Професор Вазари КуКурузов

С технологиите професор Кукурузов беше на ти, нещо повече, той фамилиарничеше с тях до степен на нетърпима арогантност и рядко позволяваше на техниката да го изненада. Е, имаше си и леки слабости. Ако случайно някоя чистачка му разместеше клавиатурата на три милиметра от предишното и положение или (О, Боже!!!!) въпросното недостойно създание имаше наглостта да се опита да позачисти малко клавишите, слепнали от прах, сладко и мазно, почти нечетливи под слоя мръсотия, тогава… Тогава ставаше интересно за обитателите на тихата катедра по Всичкознание на Дупнишкия свободен университет. Първо се чуваше неистов вой – нещо средно между квичене на свиня по Коледа, вой на котарак през март и рев на футболен запалянко при отсъждане на дузпа в полза на противниковия отбор. Този вой започваше тихо, набираше сила, преминаваше през няколко различни фази на интензитет и рязко биваше прекъснат от членоразделното:

–   Тутакси да ми се яви Буба! – което професор Вазари Кукурузов изричаше на един дъх и, което въпросната Буба (чистачката) чуваше през две преки до павилиона за цигари и алкохол, където тя обичаше да люпи семки в свободното си време и да разговаря за битието и времето с продавачката Пепа, нейна трета братовчедка по майчина линия.

Буба не беше от бързите и впечатлителни натури. При прозвучаването на тоя сигнал за професорско недоволство, тя още десетина минути преспокойно си довършваше темата с Пепа, купуваше една бандитка, която да успокои титаничния гняв на шефа и (домакин, портиер и системен по съвместителство), породен от професорските крясъци и спокойно се отправяше към сградата на Дупнишкия свободен университет. Стандартно се развиваше следният диалог:

Буба влизаше в стаята на професор Кукурузов и от вратата хващаше бика за рогата. Приликата с корида беше изключително голяма, а професорът без да знае риеше с копитата на гнева си малкото останала милост на Бубето и скъсяваше добруването си още и още.

–   Счу ми се, че креще, професорче. – йезуитски подхвърляше тя.

–   Не крещех, госпожо Бубо, – пламенно подемаше професор Кукурузов – Не мъчете прекрасната потенция на езика, отворете сетивата си за неговата музика, открийте хармонията и мощта на изказа! Аз пламенно изказвах възмущение от грозното посегателство над моя творчески процес, което подли и страхливо-анонимни зложелатели са се опитали да причинят, размествайки клавиатурата ми.

–   Стига, бе! – недоумяваше Буба – Кой луд ше ти пипне клавиатурата!? Нали ше фане некоя страшна болес, дека и доктор Хаус я не е чувал. Нема такова нещо, професорче, никой не ти е пипал клавиатурата – отсичаше Буба.

–   Ха – още по-пламенно възкликваше професорът, изваждайки дървена линия от чекмеджето и победоносно налагайки я между клавиатурата и ръба на бюрото си. – Осем сантиметра и седем милиметра, а трябва да са девет сантиметра. Продължавате ли да твърдите,че няма разместване? – заключаваше той с хладен и трениран глас, от който всеки изпитван студент би се прекършил, но не и Буба, която само накланяше глава на една страна и с майсторски финт повеждаше професор Кукурузов към поражението.

–   Е, пак ли мериш с тая линия, професоре? – повдигаше вежди Буба – Не помниш ли, че като ти съобщи ректора, че ше прави ремонт на кабинета ти, ти така се ядоса, че удари с линията по бюрото и от нея се отчупи. Его билега от удара, а парчето е до снимката на ректора. Каза да го сложа там, та да ти напомня за върлоломието на враговете ти.

–   Ооооо, блажена в нищетата си, жено, – възклицаваше професорът – вероломни, от трошащи вярата.

–   Само линията потроши, бе професоре. – осмеляваше се да спори тя – иначе Вера лафкаджийката нема да я счупиш лесно, много е яка. А и хатъра на ректора нема да скършиш, щом е казал, че ше прави ремонт и ше изрине кочината в кабинета ти – ше стане, а и Вера ше му помогне, ти защо мислиш, че тя ти се умилква. Пратена е. Той я е пратил, да ти замота главата и да не се пенявиш много като почнат да изнасат купчините с боклуци от стаята ти.

–   За какво говориш, госпожо Бубо!? – възмущаваше се професор Кукурузав. – В този кабинет влизат само историята и чистата девствена наука. Пълно е с книги и с архиви. За какви жени и буклуци може да иде реч!

–   Е тя Вера не е боклук, ма лесно се навива. – продължаваше да напада Буба, като паралелно с вербалните атаки, хитро отстъпваше към вратата, за да не позволи на професора да продължи с измерванията. – Каза си, че тука си и показвал разни снимки на компютъра. Кво друго сте правили – не каза, ма шефа беше ядосан неколко дена, та се си мисла, че и друго е видела.

–   Вън – яростно крещеше професор Кукурузов и уморен се сриваше на креслото под бюрото си – напусни светия светих на науката и не скверни с грозни инсинуации чистотата и неговия блясък!

Тоя спор често се разиграваше в кабинета му, осеян от купища хартия, миришещ на мухъл и фасове и винаги завършваше по един и същи начин

–   Само не се ядосвай, професорче – спокойно отговаряше Буба и с достойнство се оттегляше от полесражението, понесла отрязаните уши на професорската ярост върху шпагата на своята осведоменост и размахваща бандитката с ракия за шефа си, който значително по-трудно можеше да бъде смирен само с вербални опияти.

Тишината разперваше криле и като грижовна кокошка покриваше сградата на Дупнишкия свободен университет, а професор Вазари Кукурузов включваше компютъра и самоотвержено се заемаше с допълването на животописите на своите съвременници.

Публикувано в Потайностите на Дупнишкия свободен университет. Постоянна връзка.

4 коментара по Професор Вазари КуКурузов

  1. deni4ero каза:

    Госпожа Буба тутакси ми стана любимка :)))))

    Още, моля!

  2. Зори каза:

    След малко, моля! Сега люпи семки. Да не я разсейваме 😉

  3. ivo_isa каза:

    Хареса ми. А и вероятно си имат реални първообрази? 🙂

  4. Зори каза:

    @ivo_isa
    Добре дошъл!
    Да кажем, че подобни персонажи щъкотят по света и не се срещат само в Дупнишкия свободен университет 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *