Бягството в гаража

–   Радо-о-о-о-о.

Обикновено това беше достатъчно за да се появи рошавата глава на Радо на прозореца и след три минути той да е пред входа, въоръжен с телефон (имаха договорка с баба му, която го следеше дистанционно) и носещ винаги по нещо за ядене за него и за Ванката. След третото безрезултатно „Радо”, Иван седна на пейката пред входа и реши да позяпа, щото майка му го беше пуснала да излезе и не му се щеше да се качи пак в апартамента, пък и у тях сега се бяха настанили приятелки на майка му и той съвсем не си представяше кой изперкулясал би се нахакал сред толкова много женки при условие, че има разрешение да е навънка.

За беда по това време пред блока не се случваше нищо. Щелокупното градско население се беше юрнало по селата, както казваше баща му. Ванката си имаше два други града, но рядко ходеха там. Майка му обичаше да пътуват в чужбина, но тоя път баща му каза, че имало криза и нямало да ходят да трошат пари. Майка му се ядоса и започна да кани на гости всичките си приятелки, които не бяха заминали в чужбина за празниците. Това продължаваше втори ден и баща му беше се измъкнал още сутринта. Каза, че щял да кара колата на майстор, но Ванката видя, че чичо Мишо се качи в опела на баща му с една каса бира и веднага се сети, че ще играят карти на сервиза на чичо Мишо, както баща му беше казал на чичо Добри сутринта по телефона.

На пейките беше пусто. Даже кварталните помияри ги нямаше. Само един мъж се мотаеше пред гаража си, носеше някакви торби и ги товареше в багажника. После слезе и жена му, скараха се, чичкото я напсува, после се качиха в колата и тръгнаха. Като се скара с жена си, той забрави да заключи вратата на гаража. Катинара си остана да виси на едната халка на вратата и Ванката почака десетина минути преди да провери какво има в гаража.

Нямаше нищо. Тъкмо мислеше да щракне катинара и да иде да погледа животинките от витрината на магазина за домашни любимци, когато се сети друго. Имаше още цели два почивни дни. Вероятно тоя с колата нямаше да се върне скоро, щом натовари толкова много багаж. А и да се върне – нямаше смисъл да щрака катинара. С Радо можеха да ползват гаража за тайна квартира, никой нямаше да ги намери, даже можеха да избягат от къщи и да живеят в гаража. Само дето Радо го нямаше.

Като повися малко пред входа, Ванката реши да се качи до тях и да донесе катинар с ключ, за да заключи гаража. Още в асансьора реши, че заедно с катинара може да свали и нещо за ядене. Катинарът, който си пазеше в стаята бързо беше замаскиран под якето, но храна нямаше как да изнесе, защото трите приятелки на майка му се бяха настанили на бар плота и щяха да го видят как тараши в хладилника. Все пак имаше възможност да тафне няколко яйца от купата в детската, които майка му беше пренесла временно. В мазето Ванката криеше една свещ, запалка и кутия цигари. Слезе, за да вземе и тях и попадна на дървените столове за къмпинг, които щяха да са адски удобни. На три курса той пренесе в гаража два от столовете и сгъваемата масичка. Масичката много тежеше, но баща му го беше научил да носи като мъж и Ванката стискаше зъби като мъж и я носеше.

После се прибра доволен. Обядва. Женките го разпитваха малко за глупости. Една се хилеше и го галеше по главата като някаква котка, но той издържа и им отговори на всичките тъпи въпроси за училището, за втори клас и други глупости. После майка му го прати да си играе в стаята и Ванката веднага се изнесе. От стаята си той можеше да наблюдава коридора, където стоеше чантата на майка му. Откри, че в портмонето и има осем банкноти по пет лева, пет по десет и една от петдесет. Взе едно пет и три метални левчета. Личните му пари бяха на по два лева и с откраднатите от майка му той сметна, че има цели дванадесет лева. Това бяха парите за бягството му в гаража. Точно си мислеше какво може да се купи с тях, когато Радо звънна по домофона и каза, че го чака пред входа.

Наложи се пак да ходи при майка си, но понеже те гледаха някакви неща, които скриха от него, майка му му позволи да излезе пак пред блока за един час. Радо вече го чакаше с новината, че сестра му се била счупила ръката и те били ходили с баба му да я гипсират. Родителите на Радо бяха заминали с приятели и той и сестра му бяха оставени да ги гледа баба им. Веднага се качиха да и видят гипса на сестра му, на тя беше на десет години и не си играеше с по-малки от нея. Изгони ги от стаята без да могат да огледат добре ръката и. Ванката предложи на Радо да му покаже тайната квартира и понеже бабата на Радо гледаше сериал, успяха да се измъкнат безпроблемно, като пътьом тафиха три яйца и една консерва две вилици и един нож.

В гаража първо отвориха консервата, после пушиха, обаче малко, щото Радо беше пушил само веднъж, а Ванката сега за първи път. После се оказа, че имат само яйца, но те бяха за утре и Ванката предложи да си купят 2 бутилки кола и чипс от магазина. В магазина имаше и шоколад и те си купиха шоколад също.

Като се върнаха в гаража, Радо каза че му се пика и таман щяха да препикават вратата на Милева, дето веднъж им каза, че са витални млади хора, когато бабата на Радо се обади и се наложи той да се прибере.

Ванката постоя малко в гаража и също се прибра. Приятелките на майка му си бяха тръгнали, но щяха да идват едни нейни колежки и тя му каза да обядва и да си стои в стаята и да не разхвърля из апартамента. Той поигра малко на компютъра. Провери няколко пъти добре ли е скрил ключа от гаража. После поспа малко. Като се събуди, колежките на майка му бяха дошли и се кискаха в хола.

Радо се появи към три часа и каза, че баба му го пуснала до вечеря. Веднага слязоха в гаража и играха на стрелички на една мишена, дето татко му на Радо му беше купил. Радо беше по-добър – забиваше стреличките в точката от три крачки, а Ванката не, но Радо му показа как. Като им омръзна пак пушиха, но тоя път на Ванката му стана гадно и решиха да пият кола. Нямаха чаши и се редуваха от шишето, а Ванката се оригваше като мъж и се смяха. Радо само хълцаше и не се оригваше, въпреки че изпиха почти едната бутилка.

После ходиха да опикаят вратата на Милева и и откраднаха венеца, който си го беше закачила с тиксо и го залепиха на вратата на оная лудата, дето пък ходеше до магазина да купува ракия на мъжа си само със по чорапогащник. А майка му на Ванката казваше, че мъжът и я биел и някой трябвало да направи нещо, но това не било нейна работа – на майка му, защото било мъжка работа.

Като се върнаха в гаража нямаше какво да правят и решиха да видят кое яйце е най-здраво, но понеже яйцата бяха само пет – скоро разбраха. Тогава Радо предложи да проверят дали това е най-здравото яйце и успя да свие техните яйца, които баба му държеше между две кори за яйца. Ванката каза, че техните яйца са в купа и майка му ще им се кара, ако се опитат да ги вземат. Радо предложи да се качат у тях и скоро имаше победител. Едно синьо яйце.

Като разбраха кое е най-здравото яйце, те решиха пак да слязат в гаража и да пият кола. По стълбите срещнаха мъжа на лудата дето ходеше до магазина само със по чорапогащник и той им каза „Здрасти пичове”, ама беше пиян и се клатеше по стълбите, а Радо, като излязоха от входа, каза на Ванката, че пич е мъжка пичка и се разбраха да опикаят и вратата на пияницата.

В гаража пиха малко кола, ма Радо каза, че не му се пие и баба му се обади да се прибира. Тъкмо излизаха от гаража и Радо слагаше катинара на едната халка, когато от входа изскочи лудата. Тоя път беше по пола, а от устата и течеше кръв и викаше. Тя мина край тях и се скри зад гаража.  Пияницата тичаше след нея и реши, че е влязла в гаража и той влезе в гаража. Ванката бързо бутна вратата и щракна катинара. А пияницата почна да крещи от вътре.

Радо се прибра, защото баба му го извика от балкона. И Ванката тръгна да се прибра. На входа видя как лудата провери катинара и после си изтри кръвта от устата с ръкава на блузата. Майка му на Ванката казваше, че е невъзпитано да си триеш носа и устата с ръкав. Ванката също се прибра. Чу, че лудата също се качваше по стълбите и малко се затича, да не го настигне.

Като се прибра, майка му го чакаше в детската с портмонето и яйцата и го наказа да не излиза през празниците. Той се опита да и обясни, че пияницата е заключен в гаража на чичката, дето е псувал жена си, но майка му го завлече в банята и му каза, да се изкъпе и да си ляга, защото няма да получи вечеря, тъй като е наказан и и било писнало от фантазиите му. А Ванката и не искаше да вечеря, щото от чипса и колата  го болеше корем  и се беше подул.

А Радо, баба му го наби, защото Радо забрави яйцата в гаража. Обаче го наби само зад врата и Радо каза, че не боляло.

 

 

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

2 коментара по Бягството в гаража

  1. caribiana каза:

    ох 🙂
    седя с най-огромната си щастлива усмивка и най-светналия си поглед и не мога съвсем точно да определя кое конкретно ги предизвика, обаче цялостното усещане е това…
    Може би кратичкото завръщане в детството…
    Така хубаво си го разказала, с всичките му цветове, звуци, аромати, вкусове, светлосенки, та дори и неболенето на края 🙂

  2. зори каза:

    Благодаря, Ваша Поетичност 🙂
    Грабвайте спомените от детството и беж на разходка – може да сътворят някоя дяволия, достойна за стих (и аз искам да имам нещо любимо за четене) 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *