***

 

Жегата упорито чоплеше топченцата на бъдещите липови цветчета, но коричката все още удържаше упойващия им аромат свит вътре в сърцевината и уморена, горещината се отказа да го пусне на воля днес, отлагайки чудото за утре. Тротоарите бяха побелели от пепел, напечените метални перила на подлезите злобно парваха всеки неразумен порив да бъдат докоснати. Въздухът се влачеше тежък, видим  и пълен с градска смрад. Автобусите гневно бумтяха, претоварени от бързащи, потни и уморени, наработили се хора, които искаха час по-скоро да се измъкнат от опротивелия им ден и да нагазят в прохладата на юнската привечер. Прошарени мъже жадно преглъщаха от мисълта за изстудена бира, уморени жени с поразмазан грим, леко разтекъл се по запотените им страни, също преглъщаха, но стисваха гневно зъби, пристъпваха от крак на крак, за да поуспокоят ходилата си от болката поради високите токчета и се опитваха да си припомнят списъка с продуктите, които трябваше да се напазаруват на път към дома. Развълнувани ученички шумно се кискаха в очакване на вечерта, момчета гъгниво обясняваха на копелето или братът по телефона, че е са идват, да чекат и да са споко. Денят бавно умираше. Вече никой не го искаше. Даже дъждът, който се изсипа изневиделица – и той чакаше нощта, за да продължи, скучно му беше да се процежда по прашните листа на дърветата и да го псуват всички, че точно сега се е изсипал, когато видите ли, било време да се прибират. Той пазеше мощта на пороя за по-късно, искаше всичко да утихне в мрака на нощта, за да се чува виртуозното му барабанене в изпълнение на пиесата за метална козирка на градски прозорец и прохлден, летен дъжд.

Слънцето нагази в маранята над Витоша, птиците му подвикнаха отривистото си „Лека нощ” и денят кротко издъхна, забравен от всички, даже от очите, които само преди дванадесет часа трескаво се взираха в хоризонта, за да видят първите му крачки над света.

От смъртта на един юнски ден се роди свежа и чакана юнска нощ, която все още не подозираше, че и тя ще си иде…  скоро.

Публикувано в Откачалки. Постоянна връзка.

17 коментара по ***

  1. Ще си отиде, но за мен юни е най-хубавия месец. Ще се изниже, но още е в началото и всеки ден ще бъде изживян.

  2. caribiana каза:

    ох, толкова хубаво си го разказала, направо се усеща със всички сетива!

  3. troubadour каза:

    А така, продължавай да ме депресираш, мерси, не ми обръщай внимание, аз само ще си хленча под терасата ти, пак мерси, много мило…

  4. Зори каза:

    @Владимир Иванов
    Щом ти е любим – пращам ти аромат на позакъснели бели божури за тая вечер, а утре сутрин, по път към работата, да провериш как са при вас липите и да докладваш 😉

    @caribiana
    хи-хи, бях пуснала проверка на един дръндолет и си представях какво е, чакайки го да свърши, като излязох, когато ти си коментирала, миришеше на липа – явно жегата си беше свършила работата, а после и заваля на спирката 🙂

    @troubadour
    Оооо, Съкровище, това не е депресиращо, просто живот, ни ривииии 😛

  5. deni4ero каза:

    и аз като Трубадура за малко да се депресирам … човек направо потъва в описанието … то бива пълнота на изказа, бива чувства, тъга, потрес от умиращия ден … страхотан си 🙂

  6. troubadour каза:

    @Зори
    зори, се едно има нещо по-депресиращо от жовота, ма видиш ли – не съм само язе, и други страдат заради теби, ше започна да ги сбирам да ти правим сълзливи серинади поди джама, да чуйш и ти кво се вика тъжовен вой

  7. Зори каза:

    @deni4ero

    @troubadour

    Оплез и на двама ви 🙂

  8. Nostromo каза:

    Ех, като описание на Чандлър, но с балкански привкус. В допълнение трябва да избараш някой ноар-сюжет ми се струва. 🙂

  9. зори каза:

    @Nostromo

    И да го прекръстя „Град на праха“ 😉

  10. Nostromo каза:

    @зори

    Ами пак е по-добре от „Град на греха“, защото същият си е направо недостоен да бъде вкарван в един контекст с кралят на черния роман. 🙂

  11. Зори каза:

    @Nostromo

    Ноар-сюжет ще е тъгата на Трубадур, копнеещ по ведрина и радост, а получаващ поредната доза депресарски писания от моя милост. Този изтънчен джентълмен, забулен в мрака на мрежата, геройски понася страданието и… тука вече не се сещам, но може да се поработи по въпроса 😉

  12. Nostromo каза:

    Ах, ах, трубадуре, спукана ти е работата. 😀

  13. troubadour каза:

    @Зори
    Ти вече не ми се плезиш, ми направо ми се дупиш и присмиваш, все едно фалшивият ми мустак, изрязан от килим се е отлепил.

    @Nostromo
    Възможно е, че напоследък много изтича тая моя работа, та явно някой я е спукал без да се усетя. Подозренията ми бяха между зори и една баба, дето ме наби насред детската площадка на село, граничеща с църквата и циганската махала. Като че ли зори се крие в дъното на заговора и сега знам, че си седи в окъпания от кърваво-червен сатен трон на злото и радостно търка нежни длани една о друга, докато се смее като американски злодей.

  14. @Зори
    Да си дам отчета. При нас в момента цъфтят кестените и част от липите, но не са в целия си блясък. Някои от липите още не са почнали. Порових се и установих, че са поне три вида. Цъфтят дребнолисната и сребнолистната липи. Едролистната най-вероятно ще е чак другата седмица, а мислех че нещата са по-прости.

  15. Зори каза:

    @Владимир Иванов

    Ихааааа! Благодаря!
    Влади, в тон с „Обикновен човек“ – всичко само на пръв поглед е просто 😉
    Още веднъж – благодаря за отчета! Явно днес беше зает с инспекция сутринта, защото чаках обичайната ти ранна статия, а тя се появи чак привечер.

  16. Гери каза:

    Пълнокръвен и завладяващ разкош! Отивам да отворя на нощта 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *