Спаска #5

Оставихме Спаска на стъпалата на клиниката, замечтано зазяпана в едно дърво и една пейка. Съзерцанието продължи известно време, но после задника на нашата приятелка започна да губи от топлината си (въпреки подложения килим). Първата глава усети допълнително неудобство, защото златната корона беше станала много студена златна корона. От това мозъкът на първата леко отказваше да работи, а тя не беше вчерашна и знаеше че, ако се унесе – няма да е на добро, щото втората и третата само чакаха да се измъкнат от полезрението и.

–          Аре да поемаме – изкомандва първата.

–          Аре, че ми измръзна задника – съгласи се втората.

–        Едни мислят за душата, а други за задника си – заключи дълбокомислено третата, пристягайки по-плътно забрадката си.

–          Тоя задник е и твой, драга, – озъби се първата – аре, време е да оправим сметките и да хапнем нещо.

Тук обаче третата се възпротиви и то, не поради силното си пристрастие към красивото (и тя тракаше зъби от студ), а поради силното си отвращение към яденето на банкерки. Незапознатите със ситуацията – да си прочетат предисторията.

–          Що не земем да си платим сметката по естествено-вълшебния начин и не се ситуираме някъде на топло, където се сервира нормална храна?

–          Ти си много тъпа, ма – развика се втората – кой нормален иска чистосърдечно да си плати сметката, всеки би се изкушил да не го направи, ако можеше? Как си представяш, че ще си помислим и трите едновременно, че искаме да си платим? Магия става само при честно отношение.

–          Аз може да съм всякаква, – сопна се третата – но ти нямаш капчица фантазия. Не те карам да си мислиш, че си плащаш сметката. Карам те да си помислиш, че си си платила сметката. Има съществена разлика, ако спреш да мислиш малко за ядене и си размърдаш сивото – може и да разбереш.

От спора втората така се разгорещи, че се наложи да отвърже забрадката и да попие потното си чело с нея. Първата обаче разчете това неправилно – като жест на презрение и оспорване на царствеността и. Тя реши, че третата си сваля забрадката, за да подготви място за короната, която си беше само нейна и това я изпълни с неописуема ярост. За капак нямаше как да си свали короната и да я скрие някъде, защото третата и втората вечно се мотаха край нея. Като осъзна трагизма на битието, първата изфуча гневно, фърли малко огън за авторитет и заключи:

–          Да решим, че сме платили и да ходим да ядем, че ако почнете да си мерите акъла, ще ни залепне задника за тия стълби и децата ще почнат да ни ползват за катерушка като братовчедката Хъца в парка зад паметника!

–          Пу-пу – развика се втора – пепел ти на езика, само не ми говори за, Хъцето, че така ми се къса сърцето, че чак газове ми се образуват от мъка…

–          Пръдня и душа са две различни думи – подхвърли презрително третата. – Само идиотка като теб може така да си омеша понятийния апарат, че да си причини едновременно и душевно, и телесно разстройство.

–          Стига – изкомандва първата – аре мислете!

–          А за ядене? – напомни втората.

–          После – изсъска първата.

Третата не каза нищо – само се изкиска и се замисли за вече платената сметка. Останалите две помислиха същото, но след пет секунди шибнаха по една глава на третата, щото се беше изхитрила да ги прилъже да мислят и за любимия и ресторант, а там освен постно – друго не сервираха.

Естествено тя нямаше много общо с мисленето им, щото те си представиха как третата си мисли за нейния ресторант, защото вече се бяха натрисали на менюто там. От това мислене последва и задружното им пренасяне баш в него, но след невъздържаното си избухване и оплаквания от публиката, че при тия темпове на съжителство, скоро ще трябва да прекръстят Третата на ПреТреПаната, първата и втората се примириха и с настървение се зачетоха в менюто, за да проверят има ли поне малък шанс да се намери в него нещо нормално.

След задълбоченото четене бяха поръчани:

  • Мексиканска, бобена и магданозена салати за първата
  • Четири кила пържени лучени кръгчета за втората
  • Ориз Хачимицу за третата

Последва спор за клечките и вилиците, но вече ми се спи и ще го оставим за следващото теглене.

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

7 коментара по Спаска #5

  1. deni4ero каза:

    хахаххахахахахаха … жено … караш ме да се кискам умствено, когато се треса кат буре … жестока си … много жестока 🙂

  2. deni4ero каза:

    имах предвид да се кискам на ум 😳

  3. Гери каза:

    Верно е жестока!!! От тая Хъца се разхълцах 😆 ОбъркАх се, вече не знам коя глава ми е любима 😀

  4. зори каза:

    Ааааа, а питате ли ме мен… Такава мъка е.

  5. deni4ero каза:

    С риск да снижа иначе интелигентния разговор, ще споделя, че изрази и изцепки като: “ … Ти си много тъпа, ма – развика се втората … “ ме разтапят от кеф и смях. И все пак, Глава ПреТрепана държи първо място по естетика и философизъм в ламските земи. И в моето сърце.

  6. зори каза:

    Ааааа, щото не си разбрала кви може да ги спретне Нейна Царственост Първата 😉 и на какво е способна Втората (за нея още не ми се е избистрила концепцията 😛 )

  7. deni4ero каза:

    тръпна в очакване 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *