Клиенти

 

–   Мръдни у десноооо, бе дебел!

–   Господине, само ще Ви помоля да не крещите!

–   Споко, госпожа, е сега ше се разберем с тоя келеш. К’во като кара мерцедес. Ай мърдай, бе! А, ма ти си била кифла! Е, че и русичкоооо. Айде, кукло, айде влез в другото платно! Айде,  пусни ме! Пусни батко, джочко, ненагледна! Ох как ще ти пуснааааааа! Пусни ме, ма, кравооооо! Къде караш, ма, аре скрий се на майка ти у… Опаааа, госпожа, ше прощанаш, ма тая скрофла не разбира от каране. Глей, глей кво прави! Ма, къде си тръгнала да изпреварваш моуоооооу, лелеееее колко си застреляна! Ай скрий се ма! А така, дай мигач и ми се махай от платното, че…

–   Господине, внимавайте, куче!

–   А, верно. Беше.

–   Ма, господине, Вие го прегазихте! Веднага спрете!

–   Що, бе госпожа, първа помощ ли ще му правите, дишане уста в уста!?

–   Веднага спрете таксито!

–   Споко, бе госпожа, още не сме стигнали. Къде сте се разбързали! Нали искахте на Ректората. Е сега ше Ви закарам, нема да усетите кога сме стигнали.

–   Господине внимавайте, майката с количката…

–   Госпожа, стига си крещела, видех я, ама нема да я гоня по тротоара. Щом е минала пътеката  и се е качила – избегала е, нема да си троша колата я, майки с колички – бол. Е я следващата пътека, се ше мине нещо. Искаш ли да видиш, че тая бабичка само се преструва с тия бастуни? Гле’й колко бързо може да търчи! А така, бабе, бегай, бегай да не свърши пенсията! Ама на тебе, госпожа, май нещо не ти е добре. Само да не ми почнеш да драйфаш сега, че хич не ми пука – връчвам ти парцала моментално, нищо, че си клиент. Кой драйфа – чисти. Извъдили сте се едни клиенти – хич за нищо не внимавате. Ама при мене тия не минават.

–   Господине, микробуса!

–   Стига креще де! Микробус не си ли виждала, бе госпожа!

–   Но Вие го засякохте, той е с предимство.

–   Как ше е е с предимство, бе госпожа! Тоя кара стока, а аз воза хора. Кой е по-важен, а?

–   Господине, той караше по Цариградско, а Вие се включихте от локалното. И не карайте в бус лентата!

–   Аааааа, знаех си, че си ентелегентка, още като се качи и те надуших. По сядането още те познах. Използва купешки думи, много знае, сложи си колана, а сега ме учи и къде да карам. Не видиш ли, госпожа, че тука нема коли!?

–   Господине, няма коли, защото е само за градския транспорт.

–   Айде сега и ше ме обижда. Аз да не съм селски транспорт, бе госпожа! Къде те воза, а? В София. Баш в центъра. Добре, че пристигаме, че вече не мога да те трая. И си приготви точно пари, че немам да ти върна!

–   Ето Ви парите. Спрете тук!

–   Ма ти що не ми каза, че ше ми дадеш само пет кинта? Щех да ти спра още при кучето. Какви клиенти сте вия, бе? За бакшиш не сте ли чувале?

–   А Вие какво очаквате за такова обслужване? Плащам Ви колкото показва апаратът.

–   Е ти на мен ли плащаш или на апарата? Айде дай парите и бегай, че ми пламна главата от тебе, то бива клиенти, ама такива…

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

12 коментара по Клиенти

  1. troubadour каза:

    Супер добро, мислех дори да изобразя смях посредством букви, но после се шибнах през тила, завлекох се пред огледалото и започнах да си напомням да не съм такъв тъпанар, но се смях доста.

    А психопатът в мен пита (и се надява) това да е истински случай 🙂

  2. Зори каза:

    Трубадуре, просто ти е лекинко развинтена фантазията – от това психопат не се става 😛
    А на питането ти: (минути за реклама) – след няколко глупави опита да взимам случайно такси и да се наслаждавам на подобни случки (това за точните пари е класика) – си викам по телефона. Идват до 2-3 минути и са чудесни 😉

  3. Гери каза:

    😆 Много, много е яко! Респект! 😀

    Сега се сетих за моите преживявания с един от онези, фалшивите ОК-чета. Докато си кипях шумно, плащайки двуцифрена сума за нищо километри, онзи мазник с най-учтив глас ме посъветва „Ама вие пък внимавайте на какво такси се качвате друг път!“…

  4. deni4ero каза:

    хахахаххахахаххаха … много е яко! И разказа, и коментарите.

    п.с. ужас, оказах се най-големият простак, ма, пък, беше яко … щот ми се е случвало да съм в такси и таксиджията да се опитва да блъсне друга кола, де … за тва … иначе съм от ентелегентка и аз …

  5. Зори каза:

    @Гери

    Аз съм кучка и ми личи – въобще не се опитват да дават акъл. Веднъж попаднах на едно такова и слязох на следващата пряка, като се усетих, че брояча не е откачил, а тарифата е такава. Аааа – излъгах. Веднъж ме извози един. Висеше пред Пирогов. А като излизаш от това място – просто искаш да се прибереш и те отлично са си направили сметката. На следващия ден ходих пак до там да ми оправят документите и нарочно минах край стоянката – имаше само две нормални таксита. Иначе казано – разбирам какво е.(Яд ме е, че не се сетих за това, щеше да стане още по яко)

    @deni4ero
    А ти що не се сети да ми кажеш, че включването на опит за катастрофа бие всички останали приключения?!
    Сега за наказание – да го опишеш.

    Оплез и на двете 🙂

  6. Надинка каза:

    ахахаха този не е бил малко нагъл! @Гери

  7. Всичките са големи калъфи. Изключая един, който след всяка дума “ ти еба майката“, отправена към хората, които принципно пресичат на зелено, щото са пешеходци, нале, на червено не се пресича, се извиняваше като индиец пред сватба“ извинете, извинете, ама мамицата ви, що не гледате бе“. Смятай останалите шефери какви са, щом тоз съм го кичнала на стълбичката на „любезността“:)

  8. Зори каза:

    @Ирония Идиотова

    На мен любимото ми е – пали си цигара, дърпа веднъж, дълбоко, после още две бързи дръпвания, поглежда разсеяно към мен в огледалото за обратно виждане и с много възпитан тон: „Аааааа, ще Ви пречи ли, ако запаля?“
    Е, кво да му кажеш…

  9. Гери каза:

    В интерес на истината, има и някои изключения. Моето беше с едно Радио СВ-такси. Шофьорът – може би около 30-тина годишен. Слушаше концерта на Павароти и приятели и ме попита дали имам нещо против тази музика, понеже… не бил попадал на много хора, които я харесват. Много приятно момче се оказа… Така и не ми се е случвало оттогава да се прибирам с „О, Соле Мио“ 🙂

  10. deni4ero каза:

    @Гери
    Герич, очкавах да кажеш, че си му акомпанирала с ‘О, соле мио“ – олез.
    Зори, моята история се случва в далечното лето две иляди и пето, когато С. беше със спукана язва и аз в обедните почивки и след работа в болницата. Та един следобед, тичайки пак към болницата, хващам едно такси от фирмата, с която работехме – съвестни, коректни, точни, хубави коли, нови, дрън-дрън шикалки. Некъв вуйчо се падна тоя път и след втория завой, вече излезли на булеварда, неква девойка с госпожа до себе си, без да иска засича нашия чичак. Брех, ония хайдутин кат се ядоса, кат запали, като я подгони … Опитвам се да го успокоя, човек кара, по-спокойно, он не слуша. Брех! Ми сега?!! И кат се почна една гонка, засича, кара в нея, на една боя разстояние. Аз му крещя да спре, че слизам, ония не слуша изобщо. И така около 5 километра. И псува, разбира се, юнашки. Девойката хем се опитва да избяга, хем не може. Абе … тук беше момента да му викна нещо от сорта на „Ники! Гад мръсна!…“, ма не се сетих : та така … Накрая се извиняваше, а аз гледах да избягам по-бързо …

  11. Зори каза:

    Е така става като спи човек – чете си вечерните коментари сутрин.
    Гери, аз имам един любимец, той явно се навърта из квартала, защото често ми го пращат. Щом седна в колата и намалява радиостанцията, за да не се чуват колегите му – често там вървят такива разговори, че… Ти си била късметлийка 😉

    Рошаво, ти само си да пишеш екшън разкази – почвам да те ръчкам.
    (стадо мечки) и много хубав ден на всички!

  12. Preor каза:

    Леле – това е много добро 🙂 Хахаха
    Много ми хареса. Знаех си, че съм изпуснал много….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *