Ламотски лексикон или две в едно за книгите

Гост отговаря така:

Day 1: Любима книга: „Алхимикът” от Пауло Куелю.
Day 2: Най-омразна книга: Данъчната ми декларация.
Day 3: Книга, която ви кара да се смеете високо: Всички евтини екшъни, трилъри и криминалета, които всъщност са неосъзнати боклуджави фантастики.
Day 4: Книга, която ви кара да плачете: „Аз съм номер 4”.

Day 5: Книга, в която бихте искали да живеете: Ми, не знам… да е някоя по-обемна, ако може, че не съм дребничък.
Day 6: Любима книга от детството: „Венера в кожи” Вилхелм фон Мазох.
Day 7: Книга, която може да цитирате: Всяка книга под подходящ лиценз.
Day 8: Книга, която ви плаши: Сметката за тока.

Day 9: Книга, която ви отвращава: Всеки вестник (така и не ги направиха меки тия пущини).
Day 10: Книга, която промени живота ви:. Читанката (там той беше описан).
Day 11: Книга от любим автор: Пак „Алхимикът”.
Day 12: Книга, която описва живота ви: „Жюстин” Маркиз дьо Сад.
Day 13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Моята борба” Адолф Хитлер.
Day 14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Някой евреин, положителен герой, от роман на Карл Май.
Day 15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Енциклопедия – анатомия на човешкото тяло”.
Day 16: Най-дебелата книга, която сте прочели: Един албум на Рубенс.
Day 17: Най-кратката книга , която сте прочели: Дядо и баба яли лук. Деца, приказката беше до тук.
Day 18: Книга, от която ви е срам че я харесвате: „ Магаре срам има ли?
Day 19: Книга, която ви възбуди: „Учебник по Финансово-счетоводен анализ” от Доц. Д-р Надя Костова.
Day 20: Книга, която сте прочели най-много пъти: Нема какво да се крия – „Учебник по Финансово-счетоводен анализ”.
Day 21: Любима картинка на книга от детството: Картинка на женската полова система в моята любима енциклопедия.
Day 22: Книга, която планирате да прочетете: „Книга на Мормон”.

Day 23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: „Алхимикът” от Пауло Куелю.
Day 24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: „Малкият Никола”.
Day 25: Любима книга, прочетена в училище: „Под игото” – да бе, ама нека да сме комерсиални, нищо че ми се повръща от нея, то май напоследък повръщането повече ми помага, отколкото да пречи.
Day 26: Любима нехудожествена книга: „Аз, Азис”.

Day 27: Любима художествена книга: „Емека” (по същите причини, както и предходната).

Day 28: Последната книга, която прочетохте: „Енциклопедия – анатомия на човешкото тяло”.
Day 29: Книга , която в момента четете: Айде сега, ще си задаваме неудобни въпроси!!!
Day 30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: Сметката.

 

Зори се прави на интересна така:

Day 1: Любима книга: Така няма да се разберем – много са и ще се увеличават (надявам се). Ако трябва да избирам: „Митове и легенди на северноамериканските индианци” сборникът е съставен от Ричард Ърдоус, „Улица консервна” и „Благодатният четвъртък” на Стайнбек, „Прогресорите и странниците” на Стругатски (тук хитрувам – това е сборник), „Изкупление” на Макюън, е не – много са – ще се сетя за поне още десетина най-любими, алчна съм. Вероятно правилният отговор е нямам любима.

Day 2: Най-омразна книга: Всичко от типа „Как да направим от мъжа си зомби, което живее, за да ни служи”, „Как да отслабна с 200 кила за два часа и през това време да ям сладолед”, „Какво искат шефовете и как да не им го дадем, но те да решат, че сме им го дали”, „Как да мислим позитивно, живеейки в лайна, но хранейки се с екологично чисти продукти” и пр.

Day 3: Книга, която ви кара да се смеете високо: Много са. Последната, която предизвикваше гневните погледи на разтревожени от гръмогласния ми и неконтролируем смях беше „Степни богове”, после „Кофти карма” и „Епидемия в рая” имаха известен успех – но не беше същото.

Day 4: Книга, която ви кара да плачете: Последно плаках на „Животът пред теб” на Гари.

Day 5: Книга, в която бихте искали да живеете: Патрулите на Лукяненко, ако може да сменям принадлежността към патрулите ще е най-яко, но … още не са започнали да приемат външни 😉

Day 6: Любима книга от детството: :И тук са много, ако трябва да избирам сборниците на Грим и Андерсен.

Day 7: Книга, която може да цитирате: Няма, библиотеката ми е пълна с такива, които преглеждам или преравям за цитат. (зубренето не ми се отдава, а преразказването е далеч от оригинала). Има стихове, които мога да цитирам, но това не е цяла книга и не се брои.

Day 8: Книга, която ви плаши: Май не ми се е случвало още.

Day 9: Книга, която ви отвращава: попадала съм на известно количество твърде крайни религиозни писания, които са ме вбесявали по-скоро. Отвращението идва по-късно, когато осъзнаеш как човешкият ум може да бъде манипулиран, но тези заглавия не заслужават реклама.

Day 10: Книга, която промени живота ви: „Богове, гробници, учени” на Керам.

Day 11: Книга от любим автор: Е тук ще натракам още известно количество от ненаписаните в Day 1. „Песента на здрача” на Шангви, „Четецът” на Шлинк, „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” от Мураками, но и този списък е много дълъг.

Day 12: Книга, която описва живота ви: Още не съм започнала да си подготвям мемоарите.

Day 13: Книга, чийто герой наподобява вас: Продължавам да работя върху себе си, не ми смогват на трансформациите  😛

Day 14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Нямах представа, че се продават такива книги, задоволявам се с хора (засега).

Day 15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: Или е била „Дядовата ръкавичка”, или „Косе-босе” – бяха едни големи, с много картинки и малко текст, сричах яко и сестра ми искаше друг да ги чете, защото съм била запецвала. Понеже книгите бяха почти с нейната височина, когато се изправят – не и се връзвах и тя с-т-ра-да-ше м-н-о-го.

Day 16: Най-дебелата книга, която сте прочели: Библията, но по-интересна ми беше една малко по-голяма по обем, но по-тънка като страници – „Цивилизацията на средновековния Запад” на Льо Гоф. И „Война и мир” не е за изпускане, но ако се разцепи на томове… не е същото. Иначе за дебелина „Декамерон” и „Одисеята” стават за убийство, а „Властелинът” го четох на електронен носител и после видях, че е дебеличък.

Day 17: Най-кратката книга , която сте прочели: „Защо обичаме жените” на Картареску – как пък можа да е толкова кратка.

Day 18: Книга, от която ви е срам че я харесвате: Преди време ми казаха, че е несериозно да ми харесва сагата за Майлс Воркосиган на Бюджолд, но блюстителят на добрите книжни нрави беше безмилостно отвян и вече няма желание да ме вкарва в правия път – не ме е срам от книгите, които харесвам, срам ме е, че не съм чела много, които вероятно биха ми харесали.

Day 19: Книга, която ви възбуди: Беше японски или китайски автор (така звучеше името му), четох откъс, пътувайки. Беше през нощта, след вече 6 часа полет почти всички спяха, само далеч под крилата проблясваха светлинките на градовете. Страдаща от безсъние по време на път, аз просто свих сборничето с разкази от спящия до мен непознат и… Разказваше се за тайнствен павилион на брега на едно езеро, огряван само от пълната луна, където още по-тайнствена жрица на нощта приема един велможа и с огромна вещина и изобретателност го повежда към неописуеми наслади на плътта, изкушавайки го да иска все повече и повече. След втората страница определено ми се прищя да събудя съседа и да му почета… и не само, но той се събуди сам, миг преди да го погъделичкам нежно с език по леко разтворените устни, грабна си книгата и ми се развика, че не съм го била питала – така и не разбрах от кой и какво съм чела, но беше много, много възбуждащо… любопитството. Гавря се. Ето нещо, което ме разсмя преди време – подобно чувство за хумор би ме възбудило, което значи, че съм класическа уфтсъ.

Day 20: Книга, която сте прочели най-много пъти: Караха ме да чета „Под игото” няколко пъти. В десети клас заявих, че ще изпълня буквално заръката на преподавателката и ще е страница по страница, но със запалка в ръка. Накараха ме да се извиня пред класа, било светотатство. Още смятам, че прекаленото дъвкане на тая книга не ми беше нужно – учихме я май 3 пъти. Не, че не е важна, но имаше още много, които да си заслужават. Доста често съм препрочитала книга. Открих Селинджър след едно такова препрочитане, но да мина нещо от кора до кора 10 пъти…

Day 21: Любима картинка на книга от детството: Ееее, доста са. Имаше една поредица сборници приказки – Японски, Френски, Индийски, Африкански – богати илюстрации, особено Френските приказки. Спомням си и една книжка с български приказки – бяха оформени малко като стила на боянския майстор, но с много позлата – от там и сега си спомням една принцеса, излегнала се върху много възглавнички. Ако се замисля – ще се сетя за още. Част от тия книжки скоро видях преиздадени. Но цветовете бяха странни, някак повехнали, а може и да не са виновни цветовете, а моите годинки 😉 Що се отнася за „Дъга”, Ламоте, – оооооо, даааааа. Но всичко хубаво свършва.

Day 22: Книга, която планирате да прочете: „Никога, никъде, никой” на Нийл Геймън, – днес я потърсих в любимата си книжарница, но… нямаше Ако слушам, ще си я подаря за деня на детето, ако не съм съвсем послушна, ще си я подаря на втори юни – за наказание. (Обаче имам само една любима книжарница – се е нещо, това брои ли се?).

Day 23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: Имах няколко опита да прочета „Курс по обща лингвистика” на Сосюр, но някак все ми се изплъзваше – кой нормален ще си го самопричини?! Добре де, зверски ме мързеше. Изчетох само най-важното и ми личи 😉

Day 24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: Щастие за всички, даром. И никой да не бъде пренебрегнат – Стругацки, „Пикник край пътя”

Day 25: Любима книга, прочетена в училище: „Вечери в антимовския хан”.

Day 26: Любима нехудожествена книга: „Другият бог” на Юри Стоянов се бори с „Империя на ново средище” на Хунгер.

Day 27: Любима художествена книга: Грехота е да е само една.

Day 28: Последната книга, която прочетохте: „Змийско кълбо” на Мориак – не ми хареса.

Day 29: Книга , която в момента четете: „Раздвоение” на Янг Куиджа и само да не ми хареса – ще се разправям с един виден блогър – книголюбец.

Day 30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: На кафе се говори и за книги, но не само за една – нали ще ме изхвърлят, ако им меля за една и съща, все едно да говорим само за един мъж или една жена. Вероятно ще е нещо от настоящите… за четене.

Ламоте, това ти е за доказателство, че може да сме петима, но сме досадни за петстотин.

Честит празник на българската просвета, култура и славянска писменост!

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

18 коментара по Ламотски лексикон или две в едно за книгите

  1. Ваня каза:

    Пообърках се от това раздвоение, защото съм нова тук. Но вие двамата сигурно сте свикнали. 😉

  2. gost каза:

    @Ваня
    Привет! Всъщност не е толкова трудно за разгадаване. 🙂 Зори си е Зори, а аз съм си аз, който чат-пат пише тук.

  3. lammoth каза:

    Зори, къде мога да намеря „„Как да отслабна с 200 кила за два часа и през това време да ям сладолед”? На мен ми много трябва 😀
    Също така си мисля, че не разкриваш цялата истина за пътуването с книгата от азиатския автор. Да не би да са те арестували после за неприлично ексхибиционистко поведение на обществено място? 😛
    Да ти кажа си направих голям списък от отговорите ти, запали ми любопитството към някои заглавия 🙂 Засега почвам с ирландския разказ.

    Гост, доста забавно си го написал. Значи любимата ти книга е „Алхимикът“, а книгата, която лъжеш, че си я чел е пак „Алхимикът“ 😀 А случайно енциклопедията от където е любимата картинка да не се казва „Плейбой“? 😀

    Много се радвам, че споделихте любимите си книги 🙂 Мерси 🙂

  4. troubadour каза:

    Повече еротична литература ми се чини, че трябва да се включва в такива класации 🙂

  5. gost каза:

    @lammoth
    Виж отговорите на въпроса за първа и последна прочетена книга. Там е и отговорът на въпроса с картинката. 🙂 Като цяло се опитх да пародирам някои личности, безличности и явления. Надявам се, че се е получило. 🙂 А ако пък търсиш читателския ми авторитет, на прима виста ще ти подскажа „Махалото на Фуко“ от Еко и „Войната“ от Гуин Дайър. Не съм подробно запознат с литературните ти предпочитания и опит, че да ти препоръчам нещо, за което съм сигурен, че ще ти хареса. А и имам прекалено много отговори на всеки въпрос, че да ги изреждам (мързелът си е проклятие в нашия род 🙁 ).

    @troubadour
    Чакаме твоите предложения!!! 😉

  6. Зори каза:

    @lammoth
    Ламоте, тая книга последно я гледах в любимата си книжарница на рафта между „Как се развъждат пингвини и бели мечки в Сахара без пари от петрол“ и „Как да си отгледам акъл за 30 секунди“. Но според мен е най-добре да се спреш на едно от двете – сладолед или плочки на корема, е – при желание винаги можеш да си наредиш на корема и фаянсови, ядейки сладолед, но е малко по-различно 😉
    Историята с пътуването… за целите на разказвача е нужно тя да остане леко забулена в неизвестност. Така остава място да вихрите въображение и всеки да твори фантазиите си (може да е било 6 часа и 5 минути и просто да е приключило, а може да се е събудил и да е почел час два, тихичко шепнейки ми и не само :P)

    @troubadour
    Трубадуре, любопитна съм за твоите идеи, айде не се почесвай 🙂

  7. Nostromo каза:

    Абе прочетох класацията на gost, стигнах до 15-тия „ден“ на Зорито и започнах да се притеснявам, че нещо май няма да срещна нито едно познато заглавие. Е, след като ги изчетох всичките, се радвам, че мернах поне братя Грим, така че да не съм съвсем капо. 😀

    Добре де, чел съм „Спасителят в ръжта“ и разкази на Селинджър, че и „Под игото“, но тях кой не ги е чел. Взех да се комплексирам нещо… 🙁 😀

  8. Зори каза:

    @Nostromo
    Ностро, падаш си по филми. Няма начин братята американци да не са се пробвали с Улица консервна, но Стайнбек е великолепен и вероятно не е същото. Тарковски – Сталкер трябва да ти е познато (това е Пикник край пътя), Изкупление също го филмираха – сцената до и в библиотеката е добра, но тази на брега, когато чакат да ги евакуират е много, много пипната, заслужава си да гледаш целия филм само за това, е и финалът е добър 😉 Да видим какво още – Четецът е филмиран, а на Шлинк има още 2 разказа, които са снимани и даже май са печелили награди. Лукяненко – филмиран, и беше доста сносно. Знам, че Норвежка гора на Мураками ще бъде заснета (беше ми фаворит, преди да прочета Страната на чудесата).
    Иначе казано – кеф ти на хартия, кеф ти на монитор 😉
    И се радвай, че аз не си отворих устата, щото Волтер, Русо и Монтен съм ги чела по задължение и с огромен зор ще се съглася да повторя, но за любими – ще ме прощаваш 😉

  9. Nostromo каза:

    @Зори

    Ако трябваше да ги чета по задължение, вероятно и аз щях да ги намразя, така че – прощавам ти. 🙂 Това с филмовата аналогия… Хм, сериозно ли? 🙂

    Чел съм „На изток от рая“ и „За мишките и хората“, така че си имам на идея що за великолепие е Стайнбек. За Стругацки имам някакъв спомен, че съм започвал „Обитаемият остров“, но дали съм я довършвал… спорно.

    Като си говорим за филми – да, „Четецът“ съм го гледал (ако става дума за филма с Кейт Уинслет), а „Сталкер“ ми е на изчакване от 2-3 месеца (ей, тва е, несериозник съм, а и самозван киноманиак). 😀

  10. зори каза:

    @Nostromo
    Това с филмовата аналогия… хем е сериозно, хем не е. Винаги има разлика и няма как да заместиш, но е добро като отправна точка, а и казва друго – всеки с интересите си. Просто аз обичам да чета.
    За Стайнбек – На изток от рая е уникален, но ми беше лекинко тежък, Улица консервна е красива, въпреки мизерията, въпреки нищетата. В него проститутките са с нрава на светици, скитниците са поети и философи, а свободата на духа – постижима.
    Обитаемият остров братушките го направиха в две части – забавно е да се гледа филмчето, ако си го чел, но Пикникът е класа. Пускай Тарковси не се мотай! Добър е.
    За Четецът – да този е. Книгата е по-добра, но и филма се ядваше. И е задължително да минеш и Изкупление – поне на филм.
    И 1000 благодарности за прошката 😛

  11. troubadour каза:

    Е че аз на вас се надявам да ми кажете някоя да има какво да чета 🙂
    И да „Изкупление“ е мега

  12. SunnySan каза:

    „Норвежка гора“ вече е филмирана – през 2010 още 😉

  13. gost каза:

    @troubadour
    Ето предложенията на Читанката:
    тук 🙂
    Аз ще ти посоча „Венера в кожи“ и „Жюстин“, които ги има в моите отговори. Финансовият учебник и „Аз, Азис“ не съм ги чел в действителност, а само ги мярнах в нета като заглавия, но не мисля, че там ще откриеш, каквото търсиш. 😀 Ако някой има още предложения, да свирка.

    @SunnySan
    О, Съни! Радвам се, че се появи. Зачезна на нейде и почна да ни липсваш 🙁 Драскай по някой ред по посока на изток или пък Пловдив, ако ти остане време. Плеасе! 🙂

  14. Точка каза:

    Зори, много сме близо в любимите и мразените книги. 🙂

    При Ламот не помня имаше ли въпрос за любимата картинка от детска книжка, защото го четох и му отговарях в движение. Рових вчера на един таван и съм безумно щастлива, че най-накрая си открих двете, за чиито текст и картинки си умирах като дребосък: „Приключенията на Лукчо“ и „Гъбарко“ (с илюстрации на Лазаркевич).

    gost, на „Аз съм номер 4” плака от ужасТ и безумие, нали?
    Пристрастията ти към анатомията и особените фетиши ме впечатлиха сериозно. 😀

  15. Точка каза:

    gost, пропуснах да ти препоръчам това – хем ще ревеш, хем ще се хилиш. 🙂

  16. gost каза:

    @Точка
    Хаха, четеш ми душата. 😀 Наскоро препрочетох „Маскарад“ на Пратчет. Общото между двете книги е само операта. Във финалната битка, докато лошият, който най-често се появяваше на 20 фута (преведено на 6 метра (добре, че нямаше и 10 сантиметра)) се натъкми да разстреля съответният добър, главният герой имаше време да му стане тъжно, че ще умре, да се разплаче, да се прости като за последно с другарите си, да си избърше сълзите, да помисли няколко часа и накрая да убие гадното копеле. Както казваш – ужасТ!

  17. gost каза:

    Относно фетишите – прочетох „Жюстин“ от любопитство, а маркиза, макар и доста реакционист, поне е достатъчно честен, че да признае цинизма като властваща идеология. 🙂 „Венера в кожи“ съм срещал само по някой цитат, но пък всичките са вдъхновяващи! 😀
    ПП: Линкът е потресающ!!! Пък виж какво забелязах в предложенията за други книги, които биха ми били интересни: „Състевители Грег Брукс и Саймън Лъптън“. Без коментар. ;(

  18. midnight каза:

    гост, ние да не живеем двамата в една паралелна вселена с тая Жюстин? и случайно да си попадал на Жюлиет?
    иначе подборът ти е уникален просто.

    зори, в реалността на реалната ни реалност си мисля,че „Как да мислим позитивно, живеейки в лайна, но хранейки се с екологично чисти продукти” си е абсолютно необходим, наложителен и реален наръчник по оцеляване 🙂
    а пък „Богове, гробници, учени” малко ме разочарова. имаше и още една за символиката в митовете. мънички ми се струват за такива теми, някак сбито написани.
    колкото до „Никога, никъде, никой“.. не знам дали на мен очакванията мибяха прекалено големи, но.. абеочаквах доста повече..

    Моти, погледни го от друга страна.. яж си сладолед, плочките на корема нямада се махнат, просто ще се слеят в една, което (според мен) е безкрайно удобно. накрая ще взема да създам (и да лобирам за) партията на бирените коремчета!

    иии.. Точе, ти си зла! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *