Градските вълшебни кочияши

Съвременните средства за превоз биват персонални и обществени. За една част от кочияшите на персонални вече съм имала удоволствието да пиша. Друга – ще бъде описана, надявам се скоро. Настоящото писание е посветено на водачите на автобуси, и тролейбуси и на ватманите, за тайнствените кочияши в метрото няма да пиша, тъй като тяхната работа е твърде специфична и аз нямам преки наблюдения върху нея.

Каляските в натоварените градове са много и различни. Често са стари и раздрънкани и в тях ретро са само пътниците, а самите каляски са си пълен боклук и плачат за превръщане в скраб, ма айде да не отварям темата.Или – я по-добре да си кажа. Да си кочияш на подобна каляска е чиста проба героизъм. Дрънчаща, смърдяща, пушеща, пърпореща и вечно гаснеща, я врата не се затваря, я жартиера вечно пада, я какви ли не гадости, за които глупавата ми главица даже не се догажда. Представям си какво е да возиш хора с подобен дръндулет и си давам сметка, че не е чак толкова проста тая работа.

Е, има и модерни и практични каляски, но уви – те рядко се движат по маршрут, който ми е нужен. От скоро обаче и аз се радвам на подобна благина и никак не е зле (тук е мястото да ми завиждат всички потребители на обществени каляски, познати още и като адски транспорт). Е, щеше да е още по-добре, ако не чаках каляската 20-30 минути, ма няма идеално щастие. Преди като дойдеше използвах общо три вълшебни заклинания за ситуиране в нея. Първо – побутвация – цели да те постави в позиция в близост да местата за влизане и да не позволи на слизащите да те отнесат на 100-200 метра от каляската от напора на излизането си. Второ – набирация – служи за силно оттласкване от земната повърхност и максимален отскок, с който да се достигне съответното возило, а през това време ръцете дърпат и помагат да се задържи във висините вашето тяло (модерните каляски са нисички и удобни за качване и да си призная – хич не страдам от неупотребата на „набирация”). Трето – намествация/сбутвация – при нея пътуващият се заклещва по някакъв начин сред останалите и е готов да пътува (истината е, че в последно време и това заклинание използвам по-редичко, но не защото каляските са на често – просто се изхитрих да изчаквам пиковете на превоз и да ползвам градските каляски по-късно).

Тук вече следва класификацията на градските вълшебни кочияши

Благи

Тези са ми любимите, можеш да ги попиташ къде да слезеш за нещо си – ще ти кажат и ще обяснят кога да си на спирката, защото по разписание еди кога си имало кола. Те чакат даже тромавото бабе да пресече улицата, за да се качи. Изчакват спокойно на светофарите и весело ръкомахат или бибипкат на колегите си в отсрещната лента. С тях пътуването е спокойно и всичко е чудесно.

Строги

Строгите можете да ги познаете по надписите при предната врата: „Не пречи на водача”, „Светофарите не са спирки”, „Водачът не е информация”, „Билети няма и няма да има”. С подобни кочияши е по-разумно да не се контактува, ако ви возят приемливо – извозвате се и слизате тихичко, за да не им пречите, ако ви возят като добитък – тихо страдате и слизате при първа възможност. Запомнете: строгите кочияши са винаги прави, даже седящи зад волана.

Властни

Ако ви посрещне още с влизането репликата „пътничката с големия нос, я се завърти малко главата – да затворя вратата!” – попаднали сте на властен кочияш. Командата „Ей, гъз дебел, глей къде караш?” не се отнася за вас, колкото и да е голям съответния ви атрибут. Не се притеснявайте и от „Мърдай, ма!”, „Аре карай, бе”, „Зелено е, чичеее, аре!” и всякакви производни – те са отправени към водачи на персонални возила и това, че те не ги чуват не притеснява властния кочияш – той има нужда да властва над платното и го прави и вербално. Пътувайте съсредоточено и следете за указания от сорта на: „Кукло, аре слизай, ако ше слизаш!”, „Бабе, стига спа, качвай се!” и подобни.

Градските вълшебни кочияши страдат от няколко сериозни професионални заболявания:

Глухота – ако всички в каляската имат честта да се радват на музикалните вкусове на кочияша – болестта е в напреднал фаза. (Да не се бърка с липсата на вкус, това е много по разпространена болест и засяга повсеместно и пътници, и водачи)

Садизъм – те отваря вратите на каляската мило и нежно, изчаква пътник да започне да слиза или да се качва и рязко затваря вратата, целейки да прищипят колкото е възможно повече маса. Често садистите спадат и към категорията на така наречените картофовози.

Картофовозите са кочияше, които имат сериозен проблем, тъй като всяко живо човешко същество, попаднало в каляската им, престава да прилича на такова и се превръща в съответстващото му количество картофи. Поради това внимателното тръгване и спиране при подобни кочияши става безпредметно и те подлагат каляските си на невероятни проверки на ходовата част и спирачните системи. (Да се прави разлика между картофовоз и кочияш, рязко набил спирачки, поради странна маневра на руса кифла или надут телефонист. Влезте в положението на своя кочияш и не мислете лошо за майка му! Помислете по този начин за майката на куклата, която дава ляв мигач, а завива след две преки вдясно или за родителката на кретена, който изпреварва каляската от дясната страна,  движейки се в бус-лентата и помита само 2-3 кошчета от тази си маневра, паралелно говорейки по телефона!).

След тази бегла класификация е задължително да спомена и причината за напиша горното.

Преди известно време се прибирах след работа, наложи се да се прехвърлим от една каляска на друга и един от пътниците така се юрна, че буквално ме свали на земята. Спътниците ми, само дето не ме прескочиха – спокойно се качиха на следващата и зачакаха тръгването. Водачът обаче слезе и провери добре ли съм, изчака ме да се кача и тогава тръгна.

Това не беше кочияш, беше човек, при това човек на място и убедена съм, че като него има много.

Този пост не е за тях.

На тях –лека работа и благодаря!

Публикувано в Наръчник за градски вълшебни същества. Постоянна връзка.

2 коментара по Градските вълшебни кочияши

  1. Lili каза:

    Ахаххаха, колко познато само.Чудя се по коя адска линия има обновени каляски?
    А при мен имаше един случай , който дори бях описала в блога (щото чудо нали).
    Трамвай 9 (преди да го закрият)-качвам се:тихо,има свободни места за сядане,топло,безплатни вестници и рок балада!!! Сядам свенливо и се пощипвам да не би да сънувам.Ти представяш ли си….

  2. Георги каза:

    Дръндулет е уникална дума! От къде я изнамери? 🙂
    Чудесно разказче. Усмихвах се много, а на моменти се смях 🙂 Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *