Мишел Уелбек – Елементарните частици

Елементарните частици - Мишел Уелбек

Това е изключителна книга, с много интересна история, написана от великолепен писател.

Ако Ви се чете Уелбек, ако не сте го чели още – спрете да четете моето мнение! Вземете си книгата и вижте защо приемат Мишел Уелбек за един от най-значимите, скандални и силни френски писатели!

Ако смятате, че чуждото мнение няма да Ви попречи да се насладите на романа – спокойно можете да прочетете моето. Предупреждавам – няма да съм ласкава.

Първите 50 страници ги точих три дни. Трудно четене. Подарих си неделята обаче и вече смело мога да кажа, че от трите (познати ми) романа на Уелбек – този е най-слабия (тук би трябвала да уточня, че това е лично мнение, но… смея да държа на него – книгата не ми хареса така, както другите две).

И не, защото Уелбек изневерява на себе си – и тук той си е циничен и песимистичен в огромна степен. Не, защото нещата, за които пише нямат смисъл. Просто висотата на написаното ми се стори – знам ли и аз – някак… Има какво да се желае.

Усещането беше като да съм изчела, адаптирана за любители на художествената литература, лекция по история на френската култура от средата до към края на миналия век. Принципно всичко си е вярно, обаче…

Нещо ми липсваше.

За допълнително раздразване – сякаш това беше сдвоена чернова на „Платформата” и „Възможност за остров”, само че и двата споменати романа носят по нещо от „Елементарните частици”, но са силни, стилни, завършени, а тук сякаш присъствах на упражнение по ексхибиционизъм и проверка на фактологичния материал. Не съм пуританка – просто ми се стори леко безсмислено преиграването със „сексуалните неволи” на литературните персонажи.

По аналогия се сетих за Ромен Гари и „Нататък билетът не важи” – това е стил и в следващите си романи Улбек ще го постигне, но „Елементарните частици” … определено не е най-силната му творба или поне – моите очаквания бяха твърде високи.

Графичното оформление на корицата на книгата е на Яна Левиева – още не съм решила дискретно-смело ли е или стилно-допълващо Уелбек, но съм склонна да се радвам на цялостното изпълнение и вътрешното оформление на текста.

На любопитните и смелите: „Приятно четене!” Убедена съм, че ще откриете нещо за себе си от тази книга, защото (въпреки негативизма ми към конкретното четиво) Уелбек е великолепен автор и има какво да даде.

Най-малкото „Елементарните частици“ – смело може да бъде обявен за четим културологичен анализ 😉

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

2 коментара по Мишел Уелбек – Елементарните частици

  1. UZUMAKI каза:

    Интересно. Бих.

  2. зори каза:

    Приятно четене! И като я минеш – свирни да си ги премерим – мненията 😉
    Истината е, че „Платформата“ ми е любима, но по-красивата и стилна е „Възможност за остров“ – каквото и да хванеш – бива.
    И здрасти!

Вашият отговор на зори Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *