Спаска 17

След Гергьовското летене Спаска съвсем го беше ударила на любов и романтика. То не бяха вечери, то не бяха закуски, разходки по пълнолуние, разходки под дъжда, четене на поезия, писане на поезия, каквото се сетите романтично, утроено (поради тройката глави) и даже в десеторен обем, защото и първата, и втората нямаха задръжки, а и третата беше му отпуснала края. Това обаче не му попречи (на края) да са появи сам, при това абсолютно неочаквано и естествено помете всички спаскини илюзии, помля цялата романтика и тотално осра ситуацията.
Както си хапваше агнешко със спанак, глезено пощипван по опашката от първата, Йормунганд сподели, че много се е надявал връзката му със Спаска да създаде тръпката на една доста интересна формация, при която шведите могат само да завиждат, но Спаска даже надминала очакванията му, въпреки липсата на троен комплект от нужната физиология. Усетил, че яко гази лука, само от лекото трепване на третата, той побърза да извърти темата до уникалността на спаскините качества, разви една дълбокомислена тирада на тема „Власт, сласт и ум” но белята вече беше сторена и даже втората спря да яде, когато мисълта достигна и до нейния мозък.
Разкъсвана от желанието да го убие и нуждата да се напие, първата се вцепени, оцъкли се и не каза и дума в продължение на час. Втората започна да се тъпче от нерви и между две хапки само поглеждаше жално към третата и още по-жално към първата, а третата само развърза джувката от врата си, сложи си една забрадка на пеперуди и змии и възпитано предложи на Йормунганд да си тръгне. Той беше умен змей и не се опита да спори, взе си нещата и максимално бързо се понесе към изхода. На входа подхвърли едно „Ще звънна”, но даже втората разбираше, че няма никакъв шанс това да се случи.
Когато вратата се затвори зад него, първата метна такъв огън към писалището на третата, че след 3 дни, когато дупката изстина и Спаска се зае да я заравнява, намери там парче желязо с формата на топка, която третата поетично нарече „Кълбото на горестта”, а първата се изхили и си записа да не поръчва повече моливи с метални елементи и да поднови опитите с обикновен графит. Това обаче се случи след цели три дни, а във въпросния ден, щом се умори да пуска огън, първата пак изпадна в ступор и остана така три часа. Раздвижването и ознаменува началото на зверски тридневен запой, от който Спаска оцеля само поради не по-малко зверското плюскане на втората и способността на третата да понася изцепките на другите две стоически, та чак мазохистично. Когато първата се сдоби с махмурлук, а на втората и се поду ченето от дъвчене и даже нямаше сили да говори, третата завзе властта и започна да крои пъклен план за отмъщение.
Първо смяташе да покани Йормунганд на вечеря, на която да го запознае с майка си и леля си, хич не се съмняваше, че двете с радост щяха да си го поделят за десерт след десерта.
– Да си получи шведската тройка, копелдака му с копелдак – фучеше втората.
– Тия ше го довършат – изфъфли немощно първата.
– Даже леля няма да може да се вреди – изхили се злобно третата, но после реши, че избива комплекси, защото някой е предпочел да е тройна другаде, а не в акъла. Тъкмо се беше поуспокоила и даже мислеше да му се обади – втората си призна, че като другите две спели, Йормунганд и обяснявал, че тя е най-готината. От това откритие първата поизтрезня – точно колкото да се сети, че и на нея и е въртял същия номер, а понеже на третата не и го беше казвал, тя чисто по женски избесня и тъкмо да задвижи пъкления си план – на вратата се позвъни.
– Той е! – развика се първата.
– Йормунганд ли – светнаха очите на втората, която още се надяваше нещата да се оправят
– Млъквайте! – заповяда третата и всички се понесоха към вратата.
Когато я отвори, там стоеше един напет юнак. Грешка. На вратата стоеше инспектор от противопожарна охрана и благо се усмихваше.
– Здравейте – кимна ведро той и на първата и мина махмурлъка.
– Дааааа – разлигави се втората и реши, че от двеста години не е яла юнак.
– Кажете? – изсъска третата и шибна превантивно на двете по една глава.
– Преди малко получихме съобщение, че тук е имало огнени експлозии – обясни юнакът (инспектор) и се направи, че не вижда побоя.
– И дойдохте да ги гасите с голи ръце – изпуфтя третата
– Колегите чакат с две коли пред входа, но разбраха по адресната регистрация, че тук живее ламя и пратиха мен –докладва чинно той.
– И защо точно Вас пратиха?! – заяде се третата.
– Позволете да се представя – изпъна снага той – инспектор от противопожарната охрана Камен Марков, по известен в миналото като Крали Марко.
– Убиецът на лами – изсъска втората и зина да го яде.
– Ма моля Ви! – жално възрази Марков – Това са само грозни инсинуации и пообъркан балкански фолклор. Някой неща може да изглеждат като борба, но ако ги гледаш от двеста метра, щото те е шубе да се приближиш, а и едно време нямаше много наблюдателна техника по нашите земи и авторите на разни истории можеха да си измислят квото им скимне. Аз бих казал „почитателят”, госпожице – вдигна палаво едната си вежда той и посегна да завие крайчето на несъществуващия си мустак.
– Заповядайте, инспекторе – усмихна се първата.
– Нещо не разбрах. – намеси се втората – Ще го ядем ли или…
– Или – разсмя се третата и изтри телефонния номер на Йормунганд, преди да изключи телефона, за да не пречи на инспекцията.

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

13 коментара по Спаска 17

  1. troubadour каза:

    Ех, Спаске, Спаске, дека си се крила цел живот? Таквъз жена кат теб ми трябва. Браво, зори, много сладко и забавно, мерси 🙂

  2. caribiana каза:

    Абе имах и аз едни подозрения, че змейовете в наши дни са се превърнали в едни средностатистически мъже, по душа, имам предвид, но все не ми се щеше да си го призная. Ама на, сега и Йормунганд го доказа.
    А на времето какви змейове имаше, ееехххххх…

  3. troubadour каза:

    Змейове (и то какви!!!) все още си има… виж, намаляващата популация на качествени спаски е проблемът.

  4. Кръстю каза:

    Тя стана за рима:
    Какъв змей?! – Това си е чист гей…
    Едно време какви гейове имашееее! – Същински змейове… 🙂

  5. Зори каза:

    Банда, убедена съм, че щом има такива като вас – светът се врътка в правилната посока. Змеьове под път и над път, но човеците са кът и е хубаво, когато ги имаме близо до себе си.

  6. deni4ero каза:

    ох, че хубаво го довърши 🙂

  7. troubadour каза:

    зори, може ли да ползвам Спаска за бъдещ проект, само че ще се казва Спаска 22… като по параграфа 🙂

    • Зори каза:

      Може – Спаска не е моя запазена марка – аз просто си играя, Gost също се включва…
      Поредицата за Спаска тръгна от едно заяждане с него и от вица, където един юнак влиза в пещерата и крещи „Излез, излез, Спаскееее!“, обаче тишина – Спаска я няма, пак крещи „Излез, излез, Спаскееее!“, пак тишина и той съвсем изнервен „Излез, излез, Спаскееее! Само излез и те заколвам на мига!“. най-сетне Спаска се обажда някъде от далече и дълбоко „Бе ти ми излез от гъза и ще видиш аз на кво ще те направя…“
      Иначе казано – дерзай :)))

  8. deni4ero каза:

    Зори :
    Може – Спаска не е моя запазена марка – аз просто си играя, Gost също се включва…
    Поредицата за Спаска тръгна от едно заяждане с него и от вица, където един юнак влиза в пещерата и крещи „Излез, излез, Спаскееее!“, обаче тишина – Спаска я няма, пак крещи „Излез, излез, Спаскееее!“, пак тишина и той съвсем изнервен „Излез, излез, Спаскееее! Само излез и те заколвам на мига!“. най-сетне Спаска се обажда някъде от далече и дълбоко „Бе ти ми излез от гъза и ще видиш аз на кво ще те направя…“
    Иначе казано – дерзай ))

    😆 гребната, гребната е само за вас …

  9. troubadour каза:

    @Зори
    Трябва да кажа, че този виц е железен 🙂

  10. midnight каза:

    абеее.. дойде пролетно-лятно време и даже Спаска се разгони :))

  11. Зори каза:

    @midnight

    Е, нали трябва да има виновен – времето определено върши работа 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *