Как Трубио прекрачи прага на обителта

Единствената неелектронна врата в обителта беше външната. Трубио почака почти 30 секунди, преди да се сети, че това е врата с механично задвижване и с любопитство посегна към дръжката. От тежестта на ръката му хладната месингова ръкохватка се наведе към пода и вратата с отчетливо изщракване на нещо метално и с пронизително скърцане, започна да се отваря към външния свят.

–   Нарочно не я смазвам – някак виновно заобяснява брат Додоний, който се тътреше с пухтене и сумтене след Трубио и създанието с циците и плика.

–   Какво не я- поинтересува се съществото.

–   Смазвам – вдигна вежди Додоний – слага се машинно масло, за да не скърца така.

–   Ееее, то е романтично това скърцане – възрази тя – не го омазвай.

–   Смазвай – възрази Додоний, но после отегчено предпочете да замълчи и само подаде един плик на Трубио.- Съдържа уред за комуникация с обителта, известно количество пари и личната ти карта.- кратко обясни той и се отдръпна от вратата – Завеждаш я до място с работеща комуникация, оправя си визията и се връщаш в обителта!

–   Ясно – кимна Трубио и прекрачи прага. Създанието го последва и веднага след това воят на вратата им подсказа, че Додоний се е погрижил да я затвори след излизането им.

Трубио любопитно се огледа и с изненада заключи:

–   Много е пусто по улиците, винаги ли е така или заради повредата?

–   Повредата на автоматите за перманентен грим и каналите за комуникация никой няма да ги забележи следващите 2 часа.

–   Нали има техници, как така! – учуди се Трубио.

–   Всички гледат сапунка. Днес е ред на българската. Ще продължи общо 3 часа, започна преди час. По това време се развали и автоматът. От опит знам, че през  останалите 2 часа няма да дойдат техници. В манастира ми беше надеждата, мислех, че при вас има някой, който разбира от програмиране или поне знае как да се оправи с развален автомат – въздъхна създанието.

–   Слушай, а ти как се казваш? – полюбопитства Трубио – В суматохата забравих да питам.

–   Елена – отвърна създанието и церемониално подаде ръка – приятно ми е.

–   Трубио – стисна ръката и той и понеже до този момент не му беше изпадала възможност да се докосва до жена, позадържа я.

Елена почака известно време. После го изгледа подканващо из под плика, който закриваше главата и и откриваше само очите, но поради него явно Трубио не разбра идеята и тя просто си дръпна ръката. Стреснат от рязкото и отдръпване, Трубио се разприказва пак:

–   И каква е тая Българска сапунка? Толкова ли е интересна!?

–   Много рядко изобщо става за гледане. По-често е пълен боклук. Обаче това и е хубавото.

–   Не разбирам. – изпуфтя Трубио – Що тогава всички я гледат?

–   Е, как що? – изхили се злобно Елена – Щото се прави електронно гласуване. За актьорите, за сценаристите, за режисьора, за всички от екипа. Има рейтингови квоти, ако ги нямаш или не успееш да събереш точки за опазване, зрителите получават право да си правят с теб каквото си искат.

–   Как така, каквото си искат!

–   Ми знам ли. – повдигна рамене Елена и циците и се разлюляха палаво пред погледа на Трубио, който за миг загуби нишката на разговора.

–   Какво включва „каквото си искат”? – тръсна глава Трубио и се помъчи да фокусира погледа си другаде.

–   Ма, ти да не се притесняваш от гърдите ми – досети се Елена и леко погали с пръсти връхчето на лявата. – В манастира не си ли виждал?

–   В манастира няма жени – побърза да отговори брат Трубио и бързо и шумно преглътна.

–   Ей, че готинооооо – възкликна тя – ама никога ли не идват.

–   Е, идват – отговори той, чудейки се какво му е готиното на отсъствието на жени в манастира, – но рядко и служебно. Има едни библиотекарки, но не са голи като теб, идват и дизайнерки, една лекарка има, и още известно количество, но всички са външни и не живеят в обителта. И какво за сапунката? – смени темата Трубио, защо погледът му пак почна да излиза от контрол.- Какво става със загубилите гласуването?

–   Ми, най-често ги пращат на арената – обясни Елена – там или ги убиват, или оцеляват, но вече нямат право да пишат, да играят, да режисират. Но те рядко оцеляват.- разсмя се тя, а Трубио съвсем се шашардиса –  А българските сапунки са толкова зле, че пада яко клане. Хората с нетърпение очакват български филми, но ги излъчват най-много 2-3 пъти годишно

–   Как може да се отнасяте така с хора!? – възмути се той – Това е варварщина.

–   Как да е варварщина! – изгледа го невярващо Елена и скръсти ръце под гърдите си, от което на него почти му призля – Варварщина е да предлагаш на хората нещо с толкова ниска художествена стойност. Естествено, че обществото ще накаже подобно безочливо и безотговорно поведение. Още повече, че самите творци са запознати с условията. Ако ползваш обществено финансиране и продукцията ти е кофти… страдаш. – заключи тя и тръгна по улицата.

Трубио я последва.

Публикувано в Трубио. Постоянна връзка.

4 коментара по Как Трубио прекрачи прага на обителта

  1. Nostromo каза:

    ааахахах, искам да живея в такова бъдеще, само че да може да се гласува и за чалгарки и холивудски продукции.
    Сетих се за една книжка на Шекли, а и за „Дългата разходка“ на Кинг.

    Зори, а тук: „- Не разбирам. – изпутя Трубио – Що тогава всички я гледат?“, има ли изпуснато „ф“ или се чете в прав текст. 😀

  2. зори каза:

    @Nostromo

    ха-ха-ха
    Грешките на бързото писане могат да са и очарователни
    Стандартно пиша и веднага качвам – това трябва да трае между 30 минути и час.
    Сутринта бързах и… Трубио е изпутял.
    Ще го поправя. Благодаря!
    А Шекли вероятно е познат на Гост, той е сериозно фитнан по всичко фантастично, та ще мрънкам за бърз преразказ, а аз ще си я прочета след месец. Предишната ти препоръка се оказа много готина.

  3. Nostromo каза:

    @зори
    я ми припомни какво ти бях препоръчал? 🙂

  4. зори каза:

    @Nostromo

    Кентървилският призрак на Оскар Уайлд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *