, което да го бие.

Представете си само колко трудоемко е действието  ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Първа фаза – намиране на гишето.

То най-често е така забутано, че намирането му може да мине за решаване на тест за интелигентност с максимален брой точки

Втора фаза – приближаване до ламята.

С очите си съм виждала как истински мъже бягат с подвити опашки от това изпитание.

Трета фаза – формулиране на въпрос

Това е ужасяващ момент.

„Извинете” автоматично се приема за проява на плахост и липса на авторитет – следва изяждане.

„Добър ден” има почти същата тежест – следва въпрос „Какво му е доброто, само такива като теб ми се влачат?”

„Къде е” – също е неподходящо начало, защото показва незнание и нужда от информация, а ламята само това чака – следва изяждане.

„Бихте ли”, „ако обичате”, „може ли” – това са фатални фрази – една истинска ламя просто отваря уста и …следва изяждане.

Повечето информационни лами имат праг на поглъщане – след 5-6 човека са преситени и е възможно да преминете в промеждутъка между смилането на изядените и възобновяването на глада. Но… по-разумно е да намерите информация по друг начин, ламята си е ламя.

Рецепционистка е бета-версия на Секретарката

Първата ви пуска или не до определено място, а втората е много по-изобретателна в отказването на достъп до даден човек или организация. (Да си  призная честно – една от най-готините ми колежки е секретарката на шефа и тая мадама често ми спестява куп главоболия, но подозирам, че е и от солидарност към вида, щото  аз съм доста отровна, но вероятно, ако знаеше за този блог – щях да си спестя споменаването и).

Препоръчително е да помните, че може да са по-готини, но – винаги има вероятност да бъдете изядени, защото основната функция на ламята е да пази и тя го прави добре.

Ламята от кол-центъра е друг вид пазач – тя има близко родство с митичната твар Свинкс и на всеки зададен въпрос – отговаря с въпрос, при това такъв, че вероятността да разберете какво ви пита се равнява на вероятността да се справите самостоятелно с нещото, за което сте се обадили да питате.

Ламята – касиерка се дели на няколко вида.

Ламя-касиерка в магазин – почти не напада хора, чат-пат фърля огън

Ламя-касиерка в банка, поща, топлофикация и пр. – в състояние са да ви изядат известно количество време, но като цяло, ако ги залъжете с пари – минавате.

Ламя-касиерка на авто- или ЖП- гара – тази порода често страда от глухота и е силно раздразнителна – мечтая си за електронни билети като при пътуването със самолет. (Няма ламя – няма проблем)

Това беше един много бърз преглед на видовете градски лами и вероятно има много пропуснати и некласифицирани вълшебни видове.

Най-важно е да помните 3 неща.

• Всяка ламя е жена – не е невъзможно да я накарате да се усмихне, т.е. да не ви изяде.
• Всяка ламя има шеф, а той за нея най-често е змей,  т.е.  и тя е заплашена от изяждане.
• Всяка ламя е човешко същество – нечия майка, сестра, дъщеря – не се бойте – ламите ядат хора само в приказките.

P.S.  Забравих да предупредя, че когато една ламя спи (какъвто и да е сън) – най-разумно е да не се буди. След сън всяка ламя е свръх кисела и пре-докачлива, а не се е намерил човек да утрепе спяща ламя – отваря си окото баш преди да я съсечеш и…

Преминете и оставете други пишман-юнаци да я борят! Будна ли е и в съзнание – има шанс за победа

Паоло Джордано

Самотата на простите числа

Това е линк към ревюто на Колибри.  На български не срещнах нещо по-различно.

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=508

Тази книга има великолепно заглавие – за посветени.

Е, в самото повествование метафората бива обяснена, но аз я пожелах именно поради заглавието, знаех за какво иде реч и като цяло книгата се оказа точно това, което трябваше да бъде. Като прибавите обаянието на Паоло Джордано – младок, физик, чаровник – е как да не се изкуша.

Ако трябва да я оценя – „става”.

Това „става” обичайно подлудява многоуважаемата Съни Сан, защото детайлизирането и яснотата са нейната страст, та поради тази причина – детайли:

• Героите са прекалено мелодраматично наранени – разбирайте „белязани от тежка психическа травма в детството си”. (Нямам представа кой излиза от този, че и от който и да е период от живота си, без драскотина, та – преднамереното заиграване с психическите и физически недъзи лично за мен си е нечестна игра)
• За сметка на това – самото писане е леко, непретенциозно и достатъчно умело.
• Ситуациите са по-скоро клиширани, но пък диалозите вървят добре и звучат относително истинно.
• Появата на изчезналата сестра е пре-много сапунено, но пък решението на главната героиня – истинско и неприсъщо на сапуняв финал.

Е, бас държа, че не ви стана много ясно за какво иде реч, но нали това е целта – дерзайте, прочетете я.

Става

Да, ма не – хората са заети и четат, когато могат. Пък и са претенциозни, все искат нещо по-така.

Е, този път няма нищо по-така. Макюън остава верен на себе си. Хваща си нишката и си върви по лабиринта. И вие му вярвате, че няма представа къде се намира. После започвате да си мислите, че е твърде просто и ви се ще да хлопнете страниците. После правите още няколко крачки, още няколко и… книгата е свършила. И (както казват две сладурани) се си мислехте, че ще се върнат в стаята.

Не. Макюън не е такъв – не пише милостиво. Следваш го, чудиш се  защо го правиш и те е яд, че продължаваш да четеш, а сякаш нищо кой знае какво не се случва.

Когато дадох книгата на приятелките си, казах им да четат до самия край и да не бързат с изводите. Това е коварно малко книжле, което къса нерви със своята непретенциозност. Но не се хващайте!

За мен „На плажа Чезъл“ беше едно малко по-дълго есе за човешката слепота и нетърпеливост, написано с майсторство и честност.

Вероятно има и много по-различни погледи. Прочетете го и кажете!

Още за книгата:

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=507

Това е много добро:

http://book-on-corner.blogspot.com/2010/08/blog-post_02.html

Ако сте любопитни – има търсачки, ако намерите нещо извън ревюто на Колибри – свирнете, защото и аз съм любопитна!

От всичко това следва да следва, че по своята същност принцесите са по-скоро градски. А поради своята уникалност (усещали грахови зърна през 100 пухени дюшека, спели непробудно 100 години или пък – поради тяхната красота погивали поне 100 кандидат-жениха), би следвало да следва, че принцесите са си и чиста проба вълшебни същества и рядко се срещат в профанна среда.

Горните две умозаключения са предостатъчни да посветим статия и на тях.

В научните среди битуват два класификационни подхода спрямо тоя вид и съответно две основни групи учени – принцесолози.

Привържениците на професор Аманотженки и поддръжниците на Кръгът Муци-Кокон-Пренаслъков

Естествено – двете школи са върли защитници на Само Собствената си правота и още по-върли хулители на чуждата „ненаучност”. Поради това – предоставям обобщените им класификационни маркери и оставям на вас да изберете позиция.

Според професор Аманотженки,  принцесата е:

-същество от женски пол, което дели хората на 2 вида – подчинени и обожатели

-същество от женски пол, което ползва 2 думи „искам” и „още”

-същество от женски пол, което идея няма какво иска, но може да получи всичко, което другите нямат

-същество от женски пол, на което предстои да управлява света и то осъзнава това.

По Муци-Кокон-Пренаслъков принцесата е:

-същество от женски пол в по-скоро младежка възраст, което счита огледалото едновременно за свой най-добър приятел и най-голям враг, но винаги изглежда прелестно

-същество от женски пол, което може да се преоблече 35 поредни пъти без задоволителен резултат и дори на стотния да смятат, че може да се намери по-приемлив вариант, а това да се случва 10 часа преди и 15 – след събитието, за което се извършва самото обличане; по закон – събитието винаги бива отлагано с 24 часа, за да се появи принцесата в пълния си блясък

-същество от женски пол, което с едно пърхане на миглите си може да тръшне всички мърдащи представители на силния пол в радиус от 3251метра

-същество от женски пол, което не се притеснява да носи дрипи, защото знае, че след маскения бал ще последва и бал с официални дизайнерски тоалети.

Съществува и една почти незабележима група учени, посветила своите търсения на темата „Принцесите също плачат”. За съжаление тези изследователи  винаги носят със себе си огромни количества прясно нарязан лук и това сериозно затруднява запознаването с техните класификационни маркери и предоставянето им за публична употреба, но редколегията на „Наръчника” декларира желанието си да им предостави гласност, ако пратят материалите по куриер.

Както най-горе НЕ  беше обяснено – принцесите са вълшебни същества, чиито основен белег е, че се занимават предимно с принцове и царедворци – иначе казано – престанете да се оглеждате:  принцесите си имат достатъчно принцесешки проблеми и не им е до вас

http://literaturatadnes.com/archives/447

http://dreamshall.com/haruki-murakami/

Тези три линка са достатъчни, за да придобиете най-бегла представа за Мураками и книгата. Нямам никакво желание да правя анализ на прочетеното – пиша само за размислите и емоциите, които поражда то.

Поредната му книга само затвърди пристрастеността ми към него.

Сега,  когато вече „Страна на чудесата“ е пребродена, „краят на света“ е все така осезаемо близък, а непукизмът никакъв го няма, си мисля, че много болка щеше да бъде избегната, ако някой (достатъчно разумен) си беше направил труда периодично да шари с коприва задниците на двама умници преди около 25 века. Така щеше да им се създаде достатъчно работа за ръцете  (да почесват) и маса народ нямаше да се зарази от глупостта да се обвинява тялото за всички беди на света и да се величае душата за всички блага. Но пък – все някой друг (незает с чесане) умник щеше да се сети – няма как да забаламосаш целия свят, особено когато светът си го проси…

Защо казвам всичко това – просто е -  в книгата на Мураками духовното и телесното мериха сили и пак не бе излъчен победител.

Няма да лъжа, от средата на новата му тухла се надявах „нашият човек” да намери изход, да избяга от ограниченията на телесното, да ги „надскочи” с помощта на волята и разума си, а точно но това залагат гореспоменатите умници и точно там се дъни огромна част от човечеството от много хилядолетия.

А Мураками е великолепен, той знае отговорите и не гради илюзии, въпреки огромното количество метафори и асоциации. Започвайки от двата края, хитро ни води към центъра – към единствената достойна позиция.

Стандартно  – не дава имена на своите герои, защото те нямат такива.

Стандартно  – описва какви ли не абсурдни ситуации.

Стандартно – прочиташ последната страница и … откриваш нещо елементарно и невероятно.

Този път то ми прозвуча така:

Бъди отговорен, чувствителен и отворен към света, в който живееш или към онзи, който създаваш Бъди верен на себе си, не се предавай и не предавай нещата, които цениш.

Както казах – елементарно послание.

Добре де, не е само това, но кой ви е казал, че друг ще ги открива вместо вас -  я си ги намерете сами. Заслужава си четенето.

Както казах – Мураками и великолепен, все ще измисли нещо и за вас.

Днес няма общност, няма баланс, а за капак всички сме чужди и сме си чужди…

В тая гмеж и извънземно не бих разпознала – ще го отмина като поредното препятствие към вратите на автобуса или ще го отнеса, търчейки за работа (лелееее, как лъжа – кога съм тичала за работа!!!!) и максимумът е да се извиня през рамо, а в града ни щъкат маса „зелени човечета” и е крайно време това да бъде отбелязано в наръчника за градски вълшебни същества.

Какво – светна ли ви в главиците „поредната изперкала от юлската жега”?

Жегата не е виновна

Но, за да не бъда обвинена в безпочвени твърдения – прилагам набор критерии за откриване на извънземни в градска среда:

-         Рано, рано (къде 8-9 сутринта) заставате на оживено и порядъчно задръстено софийско кръстовище (върши работа всякакво по-голямо градско с развален светофар или зейнала баш в средата му дупка) и започвате да наблюдавате шофьорите на преминаващите коли. Ако видите весел, подсвиркващ си индивид, който дава предимство на останалите шофьори, усмихва се на катаджията и не гризе волана от притеснение, че е закъснял – попаднали сте на зелено човече от планетата ОКИ-ТОКИ (на тая раса всичко и е трепач от 7 хилядолетия и просто са забравили да се ядосват). Много са готини.

-         Къде 10-11 часа можете да пробвате да постоите в чакалнята на голяма болница или пък в приемната на общината, или пред някое гише в голям банков клон, на опашка в супера, за смяна на паспорт пред районното или нещо от този порядък. Ако някой служител или длъжностно лице някакво, или доктор някой, или полицай – ви спрат и кротко ви попитат „Виждам, че нещо Ви притеснява, мога ли да помогна?” – бинго, попаднали сте на зелено човече от планетата „Баси късмета!!!!” Тази раса е изключително рядка и при среща с нейни представители е добре да помните, че „благодаря” и „хубав ден” са универсални изрази, заместващи зейнало от изненада чене и опулено-невярващ поглед. Не се косете, ако ви спре дишането от потрес и краката ви се раздвижат едва след 15 минути – това е естествена реакция на човешката нервна система при досега с този вид извънземни. Скътайте спомена дълбоко в душата си и бъдете добри.

-         По обедно време – 12-1 можете да се пробвате да хванете зелено човече в някой ресторант, стол, закусвалня, шкембеджийница и пр. За целта – изчетете подробно менюто на съответното заведение и с бодър тон си поискайте да ви донесат, каквото сте си избрали, но с уговорката, че трябва да е без кетчуп и майонеза. Ако до три минути не са ви изхвърлили, върху главата ви няма инсталация от щопска салата, кренвирш и резан диня, а сервитьорката или продавачката ви се усмихват и питат „А искате ли някаква специална подправка?” – честито – това е извънземно от планетата ЕВАЛАНАКЛИЕНТА. Подобни извънземни работят и в магазини за дрехи, книги, мебели и пр. Контактите с тях са едно уникално изживяване и оставят трайна диря в развитието на личността.

-         Среща от третия вид може да бъде проведена и по телефона. Къде 16-17 часа в работен ден (когато администрацията тръпне да се юрне към изхода, за да участва в ежедневното състезание по стъпкване на клиенти) изберете произволен телефонен номер от указаните за дадена административна организация и позвънете, опитвайки се да получите информация за нещо си – в ресора на съответното учреждение.Ако ви отговорят и този отговор не е адресиран до всичките ви роднини и преимуществено до майка ви – осъществявате контакт с извънземно от района на мъглявините „Професионализъм и съвестно отношение” – далечни и забулени в тайна светове…

-         Опитите за среща от третия вид можете да продължите и привечер – в такси на късо разстояние –ако ви откарат – извънземното е БЛАГПЪТЕЛЮБ.

Лично аз нямам много голяма опитност в подобен тип контакти – всички изредени преписах от едно жълто списание за вещици на средна възраст. Е,случва се в средата на юли да ме изпратят на работа с коледна песен и пожелание за чудесна година, случва се да ми се размине безнаказано зверски тормоз и даже да ми пуснат фандък – още един час, за да продължа да се заяждам, но все си мисля, че извънземните не са се настанили в телата на любимите ми хора – просто моите хора гледат много филми за извънземни

А вие как сте с контактите?

Усмихнете се, де! ТЕ така или иначе са сред нас – все ще ги видите, имайте търпение.

Има и едно друго – по-старо и по-…, но я да си го намерите

А то друго има ли в българската мрежа?

Потърсете си,  мен ме мързи, пък и вече прочетох книгата – все ми е тая как я представят.

Подариха ми я тези дни и я минах за 3 часа (общо) предимно, возейки се в адския транспорт.

Не е нещо невиждано, но благодарение на обложката в тролея осъществих няколко броя социални контакти от типа „бърза свалка с подръчни материали“.

Не е уникална или незабравима, но има лек стил и се чете  бързо.

Интересното е (още не съм решила дали е пасив или актив), че историите са писани сякаш в безвремие – може да е вчера, нищо, че е преди 8 години. Същото важи за мястото и хората – тотална универсалност.  Градска среда – глобализация.  Дори най-интимните ни проблеми са вече глобални. Дали, защото нямаме фантазия да си ги направим локално-наши или, защото (принципно) съдбата си прави едни и същи гаври с нас, но …

Ако в Колибри търсеха лесна реклама – можеха просто да дръннат „Сексът и градът – 3″ или „Максим Е. Маткин прави добър секс и не се страхува да пише за това“.

Добре де – прави и други неща, преди, след и правейки секс.

Книгата намязва на реалити шоу с няколко основни персонажа и смълчана публика, която е затаила дъх в очакване на голямата печалба.

Маткин пише в рамките на съвременната представа за „добър тон“ – би могла да го чете и 80 годишната ми съседка, без да научи нещо свръх ново, но евентуално някой части няма да разбере, защото по нейно време тези неща са се правили по-просто

А иначе – нищо ново под слънцето.  Ако сте на плажа – това е книгата – можете да четете всяка част по отделно, за забавление да ги пререждате и да спорите с комшията по шезлонг „Коя от мацките ще го върже“.

Май това е най- важното за „Среднощен дневник“ – приятно четене!

И умната със свалките – да не пропишете като Маткин (от зор)!