Мисията на Трубио започва

 

–   Къде е брат Додоний – спокойно попита Великомъдрият Ностромус, без да вдига очи от картата и сякаш незабелязвайки странното създание по цици с хартиен плик на главата.

Брат Додоний беше вратарят на обителта, който поради занемареното отношение към простатата си, твърде често пребиваваше в хладния и комфортен нужник, залепен на гърба на бараката при входа. Добрият брат имаше малка слабост – обичаше да поспива и често подремваше по време на тия отсъствия от поста си на вратар. Понеже роботите пазеха вратата доста по-сигурно, никой не очакваше от него да прави друго (освен да си седи там) и да ги контролира, а когато комуникацията и автоматите на цял един квартал вземат, че се повредят – е, тогава какво друго можеше да направи брат Дидоний, освен да се настани удобно в тоалетната и да чака повредата да се отстрани.

Един преусърден послушник хукна към тоалетната, за да повика благият Додоний, а през това време в коридора пред залата за дебати се събираха вси повече братя, а създанието с цици започваше да проявява леки признаци на истерия.

–   Не ми казвайте, че и тук не работи комуникацията! Аре някой да извика техник, че ще откача! Кво сте ме зяпнали бе хора, не сте ли виждали прецакан …

–   Мадам, – пое инициативата храбрият Ламотий – ако сте така добра да изчакате техниците в нашата приемна и проявите известна доза търпение, убеден съм, че всичко ще се оправи.

–   Брат Трубио, – повдигна поглед от картата си Ностромус – придружете дамата до приемната, а Вие, драги ми братя, продължете заниманията си и не губете ценното си време в суета и празнодумство!

Братята се пръснаха по своите си дела моментално, Трубио поведе гостенката към приемната, а в опразнения коридор двамата велики братя проведоха следния разговор.

–   Кво ще я правим тая, брате Ламотий?

–   Нищо, ще я харижем на техниците. Те да се оправят.

–   А дали не е време да натоварим брат Трубио с мисия?

–   Мислиш ли, че е достатъчно силен, за да понесе истината за ордена?

–   Ще ми се да вярвам, Моти, но вярата ми може да бъде доказана само с директни действия.

–   Как смяташ да го постигнеш?

–   Ще пратя нашето момче с цицорестата, да се увери, че е намерила техници и да проверим ще се справи ли.

–   Само като се сетя за нашето първо излизане – въодушеви се брат Ламотий.

–   И се обажда задникът ти – прекъсна го Ностромус.

–   Аре стига с тия гаври! – разсмя се Ламотий – Мацките пошляпваха страхотно и беше супер, никой не е виновен, че оная стара реклама с горящи надписи се откачи точно в тоя момент и се стовари на голия ми задник.

–   Беше голям кеф да гледам как абат Вал Девственочистият извърта главата си на 90 градуса, за да се опита за разпознае каква е тая форма на задника ти.

–   Аре стига се гаври, – скастри го Ламотий – да не те подсетя как абат Вал те наставляваше относно архивите на братството и ти се правеше на треснат, когато му обясняваше за нуждата от собствена сграда за поместването на пълното издание на Плейбой от първия брой до днес, подреден по държави и внимателно индексиран от четирите библиотекар-стажантки, които беше наел онова лято.

–   Аааа – изцвили от кеф Ностромус – помниш ли как Додоний привеждаше в благоприличен вид мацките? Няма такава гледка.

Тъкмо Ностромус щеше да се впусне в цветист разказ за самоотвержените действия на пазача, когато самият Додоний се появи в дъното на коридора, съпровождан от двама послушници, които любопитно подтичкваха край него. Когато Додоний беше развълнуван или гладен, което често беше едно и също, той успяваше да развива шеметно ускорение из коридорите на братството. Полите на огромното му бяло расо се развяваха като чаршафите, проснати да съхнат, на митичната леля Мария от древните реклами и той преспокойно можеше да отнесе със себе си, без да забележи дори, изпречилите му се обекти.

–   Додоний, – властно подвикна Ностромус, за да привлече вниманието му, тъй като нееднократно беше попадал в най-близката тоалетна, разположена по пътя на пазачът, който водеше най-често от малката къщичка на входа на обителта към трапезариите и се извървяваше с мощната устременост на разярен глиган.- радвам се да те видя.

Додоний закова на два метра от братята и започна да трие потното си лице с една леко жълтеникава кърпа, размер метър на метър, която той носеше затъкната на връвта, с която пристягаше расото си.

–   Брате Ностромус, разбрах, че имаме произшествие. – гневно изпуфтя Додоний и разгони с жест послушниците – Бе, вие нямате ли си занимания в клас, я марш, да не ви ходатайствам допълнителни лекции при преподобния Фройд!

Заплахата подейства моментално и в коридора останаха само тримата.

Додоний се отпусна и вече свойски се изхили:

–   Малките изпяха, че някаква кака се мандахерцала по цици из обителта. Ако абат Вал разбере, ще има да я проверява лично.

–   Намислих да пратя Трубио с нея – осведоми го Ностромус – време му е. Вече доста неща откри и трябва да го проверим дали ще се справи.

–   Почти му завиждам – размаха радостно кърпата си Додоний и трескаво занарежда – да му приготвя пари, да му проверя документите, да се постарая картите на комуникатора му да са подменени с грешни, които да го отведат на интересни места и … Какво друго? Да не пропусна нещо?

–   Успокой се – разсмя се Ламотий – държиш се така, сякаш ти ще излизаш.

Додоний изпуфтя, Ностромос нави картата, която висеше в едната му ръка и поведе групата към приемната. Там създанието с големите цици се беше разположило на един от пултовете за комуникация и безуспешно правеше опити за се свърже с техниците на автоматите да красота. Трубио кротко чакаше, като почти без да иска наблюдаваше пищната гледка, откриваща се под хартиения плик.

–   Мадам – започна още от вратата Ностромус – в обителта техниката също не работи. Налага се да потърсите другаде канал за връзка! Предлагаме Ви придружител, който да се погрижи за отстраняването на дребните Ви неприятности и да Ви е от помощ при нужда.

–   Брат Трубио ще има честта да се погрижи за Вас – съобщи Ламотий с хладен тон. – Можете да тръгнете с дамата, братко! Додоний ще се погрижи за необходимото.

–   Ама – изфъфли объркан Трубио и очите му се разделиха (едното към циците, другото към тримата братя) – аз не съм излизал никога вън. Как така!?

–   Имате мисия – авторитетно заяви Ностромус, отвори вратата и пропусна мисионерът, неговата подопечна и хилещият се зад тях Додоний.

–   Ще падне забавление – разсмя се Ламотий и се понесе, събрал с ръце полите на расото си, към залата за наблюдение, която щеше да му предостави картина и звук от мястото на събитието.

–   И още как – съгласи се Великомъдрият Ностромус и го последва.

Публикувано в Трубио. Постоянна връзка.

12 коментара по Мисията на Трубио започва

  1. lammoth каза:

    ахаха, много се насъбра на задника ми напоследък :)) Имайте милост, сега пък реклама с горещи надписи се е стоварила върху негово Висшедупие 🙁

    С нетърпение очаквам да проследя какво ще се случи на забавата! 😀

  2. Зори каза:

    Мо, това е задник на герой от бъдещето, колкото и да ти се ще да е твоя 😛

  3. Nostromo каза:

    ПХАХАХАХАХА, Вал Девственочистият!! 😀 Ох, ще ме поболееш! 😀

    Абе, Зори, ти сигурна ли си, че брат Умберто Екогласний, пишейки „Името на мимозата“ през далечната в бъдещето 2371-ва година преди възнесение Трубианско, случайно ей тъй без да иска не е изплагиатсвал нещо от вашите свещенни ръкописи? 😀 Че и типажите почти същите, само крими-драмата още не се е пръкнала, но порно-такавата напира да се покаже изпод расата. 😀

    И що така кратък се оказа материала с библиотеката. Аз очаквах томове да се размятат, да се упоменават конкретни заглавия, че и статистическа информация за насъбрания материал. 😀

  4. Зори каза:

    @Nostromo
    Ностро, по-скоро „Пармският манастир“ – повече сърцераздирателност има 😛
    А извън заяждането – монашеството ми е любим феномен от Средновековието 😉
    Библиотеката – ми, ще ми трябва експерт консултант, за да я опиша подобаващо, щото това си беше чиста пробва заяждане по повод твоята избрана библиотека, ма айде да не издавам всичките си тайни.

  5. Nightwish El каза:

    Хаххха, Зориииии! 😀

    “ Нищо, ще я харижем на техниците. Те да се оправят.“

    Заболяха ме скулите, но пък придобих супер-приветлив вид тази сутрин! 🙂

    • Зори каза:

      Надявам се, че кота се появи в повествованието Ел Дневната мечта и нощен кошмар, ще продължиш за се смееш така и няма да ме сполети сериозно наказание 😛

  6. Nostromo каза:

    @Зори
    Зори, каква ти тайна. Нямаше да разбера „заяждането по повод моята избрана библиотека“ само ако не ти бях прочел текста. 😀
    И що така обичаш монаси? Знам, че единственото число рядко е достатъчно, но… 😀

  7. зори каза:

    @Nostromo
    Защото са ми и интересни мотивите, които карат мъже (тук ще бъда гадна сексистка), които не са се проявили като такива, да търсят шорткъта за спасението на душата си, отказвайки се от яки земни благини.
    А сериозно – монашеството има мощно влияние върху културата на Средновековието, ако се вгледаш в източните култури – и там. То е сборно понятие и включва и женски същества (не се прави на много треснат и не ме лишавай от възможността да се радвам в мръсните си фантазии и на по-нежната и по-добра част от човечеството :P)

  8. Nostromo каза:

    Чакай, на първото кое не му е сериозното? Колко трактати могат да се развият по въпроса! Дори сериозно се надявам трубиянският ти цикъл да даде някои от възможните отговори. 😉

    И как можа да си помислиш, че ще те лиша от такава възможност. Че то аз бих те насърчил дори! 😀

  9. Зори каза:

    @Nostromo
    Ай, каква си дракаааа, Ностро 😛
    Ще се постарая специално за теб.

  10. troubadour каза:

    Шавам, Зори, на… ма, бтв, ако врътнеш некъв туист и Трубио се окаже гей, ще те… ъ… знам ли, ако е обосновано ще е як обрат, ама ако обърне резбата само заради обрата – е, нема се разберем.

    Работата е, че ако стане такъв мацката трябва да е хипер екстремна, че да накара милия духовник да избере да търка кълки с останалата духовна пасмина, отколкото с какичката 🙂

  11. Зори каза:

    @troubadour
    Тру, имай вяра в доброто 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *