Магда

Магда живееше в един склад с площ 2 квадратни метра, в който имаше четири стари дюшека, сложени един върху друг, три родопски одеяла, доста проядени от молци, но почти чисти и два плика от Била, пълни с малко дрехи и чифт обувки. Тоя склад някога беше помещението, в което един авто-тенекеджия си заключваше по-важните инструменти. Дълбокият улей, чието дъно бе закрито от масло, изпопадали винтчета и гайки, преди няколко години постепенно циганчетата от къщата запълниха с разни боклуци, които не горяха и не бяха от желязо и сега от него се подаваха какви ли не екзотични предмети. Складът се намираше веднага след него, почти лепнат до къщата, която някога беше принадлежала на тенекеджията. Когато продаде всичко, за да построят на това място офиса на една банка, той пренесе бизнеса в едно малко градче и продължи да изчуква ламарините на разни Лади и Шкодички, банката обаче банкрутира и имотът се оказа нежелан актив. Близостта до шумния мост, и още по-шумния булевард, над който се извиваше мостът, правеха неподходящо мястото за изграждането на луксозна жилищна сграда. Кризата тръшна временно апетитите на новобогаташите за пищни офиси и къщата постепенно започна да се населва от незаконни наематели, които живееха на краден ток от осветлението на моста и водата, която прихванаха от един стар тръбопровод. Жителите и се отопляваха от изхвърлените стари дограми на столичани. Стъклата от прозорците трошаха, а дървенията, суха и лесна за чупене, гореше задоволително и топлеше. Стари мебели също влизаха в употреба. Хартията и желязото биваха надлежно събирани и предавани в пунктовете за вторични суровини, а нещата със съмнителна, но потенциално висока стойност биваха подреждани в складчето. Така то се запълни сравнително бързо с няколко неработещи телевизора, прахосмукачка без мотор, касетофон, електрическа кана и кафемашина. Нищо от изброените „богатства” не функционираше, но обитателите на къщата ги запазиха с надеждата, че биха могли да се поправят и да им служат, но един ден лошото се случи – някой разби вратата, изнесе всичко и се изсра в средата на помещението, което си беше гавра с обитателите на къщата, но по това просташко действие извършителят сравнително бързо бе разпознат. Съставителят на профили Цветанка, която се занимаваше с гледане и дребно джебчийство, моментално предположи:

–  Това говно ше да го е изкендзал Коце.

–  Тааа па, – опита се да го защити Руми – ти само пари надушваш, кога и по лайната стана спец?!

–  Твоя човек от далече смърди, Румяно. – затапи я Цеца – само тоя копелдак може да свие от свой човек и да му се изсере в къщата. Коце е, казвам ти, нема кой друг да е. Не се е прибирал да те бие за пари от два дена.

Коце беше любовник на Руми (втората дъщеря на Пепа) и беше много проклета твар. Не ходеше с каруца да търси по кофите, не работеше нищо, само се шляеше, биеше Руми и през останалото време пиеше и се зъбеше на обитателите на къщата. Щом се завърна след още два дни, пропил парите, спечелени от кражбата, Пепа го изгони, въпреки ревовете на дъщеря си, но преди това всички му дръпнаха един здрав бой и той бе принуден да разкаже за магазина за резервни части, където изкупили богатствата от склада за цели пет лева.

Пет лева бяха много пари. Коце отнесе още малко бой, после го изхвърлиха от къщата и се договориха всички находки да се пазят при Пепа, а веднъж месечно да се продават в магазина. Коце се самонастани в склада и живя там няколко дни. Донесе си дюшеците. Открадна одеялата от един хотел. Дори ток прокара. Беше си наумил да си открадне плазма и да си живее царски, обаче заваля проливен летен дъжд и Коцето разбра, че тавана се нуждае от сериозен ремонт. Той не беше от къщовниците и след час, въпреки че дъждът продължаваше да вали, той вече не се притесняваше, защото Виолета (40 годишна пазачка на тоалетна с поотраснали вече деца) го прие в стаичката на входа на работното си място.

Като установиха трайното отсъствие на Коце, обитателите на къщата решиха да се възползват от склада и го дадоха под наем на един строител от кърджалийско, останал без работа поради кризата. Благодарение на него покривът спря да тече. Поправката се състоеше в свалянето на един билборд от другия край на града, където наемателят работеше като пазач на един замразен строеж. Рекламата на коли, надлежно опъната като палатка, се оказа прекрасен навес и Рами (така се представи на хазаите си) живя в склада цели два месеца. После получи предложение за работа по морето и обитателите на къщата потърсиха нов човек, готов да плаща сумата от 50 лева месечно.

Точно тогава Пепа, която чистеше два ресторанта и имаше богата мрежа от социални контакти, се сети за Магда. Тя беше сервитьорка, едвам свързваща двата края, вечно плачеща, че трябва да праща пари на родителите си в провинцията и достатъчно закъсала, че да се съгласи на офертата.Пепа малко я подцени, защото на бърза ръка Магдето смъкна наема на 30 лева, а останалото до 50 обеща да плаща с храна от ресторанта. Пепа, го чистеше сутрин много рано и нямаше как сама да се докопа до храната, останала след презадоволените клиенти, тя реши да не спори с Магда, защото ресторантът беше скъп и често оставаше какво ли не. Сделката бе изповядана пред жителите на къщата и новата наемателка влезе във владение.

Първата и работа беше да прилъже хлапетиите да смъкнат платнището от още един билборд. Когато го постави върху първото и го затисна от всякъде с павета, вече и беше по-спокойно.Дори катинар си намери, за да не влизат обитателите на къщата и да цапат изтупаните дюшеци и изпраните одеяла. Магда имаше нужда от това място само за месец, после студентите в общежитията щяха да се завърнат в тях и тя щеше да се договори да спи при някоя от многобройните си приятелки. Оставаха и само 5 дни до прехвърлянето в Студентски град, когато Коце се завърна, изчака обитателите на къщата да излязат, а Магда да заспи след изтощителната нощна смяна. Вмъкна се под двете платнища, разбута керемидите и нахлу през покрива, право в право в импровизираното легло.

След 3 дни в канала намериха тялото на неизвестна млада жена, обезобразено до неузнаваемост и увито в реклама за бърз ипотечен кредит. Никой не я потърси или разпозна и скоро даже в жълтите вестници забравиха за нея, но това беше урок за жителите на къщата – наемателите вече бяха само мъже, значително по-силни от Коце. Коцето продължи да обикаля къщата, защото бременната Руми още му пускаше, само дето си беше наумила да кръсти детето на Магда, но един-два боя щяха да и избият от главата тая тъпотия.

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *