Една „рошава“ Спаска

 

Тази версия на спаскиното житие-битие снощи ми я прати Нейна Рошавост, господарката на Рошландия. Явно Спаска има много почитатели и благодарение на това аз мога да си почина и да почета кой как си представя триглавата ламя.   Днес Спаска е дело на Deni4ero и благодарение на нея вече знам, че е препоръчително да забравя за комбинацията Спаска с домат.  Приятно четене!

 

–   Ти на кого викаш ‘лакома лигла’, маа? – крещеше запенено Втора, върло обидена от обвиненията на Трета, че е лигла, защото в прекалената си лакомия не беше видяла доматите в поръчаното агнешко и сега се беше обринала. А Спаска беше алергична към доматите. Нищо друго не й пречеше. Само доматите. Сега се дръгнеше като краставо магаре и за това беше виновна единствено и само Втора, която ‘се нагъваше нещо.

Натириха Първа да пие лекарството сутрин, обед и вечер, като всеизвестното пиянде в ламското общество без право на обжалване, а на Трета не й остана нищо друго освен да окайва злочестата си съдба, която я беше събрала против евентуалната й воля с тия две шматки. Освен обрив Втора имаше и джонга на главата, защото при всеки подтик да се чеше, Трета й шибваше една глава от яд първо от яд, второ – ей, така за поука и трето – защото с тоя обрив й беше развалила току-що придобития тен. Освен това Трета беше скрила всичкото ядене и се налагаше да яде тихомълком, докато другите спят, щото заради глупостта на Втора сега и тя страдаше. А, когато й писна да яде тайно, започна открито да хрупа, а при всяко мрънкане на Втора да й даде и на нея, първо преглъщаше внимателно, с изкуството на ценител на добрата храна и налагаше отново Втора, като й хвърляше презрителен поглед.

–   Дай и на мен, ма, скръндзо такава! – мрънкаше Втора, като вече се навеждаше, за да избегне наближаващия удар. След 63-я вече се беше светнала, че на Трета няма да й мине скоро и се сети, че може да се пази. Уви, не особено успешно.

–   Абе, остави я тааа! – лицемерно я успокояваше Първа, като заговорнически намигаше на Трета да й даде на нея тайно от Втора.

–   Глей си работата, къркандело! – озъби се Трета. – Ако не залягаше толкова над пиячката, щеше да видиш с кво се нагъва тая лакомия и сега нямаше да страдаме в тази прекрасна пролетна вечер, криейки се пещерата, като прокажени.

Последва нов успешен удар по Втора. Хубавото беше, че Трета като изявен пацифист, с всеки удар й минаваше яда и скоро ударите намаляха, докато останаха само презрителните погледи, високопарното пръхтене и философското тежко въздишане.

 

Публикувано в Предоставено, Спаска. Постоянна връзка.

2 коментара по Една „рошава“ Спаска

  1. caribiana каза:

    еййй, баш доматите ли бе!? Ся Първа една шопска салата няма да може да удари, като мине на ракия за дезинфекция, успокоение и разнообразие. То не може само лекарство да пие, я!
    Пък за Трета … една огромна прегръдка от мен, просто ми се плаче, като знам как трудно се придобива красив, равномерен, тъмнозелен тен.
    За Втора – нищо! Всички сме и сърдити!
    Deni4ero, мерси за Спаската :))
    Зори, помах* и усмих*

  2. deni4ero каза:

    ми, тя, алергията, като те нападне, не пита 😉 а и салатката става прекрасна само с краставици, копър, пресен кромид, пресен чесън и царевица … айде, може и без царевица …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *