Записки от фронтовата линия – 3

Вече седми ден работя в една английска фирма под прикритие. Започнах с летящ старт. Разбирайте – никой не ме обучава за нищо. Оставиха ме на телефона, той почна да звъни, операторите почнаха да ме свързват с разни клиенти, те пък почнаха да искат, а шефката само ме гледаше злобно и в промеждутъците на разговорите си със счетоводителката за рецепти, женски болести и мъжки изневери, ми нареждаше троснато:

–  Чети си хелпЪ, нали си хОманитарка ! Трябва да са ви научили поне да четете. То, вие днешните само знаете да искате, ама при мен тия не минават.

Следваше една рецепта за капама, която ви спестявам, а после:

–  Какво зяпаш, присвий си малко очите, я как си ги изцъклила! Майка ти не ти ли е казвала, че си грозна като се опулиш така? Следващия път ще ги избираме и по-красота, Кики, че я какви са се събрали…

Само за сведение ще вметна, че шефката нямаше доверие на огледалото си, защото ако имаше – не би казала това последното на счетовозителката (не, не е грешка, тая жена и дявола може да извози), която и помага в подбора на персонал.

А работата ми щеше да е приемлива, ако зависеше само от мен, но понеже се правеше от три офиса – приличаше на развален телефон и филм на ужасите едновременно. В английския офис се приемаше заявка, която от индийския попълваха в базата, а моя работа беше да се уверя чрез контролен разговор с клиента, че поръчаните параметри са тези, да договоря удобен час за доставяне и да изпратя заявеното.

Кравата от английския офис никога не попълваше правилно номерата на артикулите, индийците (понеже боготворяха крави) никога не и възразяваха, а само махаха или заменяха грешните номера с произволни, а на мен ми оставаше да се свържа с клиента, да изслушам гневната му тирада, че сме банда идиоти и след нея да свърша правилно работата на предишните два офиса.

Примерен диалог:

–  Здравейте, г-н XXXXX! Безпокоя Ви от XXXXX.

–  Да. Кажете!

–  Трябва да уговоря доставката. Дали може да проверя това ли сте поръчали?

–  Какво, пак ли няма нещо?

–  Не, г-н XXXXX, просто проверка. Искате 3 броя лозарски ножици, артикул 38560.

–  Не. 3 броя градински джуджета, артикул 47902

–  Аха. Извинете, грешката е моя!

–  Е, вие там сте бивша комунистическа страна и явно имате сериозни генетични увреждания.

–  А 2 метра ли е градинския маркуч, артикул 79000?

–  За бога, 20. Умеете ли да броите, госпожице.

–  Извинете!

–  Освен това искам 2 торби с тор артикул 45678, препарат за блясък на листата 93001 и чифт ръкавици 30127. Записахте ли или пак ще объркате нещо?

–  Да, господине, заявката Ви е записана. Кога желаете да я получите?

–  Казах на онази прекрасна английска дама, с която разговарях. Защо ме питате пак.

Има правило, че дори кравата да е забравила да пише дата и място на доставката, а тя този пропуск никога не пропуска да го направи – ние нямаме право да обясняваме на клиентите, че оная е крава, а само да помолим за потвърждение. Ако обясним, 20 лева автоматично отлитат  от заплатата ни. С очите си видях фиш за 0 лева, на колежка, която беше побесняла и напуснала, като за два часа си беше опукала заплатата, описвайки на клиентите, каква е картинката във фирмата. Щом приключа проучването, мисля да докарам фиш за минус 1000 лева. От редакцията с радост ще го платят, само да им го представя.

Спестявам тия си размисли на клиента, опитвам се да не се смея, защото в тоя момент Пепа се обяснява с една англичанка за размера на някакъв вибратор, който явно индийците са подменили с неподходящ и продължавам да настоявам:

–  Налага се да потвърдя, господине. Бихте ли казали време и място, моля!

Получавам ги, а с тях и препоръка да се поуча от колегите си в другите два офиси, които са мили и разбрани (за разлика от мен).

Попълвам заявката правилно, пращам я в логистикаката и преминавам към следващата. Ако ги нямаше другите офиси – животът щеше да е много по-лесен.

А, ако я нямаше и шефката ми – вероятно нямаше да сънувам нощем как ме гони градинско джудже, нахлупило перуката и и ми крещи:

–   Артикул 47902 е само за клиенти със златни карти, хОманитарко тъпа, оправи заявката в логистиката и прати на тоя пръч от 47900!

Подскачам от крясъка, не е сън, шефката запенена се е надвесила над мен и по дъха и разбирам, че сутринта не си е лекувала язвата само с ракия, а и с много чесан. Тя крещи, а аз се опитвам да се сетя за най-подходящото заглавие на първата ми статия, посветена на работата ми като репортер под прикритие. Обаче съвсем леко съм разтревожена, вчера (на път за работа) забелязах как един светофар премигна и угасна на секундата, в която го погледнах.

Ами, ако аз съм виновна!?

Публикувано в Миш-маш. Постоянна връзка.

3 коментара по Записки от фронтовата линия – 3

  1. traiana каза:

    Хахахаха. Не си виновна ти, не си:)

  2. caribiana каза:

    хахахах
    как те обичам, ако знаеш!
    но ме вкарваш в ужасна дилема – кое обичам повече – Спаска или репортерката под прикритие… подозирам, че и трите ви по равно обичам, с туй голямото мое сърце 😀

  3. бали каза:

    Ха ха,на мен ми се е слу4вало подобно нещо.Направиха ме диспе4ер в охранителна фирма и ме сложиха н компа да следя алармите,бее пълна комедия първите 2-3 дни,за късмет нямае ни един реален взлом,ина4е си се вклю4ваха фалшиви аларми на килограм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *