Шипките

–   Е тука спри!

Тишина.

–   Спри, бе човек! Е ги шипките. Къде караш!?

Още тишина.

–   Спри колата, бе Генади, не ме ли чу!?

Пак тишина.

–   Генади, престани да ми въртиш номера! Спри колата и върни 200 метра!

Тишина.

–   Чуваш ли, бе Генади, спри колата ти казах! Какво те прихвана? Какво стана?

Колата спира. Тишина.

–   Върни сега 300 метра!

Тишина.

–   Генади, върни се моля те 300 метра по-надолу! Там имаше шипки близо до пътя.

Генади мълчи и нищо не прави.

–   Генади, какво се опитваш да ми докажеш? Разбрахме се преди час, че като си тръгнем, ще ми спреш да набера шипки за чай. Беше съгласен. Нямаше проблем. Сега защо ми правиш напук?!

Генади превключва на задна и спира след 300 метра. Пътчето е междуселско, няма други коли, той е спрял по средата на платното. Тя вижда, че би попречил на движението, но решава, че няма да се разправя повече с него. Взима си дамската чанта и излиза от колата. На десетина метра в ливадата до пътя има няколко шипкови храста. Плодовете са големи и алени, от сивото и студено време изглеждат топли и живи.

Тя прави няколко крачки към ливадата, в този момент колата потегля.

Тя е сама на пътя.

Генади я е зарязал.

Облечена е добре. На токчета е, което ще и причинява леко неудобство, но няма страшно. Чантата с парите, ключовете и документите е в нея. Решава, че ще се прибере на стоп – като едно време. Преди десетина години всяко лято обикаляше така. Ще се справи, не беше чак толкова отдавна – мисли си. Дори не е ядосана. Вече и е безразлично. Претръпнала е. Генади е такъв – дръпнат и темерут. Някога го обичаше. Сега… претръпнала е.

Решава да набере шипки. Така и така са близо. Ранен есенен следобед е, има време. Студено е, но слънцето прави опити да грее. Доста неуспешни, но. Смело нагазва в ливадата. Селото, в което са били на гости е зад баира. Дочува се кучешки лай, заглушаван от ритмично бучене на циркуляр – хората режат дърва за зимата. Мирише на пушек и влажно сено.

Изважда здрав найлонов плик от чантата си, изключва си телефона, за да не и досажда Генади с глупавите си обаждания, които винаги следват глупавите му изцепки и започва методично да бере. Шипките са едри и твърди. Лесни са за достигане. Берат се бързо. Няколко коли минават по пътя и леко намаляват. Явно хората се чудят каква е тая сама гражданка, дето бере шипки. Не спират. Няма проблем. Тя знае, че ще се прибере и без Генади. Винаги се е справяла. Ще се справи и сега. Дори не и е тъжно. След час е опоскала храстите и се връща на шосето. Поема към съседното село. След десет минути я подминава първата кола.

Възрастна двойка с куче на задната седалка. Дори не си дава труд да вдигне ръка. Жената я фиксира злобно и нагло извръща глава, за да продължи да я гледа, когато вече са я подминали. От мисълта как показва среден пръст на скумрията я досмешава. Изхилва се. Онази в колата явно разбира, че и се смее и най-сетне спира да я гледа. Скоро бумтенето на двигателя заглъхва. След три минути минава още една кола. Семейство. Пълна е с деца, с хризантеми и с яйца. Спират. Предлагат и да се качи при тях. Добри хора са. Тя отказва мило. Казва, че е излязла да се разходи и, че колата и е близо. Пожелава  им лек път.

Следващата кола е след пет минути. Тъкмо прехвърля тежкия плик в свободната си ръка и тя профучава край нея. След 50 метра набива спирачки и се връща. Сивкав новичък опел, кара го сивкав позастарял мъж. Сам е. Качва се при него.

Пътуват спокойно. Той е тих. Кара бързо, но внимава. Оставя я пред входа, благодари му, пожелава и приятна вечер и потегля.

Колата на Генади я няма пред входа. Апартаментът е тъмен. Това я устройва. Вероятно е при новата си приятелка. Виждала я е няколко пъти. Изглежда мило същество. Събира си багажа в два куфара. Никога не е имала много свои неща. Дрехи, козметика, обувки. Изтегля ключовете от връзката и ги оставя на бюрото му. Поръчва си такси.

Преди няколко дни е предлагала на клиент малък апартамент. Ключовете са още в нея. Вече знае, че това ще е новото и жилище. Клиентът се колебаеше. Закъсня – казва си тя – мой е.

Спокойна е. Машинално оглежда за забравени вещи. Събира разни дреболии в един плик. Таксито е точно. Товари куфарите и плика и сяда на седалката до шофьора. В този момент вижда колата на Генади да паркира пред входа и осъзнава, че е забравила шипките на масата в кухнята. Жал и е. Толкова хубави и едри шипки…

Таксито потегля. Здрачава се.

Публикувано в плодизеленчук. Постоянна връзка.

16 коментара по Шипките

  1. batpep каза:

    С.

    сдрачава се 🙂

  2. midnight каза:

    всичко е лесно, когато човек е претръпнал 🙂

  3. зори каза:

    @batpep

    Светни ме – какво ми казваш!
    здрач, здрачевина, здрачава се…
    Виж – драка – драчене е друго.
    Аз съм драка 😛

  4. Зори каза:

    @midnight

    ужасяващо лесно…

  5. batpep каза:

    @зори
    именно, ИМЕННО!!!

  6. deni4ero каза:

    midnight намери думите, които търсех …

  7. Гери каза:

    ще се върне… щом е претръпнала

    П.П. драка такава, ей… 🙂

    • Зори каза:

      Странно, не съм се замисляла ще се върне ли, няма ли. Опитвам се да пиша кратко и май кълцам на поразия.
      P.S.
      Мога и да мъркам, пък (като се наям с прясна мръвка) 😛

  8. gost каза:

    Хъмм, на мен ми се струва, че няма да се върне. Има защо да си тръгне, няма защо да остане, няма за какво да се връща.
    ПП: Ще ти се! Дращиш само като те настъпят по опашката, а през останалото време си просто таралеж в гащите. 😛

  9. deni4ero каза:

    Внимание, дами и господа! Още една детска градина отвори врати в рамките на няколко месеца. Първата е на територията на LeeNeeAnnдия и се казва ЦДГ „Фръц“, втората е веднага след зазоряване. Добре дошли в новооткритата ЦДГ „Оплез“!

  10. зори каза:

    @deni4ero

    ЦДГ „Оплез“ има филиали къде ли не

    😛

  11. deni4ero каза:

    ъм … да бехте казали по-рано, че там да си запиша децата, вместо в разни Щурче-та и Снежанки … късно ли е да прехвърля молбата си?

  12. gost каза:

    @deni4ero Не е късно, рано е. 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *