Спаска 19

–   С-тъ-тъ-тъ-тъ-тъ-тиг-тигнахме ли? – изтрака жално зъби първата и се опита да си отлепи короната от главата, но от студа тя така здраво се беше фиксирала, че на нея и призля от дърпането и благоразумно реши да не си вади мозъка барабар със знака на власт, който явно не беше подходящ за зимни условия.

–   Още малко – бодряшки я подкани третата, която се беше увила като ханъма със забрадки и само очите и се подаваха из под купищата разноцветни тъкани.

–       А пусни малко огън, де – намеси се втората – ще се сгрееш.

–   Ще, се съм се сгряла. Ще замръзна и ще се разпадна на парчета – параноично занарежда първата – а вие ще ми вземете короната и хич няма да ви пука да мен.

Отчаянието и студът явно добавиха още известно количество песимизъм, защото първа вече съвсем виейки занарежда:

–   Как да пусна огън, като нафтата свърши, казвах ли ти да минем през някоя северна страна, да заредим, ама ти не. За чий се довлякохме на северния полюс! Тука жива душа няма. Даже за ламя не е. Кво ти става, трета, че на всяка цена искаш да ни нахакаш тука!?

–   Почти стигнахме – окуражи я третата, но по леко заваления говор се усещаше, че и нейните зъби тракат от студ. С компа уточнихме къде точно трябва да е, и със сателита има идеална връзка, почти сме готови.

–   Да мрем ли сме готови или за сладолед на стадо бели мечки? – размрънка се първата още по-отчаяно.

–   Мечките не живеят на стада.- контрира спокойно третата и се зазяпа в GPS-а . – Мисля, че е тука. Остава само да вземем малко сняг и поемаме обратно.

–   Ма ти луда ли ди, ма!? – развика се първата и от яд така се запоти, че короната и се отлепи и тупна на снега. За сняг ли ни докара на майната си!

–   Този е специален. – опита се да обясни третата, но първата така яко я шибна, че от удара върховете на короната прозвъннаха в тишината. Беше бяло, духаше тънък леден ветрец и леко навяваше проблясващите на слънцето ледени кристалчета.

–   И са кво! – полюбопитства втората, тарашувайки из раницата. – Искате ли супа!

Първата я изгледа с презрение, което моментално се стопи, когато видя парата, стелеща се над капака на малкото бидонче.

–   Дай малко! – жалостиво проплака тя, следейки жадно как втората сърба горещата напитка.

–   На – поднесе и съда втората – и да оставиш малко и за третата, че квато е шматка ще и замръзне тъпанарката и няма да разбере. А после на нейно място ще израснат две такива и с нас е свършено.

–   Готово – докладва първата – натъпквайки последна шепа сняг в един голям чувал и подпъхвайки малко под забрадките на мястото на удареното. Можем да се връщаме, ма дайте да е по-бързо, да не се разтопи по пътя.

–   Да мислим и трите за пещерата – съгласи се втората, като съвсем неблагородно излока последните глътки супа. – На теб не ти трябва щом се прибираме. – заключи тя и се съсредоточи.

Трите спаскини глави се концентрираха само за миг върху идеята за входа на пещерата и тя се появи пред тях, заедно с Камен – Крали Марко, който си беше отворил един чадър в градината пред спаскиното обиталище и кротко я чакаше, пиейки бира и зяпайки мач.

–   Здрасти! Къде бяхте? – полюбопитства той.

–   На северния полюс – хладно го осведоми първата, опитвайки се внимателно да отлепи короната, която пак беше залепнала.

–   Не помага. – Горестно заключи третата, наблюдавайки топящата се купчинка сняг около стеблото на слънчогледа, който растеше точно до входа на пещерата, то си остана все така кафяво, листата спаружени, а от ярките жълти листенца нямаше и помен.

–   Мамка му – развика се първата – ти си ни влачила чак до северния полюс за жива вода.

–   Нещо не разбирам – намеси се Камен, който с интерес следеше процедурата излегнат на един шезлонг, със запотена бира в ръка.

–   И аз – прати му въздушна целувка втората.

–   Нали си имаме извор с жива вода в пещерата.– недоумяваше първата – Защо трябваше да ни влачиш до оня.

–   Е, аз пробвах, –съгласи се третата – но нашата вода не помогна. И решех да пробвам с другата.

–   Ше те изпробвам аз теб – шибна и една глава първата, като предвидливо успя да си свали короната преди това.

–   Момичетааааа – развика се Камен – аре стига разправии. Направихте си кефа, в най голямата жега си поохладихте задника на северния полюс. Кво толкова?! А и ако някой трябва да се сърди – разсмя се дяволито той – считам, че това съм аз, щото ме зарязахте да вися сам в пещерата.

–   Като гледам, хич не скучаеш – разхили се и третата, разтривайки цицната от удара на първата.

–   Я дай и на мен една бира – облиза се побойничката, закачи короната на дръжката на вратата и почна да рови из хладилната чанта.

–   И аз бих пийнала една – подсети я втората, като се оглеждаше за мезе.

–   И кво толкова си се вторачила в тоя слънчоглед? – попита  Камен.

–   Харесва ми – призна си третата – ама прецъфтя и останаха само семките.

–   Ще си насадиш нов – плясна я вече не чак толкова ядосано първата – я гледай колко много семки имаш на тоя. Можеш да си посадиш цяло поле..

–   Като говорим за семки – включи се втората…

–   Ааааа, не – развика се гневно третата, усетила накъде бие втората – тия няма да ги ядеш.

–   Аз само питах – опита се да се оправдае втората – в пещерата е пълно с ядки. Пази си твоя тъп слънчоглед. Аре да ходим да вземем – смени тона тя и жално запремигва.

Спаска се надигна от шезлонга, остави трите бири, залепи три звучни целувки на Камен и се понесе към кухнята.

След минута от там се дочу спор за някаква фирма по озеленяване, но Камен реши предвидливо да изчака под чадъра, заключавайки мъдро:

–   Жени.

Публикувано в Спаска. Постоянна връзка.

8 коментара по Спаска 19

  1. troubadour каза:

    Камен е голем пич, требе а го набутат у букварите, за да бъде модел за подражание на подрастващите.

  2. deni4ero каза:

    Как ме зарадва по обед, жено …
    Но протестирам – тоя път само Трета отнесе боя, несправедливо ми се видя, някак си …

  3. Зори каза:

    @troubadour
    Тру, ще се радвам да опишеш представата ти за Камен.
    В моя свят, да се справяш с три глави и една дупка си е чиста проба геройство – свръх фантастичен сюжет, че и с елементи на магически реализъм :P, щото имам познати мъже, дето и с една жена не се справят, а триглава ламя…
    Иначе казано – следващата Спаска е твоя. Успех! Като си готов – дай знак 😉

  4. lammoth каза:

    хахах, Зори, дори започнах да си фантазирам как мадамите се бия, пляскат отзад и късат дрехите за едни семки :)) Как да не харесваш жените? 😛

  5. troubadour каза:

    Зорич, нема да е следващата, нали се разбрахме Спаска 22 да бъде моя 🙂

  6. Nostromo каза:

    „…от главата си.“ – няма нужда от това. Случайно ти е останало според мен, защото си се заблеяла някъде. 😀

    На мен ми се случва и без да се заблявам де. Дълго се чудя да пояснявам ли или то се подразбира. Трябва да го прочета след половин час, за да усетя да ГО или да не ГО слагам. Аве голям зор, даже се бях оплакал по тоя повод. :/

    Та толкова стилистични отклонения. Тая ламя я чета 3-ти ден. Нещо не успявам да се организирам. Забравих и как почваше и що бяха тия приключения до северния полюс. Но Калинчо верно е пич. Така мисля, защото се вижда, че олицетворява средностатистическия фен на Барса. Ама как го разбихме тоя балет вчера! 😀

  7. Зори каза:

    @Nostromo
    Благодаря! Като направих блога си обещах да пиша и веднага да поствам. Няма време за отлежаване, а явно на тая още съм спала, пък и да четеш свой текст е гадно, щото ти е познат и не го четеш 😉
    Блазе ти, аз въобще не се хващам да мисля, чудя се дали някога ще проработи моето сиво или ще си остана само с глупостите, които ми идват даже без мислене.
    Аре стига с тоя мач дееее! Аз се почудих къде се изпокриха мъжете, а то кво било. Кога пак има нещо такова?

  8. Nostromo каза:

    Оттук нататък много по-често от пълнолунията през месеца. 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *