Патравата

Цонке ле, чушка червена,
три пъти в манджа туряна,
два пъти в боклук хвърляна.
Чушката люта, пак люта
И ти си, Цонке ле,  кат нея
Два пъти си годявана,
три пъти си венчавана.

Толкова много пъти се беше изправяла, че вече беше спряла да брои паданията. Живееше в този ритъм: крачка, препъване, падане, ставане, крачка, подхлъзване, падане…

Другите, тичаха, летяха, скачаха, а тя – падаше. Патраво живееше, неуверено стъпваше по пътя си и така и не се научи да пази равновесие. Не, че беше чак пък толкова важно да стоиш все изправен, но… когато свикнеш да си гледаш все в краката – забравяш за слънцето.

Е, Дамяна не беше чак толкова зле. По земята стъпваше здраво, просто в живота си често се подхлъзваше.

Първото сгромолясване се случи още  в училище. Прекрасен, жив, умен, амбициозен – това беше той, нейната първа любов.

Заряза я заради една цицореста перхидролка, която, за разлика от нея, се нави на свирки.

Дамяна научи от съученички – той така и не се осмели да и каже.

Изправи се.

Е, не веднага.

Първата година в университета и беше твърде нерадостна, но – минало.

Следващото падане беше от по-високо. Дамяна рядко повтаряше една и съща грешка. Този път се влюби в художник. И той беше прекрасен, жив, умен, амбициозен, дори средно талантлив беше,  имаше и жена, и две дъщери, и страстни фантазии, които задоволяваше със страстта на петдесетгодишните мъже, юрнали се да вземат всичко от живота, но… страстта му не беше по-силна от жена му. Той поне я заряза почти официално.

Падане номер три – състудент от курса и. Дамяна допусна само една грешка. Една нощ му призна, че иска деца и … падна

Номер четири – сви гаджето на приятелка, беше диво, но се оказа, че не е свила нищо – той просто не се задържаше никъде.

Номер пет – млад лекар, който асистира при операцията на леля и. Оказа се, че докторчето предпочита леля и.

Номер шест – запознаха се на една благотворителна изложба – оказа се гей

Всеки друг би се предал, но Дамяна…  умееше да става, пък и един клиент  имаше такива очи…

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *