Червената шапчица, Златната рибка и Взискателното Четене

 

Червената шапчица, Златната рибка и Взискателното Четене се степали рано тая сутрин – съобщава анонимен източник. Пострадали Завишени Очаквания и Добронамерено Доверие, които по това време преминавали през мястото на гореописания побой. Очаквания твърди, че само си е виновно, защото се е набутало на това място, но Доверие смята, че не е съвсем редно някой да се възползва от добронамереността му по такъв брутален начин.

Според лекарите от Бърза помощ Взискателно Четене вече е вън от опасност и скоро ще бъде изписано. От побоя Златната рибка останала без опашка, но обясни, че винаги може да си пожелае нова, Червената шапчица загубила кошничката си, но призна пред репортерите ни, че баба и предпочита фирми за кетъринг, а презервативите, които били в кошничката, могат да се купят от всеки горски магазин или аптека. Това не е реклама на презервативи, аптеки, магазини или на който си мислите.

Това е просто една объркана приказка, която май трябваше да започна така:

 

Този виц е в кеша на бай Гуги от 2006, може и от преди това да го има, не ми се ровеше.

През гората си вървяла Червената шапчица. В кошничката носела питка и сиренце за любимата си баба. Изведнъж пред нея изскочил лошият вълк и изревал:

– Стой, Червена шапчице! Ще те ям!

– Добре, Вълчо, но нека преди това да правим секс.

Вълкът се съгласил и започнали да се любят. В това време се появява ловецът и ги заварва на калъп. Вдига пушката и изстрелва няколко патрона в Червената шапчица, мърморейки:

– Мамичката ти мръсна! На седми вълк искаш да лепнеш трипер!

 

Това го прочетох вчера в една книга (определено е като авторско)

 

Кумчо вълчо срещнал червената шапчица и някак си многозначително я попитал:

–   Я да видим сега това хубаво момиче какво разнася…

–   Трипер – разплакала се Червената шапчица още преди Кумчо Вълчо да каже: „…в тази голяма кошница?”

 

Това е линк към Хулите – приказката е от 2003 и надявам се е дело на човека написал и „Кофти история за възрастни”, разказваща как един дядо уловил Златната рибка и тя му предложила квото се сетила, само и само да се измъкне, завършваща така.

Като се прибрал вкъщи, дал всичката риба на бабата да я изпържи. Хапнали, погледали новините и си легнали. На сутринта дядото станал и веднага си сложил слуховия апарат. Да не го забрави като вчера.

 

Тя е от същата книга, в която е публикувана и историята за Червената шапчица.

В сборникът, определен като МАЙСТОРСКИ има достатъчно свежи истории. Истината е, че „Баба Марта” и „Малкият принц” ми харесаха достатъчно, че да забравя неприятното усещане от сблъсъка с познати префасонирани истории. Имаше достатъчно други, които си заслужават едно истинско представяне. Просто ми се щеше да е проработила малко по-силно авторската самокритика и да беше пропуснала от подборката някои прекалено близки до вече известни ми теми, сюжети и вариации на приказки.

 

Зла съм, искам прекалено много, мога да съм твърде дребнава, но когато се срещна с нещо достатъчно добро и то (въпреки качествата си) шмекерува на дребно… хем ме хващат лудите, хем ми става криво. Няма да казвам коя е книгата и кой е авторът – просто ще внимавам, когато посегна към негова продукция.

А на смелчаците: взискателно четене!

Аз лично мисля да се позабавлявам с „Машини за любов”, която отлагам от сто години – Момчил Николов пише достатъчно взискателно към себе си и вероятно няма да ви мрънкам утре 😉

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

4 коментара по Червената шапчица, Златната рибка и Взискателното Четене

  1. Кръстю каза:

    Това за слуховия апарат не го знаех до сега. Не бях чел това в Хулите.
    Хареса ми, много е мъдро…Бе…в крайна сметка и чорбата си я бива 🙂

  2. Зори каза:

    Хитро е и да – даже и чорба става, кой каквато си я направи 😉

  3. troubadour каза:

    Е кай ся кой тъ разрива, че и ний да съ пазими…
    Иначе много линчовска статия, нищо не зацепих, ама ми хареса страшно много. Уводът… уводът… уводът.

  4. Зори каза:

    Мииии, купих си един нов сборник разкази на Сиела, който изглеждаше като кутия с онези ситни шоколадови топченца (средата е от стафида или лешник, а върху тях шоколад), обаче в кутията се оказа, че има няколко овчи дърдонки и сега ми е криво – все едно птиче да се изцвъка върху сладоледа на някое хлапе.
    Аман от миризливи изцепки.
    Аааааа, как да ни риваааааа…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *