Урок по любов

Тихо изплувам от съня.

Вслушвам се в шумоленето от улицата.

Опипом намирам телефона. За първи път от много време нямам представа колко е часът. Дали пак е три? Рано ми се вижда още. Дисплеят реже сънените ми очи, присвивам клепачи, в опит да намаля яркостта му. Очилата няма да помогнат, даже няма да ги търся.

Три часа.

Пак ли?

Още малко! Поне още малко – не можа ли!

Само час, един проклет час само!

Защо се събуждам все по това време?

Трябва да спя, а не мога.

Утре пак нищо няма да е като хората, ще ми се спи, ще ми е уморено, цветовете ще са опушени, нищо няма да има вкус, хората  ще са прозрачни, а мислите ми… мислите ще се търкалят като песъчинки по сипей – самотни, неуловени, ненужни.

Или да стана?

Да кипна мляко?

Белким от млякото ми се приспи.

Кой сега кипва млякото! То се продава годно за консумация. Сякаш онова – другото – обикновеното, в найлоновия плик, е негодно.

Негодно като съня, като самата мен, като живота ми.

Да стана все пак. Така е по добре. Ако остана в леглото – само глупости ще мисля.

Къде е млековарката?

А, сетих се, снощи я скрих при тавите, за да не я намеря и като разрежа пликчето на млякото да видя пак онова бяло в което очите ми потъват и споменът изплува кристално бистър. Бяло като тебешир. Тебешир с който е изписано по олющената черна дъска „Напишете синоними на думата:”

Сънувам, че пак съм ученичка. Изпитват ме на дъската. Задачата е да напиша синоними на „вечност”. Тотално съм окаменяла. Целия клас се е вторачил в мен. Устите им мърдат в безплодни опити да ми подскажат, но аз нищо не разбирам и само гледам празното на тая стара, захабена, хищна дъска.

Що за сънища? Каква е тая черна дъска – вече са бели!  И тебеширите ги заместиха с маркери.

Какъв е тоя кошмар, дето всяка нощ ме буди и ме кара да ходя из празния апартамент! И защо веднъж поне, само веднъж, ей така за разнообразие – проклетият белег за „отрязване тук” застане удобно в ръката ми и млякото не се изплиска върху мрамора?

И защо ли продължавам да го пия това мляко?

Кой в днешно време пие мляко срещу безсъние?

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

6 коментара по Урок по любов

  1. Марк каза:

    В момента чета една много готина книга, но интернет литературата е интерактивна и това често я прави по-истинска.

    • Зори каза:

      Ще ми е много любопитно да разбера какво е мнението ти за книгата, когато я прочетеш. 😉

  2. deni4ero каза:

    любов (ама, оная, истинската, дето няма начало и няма край) (тва за синонима)
    да си направиш по-устати героите, че да отговарят по-усато на нагли учителки …

  3. зори каза:

    Ако те приказват – ние с теб няма да можем да вземем думата, Рошавичко.
    Ей, а за любовта хич не се бях сетила, но като нищо следващото теглене ще пусна нещо по-нагло и устато – за цвят.

  4. deni4ero каза:

    e, как нема да се сетиш – нали брачната халка е именно символ на вечната(вечност) любов – няма начало, няма край!
    А аз мога и само да си блея и да се рея сред мислите на твоите герои, ма на такива нагли учителки … никво мълчане! Ще ми стресират те детето …

  5. зори каза:

    Е баш тая форма на вечност ми се изплъзна, но щом казваш – приема се 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *