Нови герои

Тъкмо госпожа Буба беше се оттеглила от архива-кабинет на професор Вазарий Кукурузов и той задълбочено изучаваше петното от свинско със зеле с форма на юмрук, което украсяваше патешко жълтия му пуловер, когато на вратата се почука в странната комбинация от  4+2+3 удара, които според професора можеха да се тълкуват и като 2+2+2+3, а и в двата случая, по всички правила на академичното познание, това си беше любимото Дайчово хоро на доцент Манчо Пухов, преподавател в катедрата по политошментия и дългогодишен приятел на професор Кукурузов.

–   Даааааа – обади се професорът, опитвайки да почисти с помощта на гъбата за бялата дъска, прекалено голямото петно, появило се след скорошното му отбиване до мензата.

–   Вазарие, – подхвана го още от вратата доцент Пухов – виждам, че вече си опитал днешното меню, не го търкай с тая мръсна гъба, виж какво синьо-черно стана!

–   Ох, Манчо, – побърза да се защити професорът – аз само минах да проверя какво ще има днес, но проклетия черпак пареше и аз без да искам се намазах. Много ли личи?

–   Малцина са зрящите в нашия век, Вазарие, – отвърна доцент Пухов – но това си се вижда. По-добре свали пуловера, сложи сако и да ходим да обядваме!

–   За сваляне, да го сваля, – съгласи се професорът – но под пуловера съм с една черна тениска и на нея пише Anaal Nathrakh. Чудя се дали няма да се приеме с подозрение от академичната общност.

–   Ти пък, кой ти гледа как си облечен, – успокои го доцентът – нали ще си със сако, ще се виждат едно „а” и максимум „hra”. Айде тръгвай, че госпожа майка ти ни чака в градинката, а знаеш колко зла може да е като е гладна.

–   Манчо, тя е оперна певица – напомни професорът – те трябва да си поддържат гласа.

Тук доцент Пухов преглътна едно свое разсъждение за местожителството на гласа на оперното сопрано и подкара приятеля си към мензата. Пътьом те забраха оперната прима, която през лятото водеше майсторски клас в Дупнишкия свободен университет, но злите езици говореха, че го прави, за да види сина си и да се порадва на забележителните хранителни експерименти на университетския главен готвач Данчо Босилков, за който ще ви разкажа друг път.

Още не бяха разтоварени трите нескромни подноса за примадоната и двата значително по-бедни съдържателно на нашите герои, когато към масата им се приближи прекалено възпитания, но твърде неопитен в избягването на светски тегоби професор по антропология Волен Будев и бодро пожела:

–   Добър апетит, колеги!

–   Здрасти, професор Будев, – подсмихна се професор Кукурузов, който не признаваше нито една научна област, конституирана след 18 век и гледаше с огромно презрение на младия и талантлив Будев – ти пак ли се тъпчеш с фураж?! От зеле и моркови наука не се прави, от мен да знаеш.

–   От чукундур също – не издържа професор Будев и се поклони ехидно на колегите си.

–   Мхъ-мхъм, – намеси се доцент Пухов, опитвайки се да предотврати по-задълбочени академични прения – драги колега Будев, позволете да Ви представя ненадминатото сопрано и майка на нашия колега Кукурузов, невероятната госпожа Виячка Карапиперкова-Кукурузова, която води майсторски клас вече трето лято в нашия университет.

От неправилната трактовка на името и оперната прима последователно позеленя, почервеня и посиня, после ядно впи малките си зъбки в огромния свински кокал, който тъкмо вадеше от зелето, виртуозно го оглозга, елегантно го осмука и грациозно подаде мазното си лапище на смаяния професор Будев, който с геройски усилия на волята успяваше да надделее над инстинкта да метне таблата по хищната певица и да си обере крушите максимално бързо от мензата.

–   Приятно ми е, Виола Карапиперкова-Кукурузова – изчурулика тя, без да сваля злобен поглед от доцент Пухов, който невинно сърбаше таратор и зяпаше преминаващите студентки – разбрах, че се занимавате с изследователска дейност и пишете статия за влиянието на академичната общност върху дупнишката култура. Ще има ли специална глава, посветена на моя забележителен син?

Тук професор Кукурузов наостри уши и скромно се изпъчи, а колегата му Пухов неуспешно се опита да се прикрие зад купчинката салата.

–   Статията още не е започната, госпожо, – смотолеви той, кимна на всички и побърза да се отдалечи от полесражението.

–   Странна птица – заключи Пухов след него.

–   Парвеню – изфуча професор Кукурузов, опитвайки се да попие със салфетката си петното от крем карамел, което беше оцветило в жълто-кафяво буквата „а” и леко несиметрично пълзеше към съседните.

Точно в този момент в стола нахлу ст.ас. Биволов, гонен от една оса и се втурна към масата им.

Публикувано в Потайностите на Дупнишкия свободен университет. Постоянна връзка.

7 коментара по Нови герои

  1. Гери каза:

    Ухх, тоя твой натурално-великолепен изказ! Respect!

    Просто не смея да гадая какво са ти сторили членовете на академичната общност от гняздото на Сашка Васева! 😀
    (… не, че сред нашите няма подобни … петна 😉 )

  2. Зори каза:

    @Гери

    Гери, това е само измислица. Нали още не са отворили университет и в Дупница?

  3. Гери каза:

    Да се смея ли (на собственото си невежество) или да плача (пак за него и ), че всеки следващ открит свободен университет спокойно може да е с такава „измислена“ кройка…

    Ако някое тъмно чувство е породило, обаче, появата на потайностите, дано самото излизане на новите герои на светло, да е разсеяло облаците в теб! 🙂

  4. Зори каза:

    @Гери
    Ааааа, това е дългосрочна поредица – в нея ще има и множество готини герои. Един завеян доцент химик, който води война с главния готвач за лаборатория; системния, който изпълнява още 5-6 длъжности и преподава поетично майсторство (може да се наложи да се консултирам с теб за някои негови произведения); една асистентка, която вечно закъснява и професорът и я хока, но и той е голям сладур; ще има и студентски персонажи – Цайс Бързоречки ми е любим. този път ще се опитам да пиша без да прекъсвам действието 😉
    Иначе казано – никой не ми е дигнал кръвното, просто си играя 🙂

  5. midnight каза:

    това, че не са го открили още, е пропуск, поради натоварения график на ББ. сигурна съм, че някой нехаен негов асистент просто е забравил да му припомни, че трябва да реже поредна лента и в суматохата горкият университет си е останал неоткрит :))

  6. зори каза:

    @midnight
    Миди, пожали го, лято е, хората си почиват и той има нужда, а и идат избори, налага се да открива по-значими обекти 😉

  7. midnight каза:

    е как, бе, Зори, жаля го, разбира се. сигурно тендовагинит е хванал от държането на толкоз ножички. да почива човека, мачлета има да играе. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *