Таласъмски напеви #45

Тези дни започна едни спор за вярата и разума (много общо казано и без много общо нито с Паскал, нито с енцикликата на папа Йоан Павел II).

От опит знам, че и най-логичният аргумент е безсилен срещу позицията „аз вярвам“, от опит знам, че рационалното лесно може да се превърне и в агресивно-безочливо. От опит знам, че не е разумно да се водят спорове на тема вяра, колкото и умни да са спорещите и хората, писали и говорили за това – те винаги се движат по ръба и употребата на една или друга аргументация винаги е от позицията на вярващ или не.

От 3-4 дни тези два бисера ме преследват. Не съм в състояние да кажа кой е по-добър, мисля и вярвам, че не е нужно 😉

Публикувано в Таласъмски напеви. Постоянна връзка.

2 коментара по Таласъмски напеви #45

  1. Кръстю каза:

    То е от горещниците, Зори. Всяка година по това време и малко преди Коледа е така.
    Много хора буквално вярват в науката, а тя както и жената никога не може да отговори точно и смислено на въпроса на въпросите – ЗАЩО (смях от няма и къде)

    И двата напева са чудесни и няма нужда от класация
    (боядисвам по домовете, постно, латекс, правя проекти и отпушвам тоалетни) 🙂

  2. Зори каза:

    @Кръстю

    Кръстю, горещниците си ги бива, вече ми се причува как барабанят капки дъжд върху позавехналите листа на дърветата. Снощи над града имаше фантастично розово було, приличаше на северно сияние, на което са му отнели енергията, такова едно – неподвижно. Като го видях и си казах, че толкова розово трябва да е на облАчета, ма нещо май и те само ми се привиждат. И да – каките пеят без грешка, а ти си рекламно гуру под прикритие 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *