Първата и усмивка

Закачка с Кръстю и Владо

По стъпките и полепна мъгла. Спомените, изоставени, почакаха, почакаха и клекнаха в един ъгъл, където радостта от първата им среща си беше направила паяжина и ловеше закъснели чувства в мрежата си. Горките спомени – страх ги беше от това празно и безформено нещо, което се настани в душата и. Стопи се палещото слънце на смеха и, нямаше ги кротките вечери на ласките и и искрящите от надежда утрини на мечтите – само мъгла и страх се влачеха из дните и

После мъглата започна да се сляга. Първи над безмилостната бяла пелена се показаха двата непокорни кичура, които вечно придърпваха към себе си пръстите му – уж ги оправяше да не стърчат, но си беше претекст да я докосва. Когато разрошваше косите и, те бяха огнено червени, с цвета на най-суетните есенни кленове, но сега всеки косъм сияеше в сребристо бяло. Нямаше дори сенчица от предишния цвят.После мъглата се свлече още малко и очите и блеснаха – широко отворени към света, почти лилави, толкова студени, толкова различни от предишните златисто-кафяви и ласкави, че даже огледалото на езерото, в което тя обичаше да се гледа, се уплаши и се вледени.

Метаморфозата продължи. Мъглата се стече по раменете и, отслабнали и ъгловати, откри гърдите и – остри и бели, зърната им аленееха като капки кръв в снега и създаваха усещането за нещо опасно и болезнено. Коремът и вече беше гладък и стегнат, нямаше го онова вълшебно хълмче на бременността и, което винаги намираха ръцете му. Сякаш от кожата и струеше студ и заплаха.

Ръцете и погалиха двете бели полукълба с цвят на януарска снежна преспа, спуснаха се по стройните и слаби бедра и спряха малко над щръкналите ъгловати колене. Тя изтръска и последните парцали на мъглата от краката си и се пресегна към новите си дрехи. Всички в искрящо бяло, сребристо и чисто.

Държейки се за ръце, край нея минаха двама влюбени и тя съвсем лекичко, по-скоро опитвайки силата си, духна към тях. Двамата потрепериха и се сгушиха още по-близо един в друг.Тя вдиша дълбоко от хладния въздух с аромат на пушек и изпръхнала пръст и скръбта по изгубената любов бавно се разпиля на скреж, обсипвайки с милиарди блестящи кристалчета последните листа на оголелите дървета. Една катерица стреснато се загледа в нея, сякаш разпознавайки чертите на Есента зад новото и лице. Видя и се забавно объркването на това животинче, което беше мъкнало ядки през цялото време на бурната и любов с Лятото и даже след като то една сутрин просто не се появи. Тя бутна мъха от входа на една забравена хралупа, пълна с лешници, моментално катерицата се стрелна към неочакваното богатство и не видя как новата Зима дари света с първата си усмивка. Е, щеше да има още много, преди зелените очи на Пролетта да заменят синкавата лилавина на сегашните.

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

14 коментара по Първата и усмивка

  1. Gloxy-Floxy каза:

    И ти ли, Бруте? 😀

  2. зори каза:

    @Gloxy-Floxy
    Нямам никакви претенции към вкуса на властта, проста се закачам 😉
    При Кръстю мадамите съвсем изчезнаха от „настроенията“ му, даже раираното хайванче забегна на някъде, а Влади е доста оптимистичен – кви оплаквания имаш от него 😛

  3. Оптимrстичен ли съм? 🙂 Ще се поправя само да ми остане малко време за мен:)

  4. lammoth каза:

    Това е най-хубавото описание на зимата, което съм чел :’)
    Винаги съм си представял годишните сезони като голи жени 🙂

  5. lammoth каза:

    раждане на зима де :р

  6. Gloxy-Floxy каза:

    @Владимир Кабрански
    Ама да запалиш печката преди това, ако може. 😛

  7. @Gloxy-Floxy
    Всичко с мярка. Първо ушите трябва да измръзнат здраво, след това е печката.

  8. Кръстю каза:

    Закачката ти ме вдъхнови за днешната картинка. Като ти прочетох това, започнвах веднага да я правя, след това излезе някаква работа и за това се обаждам днес. Впрочем, коментарът ми е самата днешна картинка. ..Тоест, вчерашна, то при мен е така, днешното го показвам утре…а поняга обратно, но никога когато му е времето (смях)

  9. Кръстю каза:

    @Gloxy-Floxy – Как да няма жени?! Няма цели…показвам ги на части и така майсторски ги вграждам, че почти не се забелязват…както и в живота (пак смях)

  10. зори каза:

    @Владимир Кабрански
    Аааа, да ги нямаме такива – оптимист си, пък 😉

    @Gloxy-Floxy
    Мо, започвам да пиша описание на пролетта – специално за теб. Чакай го щом се разпролети 😛

    @Кръстю
    Хъм – да, прав си. Частите ги има, но имаше едни романтични преди време с цели жени 😉

  11. зори каза:

    @presly
    Благодаря за идеята, ама това е предизвикателство към сериозно пишещите – горното определено не е за конкурс, то е само закачка с приятели 😉

  12. presly каза:

    @зори
    Стига де, какви са тези сериозно пишещи, то от подобни „несериозни“ писания се получават най-хубавите неща. Ако го разтегнеш малко и ще спечелиш – гаранция. 😉

  13. Зори каза:

    @presly
    😛 Най-голямата печалба е удоволствието от писането.

Вашият отговор на lammoth Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *