Имен ден или…

Мразеше ги тия празници

Празници.

Какви празници – двоен трудоден. А за капак, като каталясаш тотално и нямаш сили дори да се ядосваш – хоп, а сега пък да се облечеш, да си направиш прическата, грим да сложиш, да не се вкаменят гостите от ужас, като те видят такава подпухнала и сбабичосана и за финал – посрещанееееее. Посрещаш гости, усмихваш им се, а ти се ще да виеш и някой просто милостиво да те гръмне – да не се мъчиш. Ама – не, усмихваш се, лъжеш та се пушек вдига, че тоалетчето на тая е супер, а шкембето на оня го няма и…така цяла нощ.

Мразеше именните дни на съпруга си, мразеше ги до дъното на душата си. Обичайната им програма беше – Коледа на топъл плаж, Стефанов ден – вкъщи, Нова година в някоя голяма столица – да не гледа български простотии, ма тоя имен ден и трошеше целия кеф от хубавите пътувания.

Всяка година се едно и също – организаторите на тържеството нищо не бяха разбрали, кетърингът се нещо прецакваше и то в най-завъртените блюда, аранжорите на цветя никога не я слушаха, а певачките ставаха от цицореста, по-цицореста и колкото повече материал вкарваха там, толкова по-малко глас изкарваха.

***

Мразеше шефката си.

Шефка!

Каква шефка – харпия и то само като спи, като се събуди…

И през годината беше иди-доди, но по Коледааааа. Първо разправии по заминаването им с мъжа и (той е добър човек, ма жена муууу –няма втора такава кучка раждана). Да им събереш багажа, да им подготвиш резервациите, да измислиш къде ще ходят, щото тя винаги иска културна програма.И вечно е недоволна. Ма то как да е доволна, като идея си няма какво иска.

А най-нетърпима става на именния ден на съпруга си. Картинката просто е неописуема.То са изгъзици, то са измислици, то не от пиле-мляко. Как издържаше да не я гръмне в тоя ден от годината – само тя си знаеше.

***

Имен ден.

То хубаво, ма това неговото имен ден ли беше, чудо ли беше.

Едно време, като прохождаше фирмата и още бяха млади приятелите – е това беше имен ден. Събираха се в стария офис. Там беше най-широко. Купуваха 4-5 кашона уиски, поръчваха пиле и пица, викаха мадамите от някой модерен балет (16-17 годишни куклички) да им танцуват и послеееее.

А това сегашното – това беше само ядене и пиене с познатите на жена му, които бяха и негови, де, но приятелите вече ги нямаше. Пръснали се бяха по света, всеки по своя път. Никой не беше останал, никой вече не се сещаше за ония години. От ония години бяха останали само спомените – да го мъчат и да му развалят кефа всеки път по това време на годината. Е, и шофьорът му беше същия. Ма и той беше поостарял. Говореше вече за пенсия. И той скоро щеше да си тръгне от него. Имен ден, а край теб само шофьора ти. Имен ден ли беше, празник ли …

***

–          Алоооо, деди, дай бабинка на телефона – да и кажа нещо!

–          Деди, а ти нали ще си дойдеш?

–          Съвсем скоро, мило. Дай сега баба!

–          Кажи, Стояне!

–          Още час само и си идвам. Тука са почти готови. При вас как е?

–          Е как е, като всяка година – събрала се е родата, ядат, пият и те чакат. Взех столовете и на съседите от втория. Младичката двойка, дето се нанесе преди месец. Много мили деца са – поканих и тях. Та общо сме вече 40 човека, добре че децата се събраха в гарсониерата.

–          Аааа, казах ли ти аз, че тая гарсониера ще ни върши работа, а ти да сме я дали под наем – а като се събираме така – виж колко ни е добре и ако дойде някой приятел, има къде да го сложиш, да не се чудиш. До вратата ти е и ти си си сам комшия.  Знам, че често прескачаш при комшята, женооооо!

–          Добре, добре, магаре токова, само се закачаш, акъл ти не дойде. Стига философства! Айде свършвай с тая работа и идвай, че да почваме празника, че то без именник – какъв празник е.

–          Ииии, ма серт жена имам, стига ме яде, ма! Само певицата да им докарам и си идвам. След малко съм си при вас.

–          Добре, айде! Чакаме те! Стояне, и вземи още за пиене, че може да не стигне!

–          Добре, булка, айде!

или

Обичаше ги тия празници

Празници.

Какви празници – най-вълшебното време от годината, чудо, едно безкрайно чудо. А за капак, като свършеха коледните и идваше имения ден на Стефан. Посрещаше гости, събираше приятели, танци, разговори, изненади. Само като се сетеше за тези дни и усещаше как се смее. Стефан все казваше, че ако продължава така да се усмихва – ще се наложи да и правят операция, защото щяла да си докара най-дълбоките бръчки на света с това вечно хилене. Е, какво пък – защо да не се смее. Смееше и се, само как и се смееше. Искаше и се да прегърне всички хора, да тича, да пее, да живее.

Всяка година се стараеше да му спретва различни изненади. Като го посрещна любимата му актриса, преоблечена като камериерката и той и връчи палтото си, а тя му залепи целувка… такъв смях беше, като се усети какво става и започна да си дърпа палтото от ръцете и. А като му организира двете стриптизьорки на входа на къщата, преоблечени като полицайки. Съседите още говореха за това парти и как той тичаше към входа, за да я върже с белезниците, че да миряса и се подхлъзна на снега и после имаше непредвиден бой с топки.

А тази година какво щеше да му спретнееееее…

Ставаше и весело само като си представеше каква физиономия ще направи

***

Опитваше се да мрази шефката си.

Шефка!

Каква шефка – кой може да нарече тая кукла шефка!

В делничните дни се опитваше да се държи на висота, ма по празниците… е, нещата определено излизаха от контрол. Съпругът и се чуди каква ще е поредната и хрумка, а тя има дарба за това. Луда за връзване. През годината – иди-доди, но по Коледааааа. А за Стефанов ден… От три години я познаваше. Всеки път ги измисляше такива щуротии, че главата и пламваше. Как обаче да и откаже! И сега я беше намислила – да отвлече мъжа си по пътя, да му вържат очите и да го закарат в центъра на града, където любимата му група щеше да свири за него и гостите. Ужас. Горкия Стефан, хич не му беше лесно с такава жена.

Обаче сега не беше време да го мисли него. Трябваше и шофьора му, а той беше такова мрънкало. Как може такива готини хора да имат такъв кисел шофьор, е това не и го побираше главата само.

***

Имен ден.

То хубаво, ма това неговото имен ден ли беше, чудо ли беше.

Едно време, като прохождаше фирмата и още бяха млади приятелите му, си имаха традиция – събираха се в стария офис. Там беше най-широко. Купуваха 4-5 кашона уиски, поръчваха пиле и пица, викаха мадамите от някой модерен балет (16-17 годишни куклички) да им танцуват.

А това сегашното – военни действия.Идея нямаше какво ще му спретне щурата му жена. А и приятелите му, нищо че се бяха пръснали по света – връщаха се за тоя ден и и помагаха. Нямаше как да се бори срещу такава армия. От тъпите напивания по Стефанов ден от младостта му бяха останали само спомени – сега … е сега беше купон. Не се оплакваше. Щастлив беше, даже вечно киселата физиономия на шофьора – Стоян и тя не му пречеше. Е, предпочете да го остави пред тях, връчи му плик с втора премия за Коледа и кашон уиски за именния ден и отпраши към концерта – да види сега жена му – кой ще отвлича. Караше и се смееше с глас. Номера ще му погажда, а.? Е , сега да види тя.

***

–          Отвори, отвори, ма! Нося ти пари. Има пиене. Да празнуваме Стефанов ден.

–          Махай се, Стояне, ще извикам полиция!

–          Отваряй, кучко! Къде са децата? Искам да ги видя.

–          Няма ги, при майка ти са, спомняш ли си майка си, копеле мръсно!

–          Отваряй, пачавро! Отваряй ти казвам! Отваряй – ще разбия вратат!

–          Няма да я разбиеш. Тая е специална. Вече нищо няма да разбиеш. Махай се, ти казах! Извиках полиция. Всеки момент ще дойдат. Махай се със смрадливите си пари и вечното ти пиене, върви по дяволите!

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Един коментар по Имен ден или…

  1. deni4ero каза:

    колко точно си го описала, жено … колко точно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *