Спаска и банкоматът

 

Като отвори сайта на Caribiana, Спаска зяпна. „Това е за мен!” помислиха си и трите й глави. Начена да чете и 48 секунди по-късно вече държеше още топлият от принтера лист със стихотворението. След това Спаска се настани в любимото си кресло за четене и Третата, захванала със зъби един молив, начена да препрочита текста, подчертавайки си редовете, които й бяха харесали. Към момента, когато пак стигна до края, Спаска установи, че е карирала листа.

Може би, ако само една от спаскините глави четеше стихотворението, нямаше да се получи така. Третата например би пропуснала частта със змея, но Първата и Втората, които все още пазеха някакви въжделения за Йормунганд, заявиха, че е идеално. Втората смяташе, че момците, юнаците и другите жертви не могат да й горчат, а даже и да го правеха, тя обичаше по-острите подправки и след някой от тях само би се оригнала на мазно. Първата пък не хареса, че някой щял да го играе завоевател на лами – предпочиташе тя да определя кой какъв да го играе и винаги избираше ролята на победителя. Компромисът обаче приглуши всички спорове и като никога тихо и спокойно Спаска подчерта всичко и аха, аха да си скъта листа във внушителната пазва и на вратата се позвъни.

„Майка ми отново” помисли си с досада Третата. „Пицата най-сетне” помисли си с надежда Втората, която снощи се беше обадила до една пицария да й докарат пица и ако може „доставчикът да бъде некоя девица (плащам тройно и с добър бакшиш)” беше споменала тя, като реши, че последващото затръшване на телефона е било от бързане да се изпълни поръчката. „Сметката за тока” помисли си Първата с кеф, щото вчера беше пуснала уведомлението по пощата.

Спаска стана от креслото и се запъти към входната врата. Отвори я и взе сметката от пощальона. Първата глава доволно въздъхна, наслаждавайки се на мисълта за скорошните постъпления в бюджета. Втората въздъхна жално, мислейки си за мечтаната пица и евентуално за мечтаната девица. Третата въздъхна, представяйки си скорошните разходи в бюджета. Затвори вратата и се върна при креслото, за да прегледа каква изненада си е пратила. Настани се и все още захапала моливът, отвори плика и погледна изписаната най-долу цифра. В следващият момент Третата ахна, глътна молива, задави се, опули очи в напън да си поеме дъх, закашля се, избълва огън. При последното от устата й изхвръкнаха струя пламъци, шепа дървесна пепел и едно малко късче диамант. Докато Третата псуваше по най-неинтелектуален начин, много повече доближаващ се до този на обречената на монополист жертва… опс – потребител, Първата се възползва и прибра диаманта в сейфа със съкровищата. Същевременно си отбеляза следващият път още да завиши сметката, а и да купи по-голям размер моливи преди да я прати у дома.

–         Нямаме толкова пари вкъщи – заяви Третата.

–         Ще изтеглиш от банката тогава – предложи Втората.

–         И после пак да ги вложа там, нали! Уф, че си проста – мислиш само как да дъвчеш и дъвчеш, и дъвчеш и…

–         Айде, престанете! – Първата глава се намести, оправяйки короната си, за да подчертае властта си. – Ще изтегли парите и ще ги даде на ръка, а после ние ще купим нещо с тях.

Понеже предложението идваше от Първата, естествено беше то да бъде прието. Ето така Спаска напусна пещерата и се запъти към най-близката банка. По пътя обаче видя един удобен банкомат и каквато си беше техничарка, реши, че от него ще й бъде по-удобно.

Когато се приземи пред машината, Спаска измъкна дебитната си карта и я постави в слота. От предложените суми в меню тя си избра „други” и после написа една четирицифрена сума, достатъчна за изплащане на тазмесечната сметка и малко отгоре за ментови дъвки. Макар и шокиран от високият лимит на клиентката, банкоматът чинно отпусна поисканата сума и след това със стандартизирана любезност изписа: „Благодарим Ви, че използвахте нашите услуги”.
Веднага след това Втората се размрънка, че искала и пари за сандвич и че не можело да я оставят гладна, щото си знаела, че всички пари от сметката ще идат я за книги, я за некви антики, я за некви други глупости. Третата я сряза, че за една ламя е позорно да яде кучета, ако ще и притоплени, но под угрозата на надвисващия скандал, се пресегна, пак пъхна картата и поиска още пари. Автоматът послушно ги даде и изписа: „Благодарим Ви, че пак използвахте нашите услуги!”.

Спаска зяпна. „Брей, това нещо и помнило, че току-що съм го ползвала…” помислиха си и трите й глави. Естествено беше да се пресегне и пак да постави картата в машината. Назова случайна сума и на екрана се изписа: „Благодарим Ви, че пак…”, внезапно „пак” беше изтрито и заменено от „отново използвахте нашите услуги!”.

Любопитството се разгоря в Спаска. На следващото теглене обаче, банкоматът изписа: „Теглене – нъцки!”. Спаска беше шокирана. Моментално извади лаптопа, свърза го към една джаджа, която пък лепна подозрително близо до клавиатурата на банкомата. „Как така „нъцки”?” изписа тя. „Ми, така” изписа банкомата „достигнахте своя лимит за деня, следователно „теглене – нъцки!””. „Но това са моите пари!” изписа Спаска. „Да, но това са моите правила,” засияха буквите на екрана на банкомата. „Да, но това са моите пари!” изписа Спаска.

***

„Да, но това са моите пари!” изписа Спаска 20 минути по-късно. Тук банкомата не издържа пръв. „Госпожо, колко пъти да Ви обясня, че това са моите правила и следователно „теглене – нъцки”?!!! Омръзна ми вече от Вас. Гадими се! Ако още веднъж ми кажете, че това били вашите пари, ще се издрайфам!!!”. Спаска се замисли за секунда, а после написа: „Да, но това са моите пари!”, разгъна под отвора за банкноти на машината забрадката на Третата и самодоволно зачака…

Публикувано в Гост също рече, Спаска. Постоянна връзка.

10 коментара по Спаска и банкоматът

  1. deni4ero каза:

    добрееееее 😆

  2. caribiana каза:

    Хахах! Прекрасници такива!
    Благодаря ви от цялото си сърце, което може да е едно, ама е еееееееееееееееееееееей такова! Гост, мерсимерсимерси! Днес ми е много специален ден (“ -ти на колко пръстчета ставаш днес? “ „-на четили :)“ – извадка от личната кореспонденция) и приемам това като подарък 🙂 Можелиможелиможели?
    И няма как да не възхитя на умението на Спаска да води културни диалози с банкомати, без да използва физическа сила. Това е то, да си изтънчена ламя! И хитра 🙂
    Краят ме кара да се хиля самодоволно 😀

  3. gost каза:

    @deni4ero
    Лю, не си го измислям, по почти истински случай е. Единствената разлика е, че комуникацията с банкомата и последващото му дебалансиране си остана само блян. 🙁

    @caribiana
    Не знам дали разбра, но за този епизод ти изигра решаваща роля да бъде написан. Така че споко, това е подарък за теб от самото начало. 🙂 И понеже съм клинично любопитен, бих желал да разбера кой е рожденикът днес. Мяркам едни много хубави стихове от септември 2007-а… та се чудя дали нямат нещо общо??????????

  4. caribiana каза:

    аз 🙂 Съм рожденика. А стиховете от 2007-ма май нямат общо с това. To, верно, 4 години са, ама не, не е това 😀 Пък това, че ставам на четили пръстчета го каза някоя от лиглите в мен. Ама днес им прощавам 🙂
    Мерси за подаръка! Сега и аз като Спаска ще си го разпечатам и довечера ще си го чета в креватчето пак и пак 🙂 Обичам Спаска за лека нощ!

  5. Точка каза:

    Браво! 🙂
    Всички сме Спаски от време на време, особено в харченето и в убедителното приключване на споровете. 😀

  6. gost каза:

    @Точка
    Да притежавах поне малко от качествата на Спаска… ама нейсе. 🙂 Радвам се все пак, че ти е харесала.
    ПП: Имам странното предчувствие, че това ще се окаже Пирова победа, но бъдещето ще покаже. :Д

  7. deni4ero каза:

    Гост, пожелавам ти такова дебалансиране … само ако може да споделиш после в кой точно район се е дебалнсирал тоз банкомат и ако може да го питаш, преди пак да забълвал ‘нъцки’-то дали скоро
    е се разбалансира пак 🙂

    caribiana, честити 4 вълшебни години и още много повече желаем 🙂

  8. caribiana каза:

    айй, Зори, мерси! Така го обичам точно този Мечо Пух! Според мен на него най-много му отива да е Мечо Пух от всички 🙂 И за цветето мерси. И за пожеланията и за целувките. И на gost мерси 🙂 и на deni4ero 🙂
    http://www.hoopsandyoyo.co.uk/pages/ecards.php?action=view&code=43&history=5
    А сега си вземам листчетата с приказката и тъгъдък – да спим със Спаска. Ъм…след малко, де 😀

  9. gost каза:

    @deni4ero
    Лю, не знам дали всички фенове на Спаска забелязват, но тя го пише няколко пъти: „това са моите пари“. От това следва, че дебалансирането не носи толкова ползи, колкото изглежда отстрани. И докато за Спаска е нормално да извърши нещо ненормално, за да постигне каквото иска, то не знам дали за нас простосмъртните главоболията си струват. 🙂 Иначе банкоматът, който даде началото на тази история се намира в Париж… Кючук Париж… 😉

    @caribiana
    Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *