Спаска #14

Беше мързелива делнична утрин. Спаска тъкмо приключваше със закуската в леглото и с решаването на една кръстословица, когато на вратата се звънна. Само не ми излизайте с възражения, че това е пещера и каква врата, какви пет лева. Спаска беше модерна ламя. Пещерата и беше с всички цивилизационни екстри от сорта на парно, топла вода, входна врата, даже четири, но само тази беше официална и на нея пишеше „Юнаци, звънете – ако ви стиска (да се вика при наличието на звънец е невъзпитано)”.

Спаска не беше вчерашна и за нищо на света не би си позволила да попадне в лапите на българските монополисти. „Е, на това му се вика ламя” – съвсем неблагородно завиждаше първата всеки път, когато минеше край някой комин на топлофикация. И парното, и водата, че даже и електричеството в спаскината пещера се дължаха на термален източник, за чието завардване преди 5-6 столетия никой не се нави да прати девица като откуп, по простата причина, че беше в дъното на самата пещера, а дъното беше бая дълбочко, че и тунелите лесно се объркваха. Тая топла вода даваше всички благини в спаскиното ежедневие и Спаска честичко, ей така за майтап си пращаше сама на себе си сметка, за да се изкефи при плащането, щото удоволствието беше тройно.

Третата първо псуваше тлъстите монополисти,че така надуват сметките, а после се сещаше, че парите си остават в джоба и това и носеше едно тънко удоволствие, от което почти и идеше да плясне от кеф с опашка и да полети, защото освобождаването на отрицателната енергия носи облекчение, а осъзнаването, че си ламя, ама „еко” и независима – определено правеше кефа още по-як.

Втората (избрана за инкасатор и касиер, щото била вечно гладна – тоест подходяща за ролята) получаваше от третата яка пачка, която с кеф профукваше за ядене и всякакви течности, поддържащи огън, с което задоволяваше за известно време алчната си природа, а паралелно с това се чувстваше значима и грижовна. За капак, като плащаше сама на себе си – не плащаше данъци, а това определено и се нравеше, защото втората обичаше да шмекерува и да минава по тънката линия винаги, когато е възможно.

Първата имаше удоволствието първо да издаде сметките, а после да завери приходите и да се чувства честен и справедлив управник, защото взетото се равняваше на даденото и никой не смееше да я укори, че е несправедлива или корумпирана, а ако някой смяташе, че поставя интересите на монополистите над тези на управляваните, първата с удоволствие би му откъснала главата за закуска, но това е друга тема и демократизма на първата тук нямаше сериозни постижения.

–   Аз съм най-демократичния владетел в историята на човечеството – заключаваше тя, а третата предпочиташе да си затрае и да преброи парите, които приготвяше за сметката, щото и тя можеше да стане на закуска, пък и знаеше от опит, че с владетелите за власт не се спори.

Та лежеше си Спаска в леглото, довършваше остатъците от вино и капучино, когато на вратата се позвъни.

–   Куриер със сметка – предположи първата.

–   Доставчик на пица – размечта се втората, защото яденето никога не и стигаше.

–   Я да видим – предложи третата – може да е някой заблуден юнак – и те дружно се запътиха към вратата, като по път Спаска успя да стъпи в тавата от зеле, да изрита бутилката от шампанско и да се подхлъзне на омазаните от втората страници на вестника, разпилени по пода на пещерата.

Сякаш тези перипетии не и бяха достатъчни, че да капак Спаска забрави да махне алармата от вратата и при нейното отваряне пещерата се огласи от мощното „Уау-уау-уау”, което никоя от трите не забеляза около минута, защото цялото им внимание беше съсредоточено към посетителката на входа.

Първа се окопити третата, изключи алармата и с половин уста отрони:

–   Майко, не беше казвала, че смяташ да идваш!?

–   Щото не смятах – властно заключи гостенката и прекрачи прага.

Първата имаше най-продължителен опит в отношенията с майка си, който се заключаваше в едно „Гладна съм”, веднага след като се излюпи и едно „Оправяй се” от страна на майка и, която отлетя по своите си дела и се сети за дъщеря си едва след 4 века, когато и трябваше съюзник срещу една хала. За първата беше ясно, че майка и не е дошла на майчинска визитация, но втората и третата като по-млади, леко се стреснаха, щото втората вечно отнасяше натякванията на майка си, че много ядяла, а третата, че много знаела. Преди време първата беше споменала, че майка им не ги харесва, защото е стандартна едноглава ламя, с малки крилца и тяло на змия (третата добавяше, че и душата и е змийска, ма това е друга тема), а пък те били истинска многоглава ламя и това дразнело старата.

–   И кво ше правиш тука?– попита втората.

–   Само ви ползвам нета и се махам – съобщи майка им.

–   Нет пък защо ти е? – опули се третата.

–    Търся една врачка и ми трябва адрес.

–  Врачкааааа, – изсмя се първата – че ние врачките в околността ги изядохме още преди три века!

–    Явно не сте – сопна се майка и – дай компа, да ти покажа!

Спаска донесе лаптопа, включи го и с любопитство го подаде на майка си. Старата ламя го взе предпазливо, натисна няколко клавиша и го върна на Спаска.

–   Тука пише „нъцки” – обяви тя.

–   Той е малко своенравен, – засмя се третата – не обича да се занимава с глупости. Ти какво написа?

–   Врачка, София – отговори старата.

–  Е, няма как да го накараш да търси това, той и пицарии рядко се навива да ми намери – обясни и втората

–   Пробвай с „ясновидка“ – предложи първата

–   Нъцки – съобщи компютъра

–   Оракули – опита се да помогне третата.

–   Нъцки – чу се пак.

–   Я стига с това „нъцки” – развика се третата – дай ми го на мен!

Третата го грабна от ръцете на майка си и изписа в търсачката едно „гадаене”

–   Гади ми се от глупости – съобщи компа – що не пробваш с „познаване на бъдещето” – поне е по-забавно.

–   А да те подаря на майка ми – предложи третата.

– Край с „нъцките” – обяви компа – антиглупашката програма е деактивирана за десет минути – търсете и ми се махайте от процесора!

–   Готово – обяви третата – е ти врачки, е ти телефони.

–   А тия ще ги ядем ли – сети се втората.

–   Шът – шибна и една глава първата – тия не са истински, трай са!

Майка им, зазяпана в компа, пропусна да коментира неверието им. Записа си няколко адреса, провери ги на картата и запраши да ги търси, а Спаска остана да цъка и да се чуди кво я е състигнало дъртата и що народът се е юрнал по врачки и оракули, а не си гледа работата.

Аре, че и аз трябва да се залавям с моята работа.

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

15 коментара по Спаска #14

  1. caribiana каза:

    Първо исках да си пъхна главата /този път се зарадвах, че ми е само една/ в чекмеджето, за да се насмея на воля без да будя подозрения у колегите, но бързо прецених, че няма да ми се получи, затова сега тъгъдък на терасата. И ще се върна пак да си дочета, че към края четох през сълзи. Смехът напираше да излезе отнякъде.
    Спаска дали има официален фенклуб? Искам чаша със Спаска, тениска, и евентуално едно мъничко тату – Аз сърце Спаска!

  2. midnight каза:

    ха ха ха, как подкрепям caribiana. само че как така мъничко тату.. къде ти да побере една такава голяма, истинска ламя. че и триглава!

  3. зори каза:

    @caribiana
    Ваша Поетична Светлост, сакън, чаша и тениска може да измислим, ма тату… болезнено ми се вижда 😉

    @midnight
    Привет midnight, то може и без тату – всяка уважаваща себе си дама носи нрава на ламя, а чат-пат и триглава. За мен решението е просто – държа се естествено 😉

  4. midnight каза:

    @Зори, привет. 🙂
    как така нрава на ламя.. жените са мили, пухкави котенца. сега.. проблем на мъжете си е, че халюцинират лами :)))

  5. зори каза:

    @midnight

    аааааа, това трябва да е 😉

  6. Preor каза:

    🙂 Много се смях „Само ви ползвам нета и се махам“
    Отдавна не бях чел нещо толкова увлекателно. Хвалебствено се израдвах.
    Ставам ти редовен фен 🙂 И веднага те блогрол-вам.
    Хубав ден 🙂

  7. Preor каза:

    Изключително много се радвам, че те открих 🙂

  8. deni4ero каза:

    “ …той и пицарии рядко се навива да ми намери – обясни и втората …“ и еженето на компа ми обраха точките 😀
    Ех, как ми липсваше Спаска …
    Подкрепям дамите с искания за чашка и тениска. А къв размер чаши предлагате? А тениските отпред лицевата част на Спаска, а отдзад задницата ли ще предлагате? Или как фърга огин?

  9. зори каза:

    @deni4ero

    Лю, ще трябва да потърся добър художник, но мисля, че един добър задник – еле пък на ламя – си заслужава да бъде изобразен 😉

  10. gost каза:

    @deni4ero
    Относно тениската, не разбирам как единият вариант автоматично изключва другият. 😉

  11. deni4ero каза:

    а аз толкова невинно го предложих … 😀

  12. gost каза:

    То като са три глави на едно тяло, та се сетих, че що не и две картинки на една задница…
    Така или иначе вече има прецедент (всички фенове на поредицата за стражата на Пратчет могат да потвърдят). 🙂
    ПП: Очаквам Змейбук и Роарер. :p

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *