Премеждията на една изтървана фантазия

Извърнах поглед и отминах. Не се стовари небето в краката ми, осмелих се да потъпча миналото, взрях се в липсата ти и те забравих. Животът ми се търкулна като пита, поела да нагледа дните си, засети в пролетта на любовта ни. Очаквах да изкласят във вечност, но поради яловата нива – от семето им се пръкнаха само празни месеци.

Питата първо срещна една космата надежда – почти като мечка, но много по-злобна, защото беше излъгана и ненужна. И мечката-надежда поиска да я изяде, но когато отвори пастта си, за да я погълне – откри колко пепелива е и клисава, и безвкусна. Изплю я, напсува я на майка и отмина още по-излъгана

После питата на живота ми – понахапана и леко олигавена, но все още почти цяла, спря пред краката на самотата, а тая самота беше прилепчива като котка, отъркваща се в стопанина си. Котката-самота поиска този път тя да е стопанин, опита се да сграбчи питата и да я накара да мърка кротко, но хлебното произведение на сънищата ми успя някак си да се изплъзне и се затъркаля по склона на рутината право към ниското на пътя, където доволно се припичаха локвите на умората. А-ха да цопне в калта и да иде коня у ряката и едни огромни лапи я спряха. Вълкът-самодоволство се облиза и реши да изчака малко, защото може по пътя да се търкаля и някое агънце – няма само хляб да набива, я.

Питата на живота ми изчака сгоден случай, шмугна се далеч от лапите му в една друга приказка, където ловецът бе отстрелял не само вълците, но и всички Червени шапчици барабар с бабите им и сега скучаеше в очакване на нов дивеч, който да му падне на мушката.

–   От мечката и котката се ската, от локвите се опази, даже на вълка се измъкна, но от мен нямаааааааа – занарежда мазно той, вдигна пушката и таман да думне питката в десятката и се събудих.

То бива да сънуваш как отминаваш някого, когото си обичал, бива да се търкаляш заедно с живота си по какви ли не ситуации, обаче да се нахакаш в толкова сбъркана приказка и да те превърнат в мишена…

Край спирам книжките с детски приказки, отразяват ми се зле.

Ще чета само вестници и списания, да види шантавото ми въображение какво значи глад.

Ще си сънувам кротко как отминавам поредния изнасилвач в парка, но се оказва, че той не е изнасилвач, а само убиец и дочул тропота на призрачните конни полицаи, завардили всяка паркова алея, той ще се шмугне в храстите и ще се задоволи с гоненето на катерици, ама от тия истинските, не такива, за които си помислихте. Или може да сънувам как ми вдигат първо цената на бензена, а после се юрват и останалите разбойници-монополисти да ми го слагат, много по-четвъртит от тоя на парковия нещастник.

Аааааа, стига! Тоя сън – много мръсен излезе. Я да се прехвърля на нещо по-кротко.

Ще сънувам как разни тролове-политици се тъпчат здраво с държавна баница, преяждат с далавери и разреждат с европейски фондове. Ох, в тоя сън има нещо сбъркано – явно съм попаднала на някоя рецепта и сега въображението ми се гаври с мен.  Обаче аз ще го прецакам – ще сънувам романтично-розово и карамелено-бонбонено.

Ще сънумам, че се готвя за бал, като разните Пепеляшки-мутреси, ще пазарувам, ще се разкрасявам, а на бала ще следвам внимателно заръката на феите-кръстници и женските списания – да се прехвърля на по-богат спонсор преди на стария да му е дръннала камбанната и да са му видели сметката я „бизнес партньори“, я кризата. И задължително ще нося най-модните пантофки, нищо че ще са 39-ти номер и ще са произведени в Китай.

Май и тоя сън е много сбъркан.

Я по-добре да взема да се събудя и да тръгвам за работа.

Публикувано в объркани приказки. Постоянна връзка.

10 коментара по Премеждията на една изтървана фантазия

  1. Кръстю каза:

    Няма страшно, вчера четох, че имало даже българско розово масло от Китай. Не се различавало по миризмата 🙁

  2. cellfourteen каза:

    Почти политическа зима. Добре, че се отказа, щеше да ми унищожиш кадрираните от прожекционното апартче детски спомени 😀

  3. Зори каза:

    @Кръстю
    Кръстю, по миризмата може и да не се различава, но основната му разлика от българското е, че го правят и искат да правят още 😉

    @cellfourteen
    Ква зима, виж кво лято на нашето доволство се е пръкнало 😛
    Имаше едни мнооого стари апаратчета, със сестра ми гледахме предимно на тавана и беше много яко, а аз запецвах (по думите и) като и четях надписите под картинките и тя се сърдеше – е това ми унищожаваше цялата приказна романтика, а ти си седнал да се косиш, че малко съм ти поомешала детските спомени. И кога ще има нещо ново! Стига се мота! Айдееее!

  4. cellfourteen каза:

    @Зори
    Да! Още ми е изкълчен вратът от прожекциите на тавана, но медената питка беше страшен пич и си струваше, за момент се притесних. Друга класика, която май не си засегнала смъртоносно, е „Комбинат Горски цвят“; изкарваше ми акъла всеки път 😛

    Хаха, намерих си една програма, в която можеш да лепиш виртуални бележчици с отделните сцени, но не пише сама, по дяволите 🙂

  5. caribiana каза:

    🙂
    Добре, че не чета вестници и списания, щот ще ми пречат на сънищата. Предната нощ сънувах два оранжеви космически кораба, които летяха над отсрещния блок. Ама бяха много оранжеви и много големи. И бяха добри. Извънземни. Как да ги заменя с ‘неземните’ създания дет ни облъчват от пресата…не става…
    „Пет приказки“ на Валери Петров. Най-доброто четиво преди сън. Опитай, ако искаш 🙂
    нищо, че са приказки

  6. Зори каза:

    @caribiana
    прекрасни сънища и чудесен съвет – довечера ще пробвам 😉

  7. midnight каза:

    еее, Зори, виж го от хубавата страна – поне не сънуваш специализирани операции с неадеквани имена, откриване на детски градини или не садиш картофи и ориз на сън в някой дупка от софийските улици или във все още непоправената част на някоя магистрала 🙂

  8. зори каза:

    @midnight
    Еееее, тоя кошмар – халал да им е 😉

  9. Nostromo каза:

    Зори, току-що ми се обади Дейвид Линч и каза, че ще ме линчува, ако не те убедя да напишеш адаптиран сценарий по горното. Хайде, бъди добро блогърче. 😀

    • Зори каза:

      Ностро, в събота по обед се сдобих с последната ревюирана от Ламота книга. Четох и до обяда в неделя, но имам още 200 страници. Ще пиша като я свърша, но понеже се налага и да работя… Вероятно ще е тия дни, но не веднага. Ако Дейвид Линч е много напорист – прати го да нашляпа Ламота, който има нужда от шляпане (кой нормален прави ревю на книга 620 страници, а?!).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *