Коце

Не, Коце хич, ама хич не обичаше да лъже. Даже спестяването на истината му се отдаваше с триста зора и все имаше нещо, което гузното му поведение издаваше. На оперативките във фирмата Коце вечно се дънеше, защото всеки завишен или грешен процент от производителността на неговата група биваше така смешно изпелтечван, че шефовете моментално разбираха за измамата и само след един бърз, съвсем леко укорителен поглед, Константин Константинов си изпяваше верните цифри и всички останали шефове на екипи, грозно проклинайки го наум, започваха да смаляват след него, защото се знаеше, че в групата му производителността беше най-голяма, просто защото Коце ненавиждаше лъжите и скатавките и си работеше без шикълкавене, а подчинените му и те бяха същата стока.

Само за едно нещо Коце някак успя да поизлъже, но и то не стана изведнъж, ами изискваше много време и усилия и точно, когато беше се поизгладило и понаместило, се случи запознанството с Мима Борото (така и викаха, щото вечно държеше между устните си незапалена цигара от известната марка и категорично отказваше, предлаганите от друг вид). Тогава цялата история се срина върху нещастната му глава, принуждавайки го да вземе едно уникално решение и да го приведе в изпълнение. За действията му се говори почти месец, а и даже след позаглъхването на първоначалната дандания, приятелите и познатите на Коце клатеха глава и удивено цъкаха с език, чудейки се истина ли са думите на Мима или тя само говори глупости, защото е бясна, че Косьо вече не е обект на нейните закачки..

Но да не слагаме каруцата пред магарето, както би казал Даката, кварталния бръснар, който винаги събираше поне десетина клиенти в заведението си, кротко пиещи бира, зяпащи спортния канал и официално чакащи си реда за подстрижка или бръснене.  Метаморфозата на Коце започна пред огледалото във в тоя салон, където една до болка позната му група  мъже чакаше Даката да извърши съответните свещенодействия над главите и брадите им, обсъждаше снощния мач и закусваше с течни банички.

Даката беше известен зевзек и при него рядко се слушаше друго освен спортен коментатор или собствените му коментари по наболели квартални и общочовешки проблеми. Обичайно гласът му отекваше чак до входа и стряскаше незапознатите със съответните процедури новаци, осмелили се да прекрачат прага на „Фризьорство,бръснарство и кафе при Даката”.

–   Еееее, Коце, Коце – скубеше го съвсем неласкаво Даката, подстригвайки буйната му коса – как така баш ти имаш такава четина, а мъжкари като Киро и Стефо олисяха като краставия пес на бай Ставри!?

–   Мъжете от нашия род сме се така – скромно отговаряше Коцето, а Даката продължаваше да се възхищава.

–   Глей, глей, братче къв косъм – развяваше той косъм от главата на Коце под носа на чакащия Киро, който всяка сутрин идваше да го бръснат гола глава, за да не се виждат олиселите му петна.

–   Аре стига ме дразни – сопваше се Киро – коса, кво да гледам!?

–   Ма виж убаво, бе Киро, – заемаше се с пояснения Даката – дебел е като пичи косъм. Това не е коса като коса, глей колко е здрава, а твойта е като миша козина.

–   Мойта е сива – опитваше се да възрази Киро, но Даката си знаеше своето.

–   Ба, сива – смееше се той – била е сива, сега е на туфи. Аре не се дуй, – четкаше го все пак Даката – ти си мъжкарче, опадала е от много вдигане.

Тука се понасяше едно дружно „Ееееее!”, което Киро подминаваше, правейки се, че си пие спокойно бирата, а Даката пак започваше да обсъжда качествата на коцевата растителност.

В различни вариации тази сцена вече се беше разигравала няколко пъти. И този вероятно щеше да приключи с подстрижката му, но Коце изведнъж скочи от стола, трескаво размота от себе си дългото, бяло парче плат, което предпазваше дрехите му и отсече:

–   Няма да се стрижа, пускам дълга коса от днес.

–   А брада що не пуснеш? – изхили се Киро.

–   И брада ше има – потвърди Коце и напусна царството на Даката.

За около година косата му стигна до раменете, а брадата си подстригваше на катинарче. През това време стилът му на обличане започна леко да се променя. Първи се появиха едни масивни рокерски ботуши с метални ленти на токовете. Последва ги страшен кожен панталон – черен, почти прилепващ по краката на Коце, които се оказаха здрави, мускулести и съвсем леко криви, но точно толкова, колкото беше необходимо, за да се лепят женските поледи след инспекцията им, директно върху задника му. Почти едновременно Коце се сдоби с каска и яке. Сега вече беше завършен рокер. Ходеше така и зиме, и лете и постепенно приятелите му привикнаха с новата му визия. Привикнаха и с липсата на мотор. Коце казваше, че е в гаража и понеже нямаше други с мотори, въпросите за марка, кубатура и прочие скоро се изчерпваха.

Цялата тази ситуация трая до появата на Мима Борото. Мима работеше в един Тото пункт близо до Централна гара, но някакви строителни дейности наложиха събарянето му и нашата героиня бе преместена в новичко офисче, вдигнато за един ден, точно пред заведението на Даката. Моментално клиентелата му стана и нейна и често, ако Даката имаше повечко дядовци за подстрижка, дошли на куп след сбирка на пенсионерите, Киро, Коце и компания изчакваха изнасянето им, обитавайки царството на Мима.

Само седмица беше нужна на Мима да почне да врънка Коце да я повози на мотор и още толкова, да разбере, че мотор липсва от картинката. Тогава Мима започна да се гаври.

–   Коцеее, – провлачваше лигаво тя – аре да ме закараш до нас.

–   Прибрах мотора вече – гласеше неизменно оговорът.

–   Аре, бе Коцеееее, – продължаваше да се лигави Мима, като съучастнически смигаше на мъжете в Тотото.

Следваше дружен смях, Коце пускаше фиш, после мъжете се изнасяха при Даката, а Мима оставаше сама да приключва и отчита оборота. После идваше една голяма кола, две ячки момчета прибираха парите, а често и Мима си тръгваше с тях. Коце наблюдаваше всичко това през витрината при Даката и нищо не правеше. Мъжето го потупваха, обясняваха теориите си, че Мима е курва или пък, че е много свестно момиче, ма само се прави на шаврантия и даже цигари не пуши, а ходи с тая в устата, незапалена, и с кутия в джоба за парлама, а после продължаваха да зяпат мача или новините, да бистрят политика, да играят карти или просто бройкаха прибиращите се мадами, които слизаха на близката автобусна спирка.

Тази история продължи да се разиграва близо година. После на Мима и омръзна и спря да се закача с Коце. Той упорито влизаше в Тотото и пускаше фиш след фиш, но Мима само приемаше хартийката, чукваше касовата бележка и връщаше ресто. Вече нямаше, „айде да ме повозиш”, нито, „Коцеее”, всичко беше делово и незаинтересовано.

След седмица Коце не издържа на тая тишина и една вечер добута мотора пред тотото, влезе вътре и заяви:

–   Затваряй!

–   Още не са минали колегите – възрази Мима, като оглеждаше скришом огромното черно чудовище, леко наклонено на стойката, много ретро, много мъжкарско, много далечно от благия и честен до глупост Коце.

–   Добре – съгласи се Коце – ще ги почакаме.

Той седна на един от изтърбушените столове и внимателно постави две огромни каски на масичката, където хората от квартала зачеркваха късметлийските си цифри с надежда, че ще се измъкнат от мизерията. Мима видя втората каска, пак погледна мотора и леко се поразколеба в желанието си да се повози, но пък толкова пъти се беше гаврила с мъжа, който я чакаше да приключи, че хич не вървеше да каже, как я е страх да се качи на това чудовище, еле пък, ако го управлява Коце. Той обаче беше решен. Мълчаливо чакаше и кротко барабанеше върху своята каска.

Точно тогава според мъжете от „при Даката” се беше случило непоправимото.

Киро казваше, че оня заджмоцан копелдак, дето карал буса, с който събираха парите от тотото, просто се нахендрил върху мотора, щото изобщо не погледнал къде кара. Даката твърдеше, че бусът първо спрял, а после нарочно се нацепил в мотора. Според Пешо Жабата (той винаги имаше пространно и компетентно мнение) – вече било притъмняло и моторът не се виждал, щот се сливам много с тъмната стена на съседната кооперация, та момчетата от буса просто нямали шанс да го видят. Емо каратиста смяташе, че Даката е прав и бусът повторно е припалил, но според него това се дължало на изричното нареждане на Мима, която била излязла да посрещне колегите си и той бил видял как тя им била махнала, демек – тя нарочно ги била накарала да бутнат мотора.

За ситуацията Коце не каза нищо. Всички видяха как той стана, взе двете каски. Излезе от тотото. Вдигна съборения мотор, който видимо беше поочукан след сблъсъка. Постоя така, оглеждайки го, около минута и после просто си тръгна, бутайки го. Не каза нищо, нито на Мима, нито на колегите и, които стояха пред буса.

Според компанията при Даката, той се поспрял в края на улицата, опитал се да го запали, но явно бил повреден и продължил да го бута, а после се загубил от погледите им, Мима твърдеше, че някакви го наобиколили, един друг мъж де опитал да подкара мотора, но не успял, продължил да го бута и тогава се загубили от погледа и. Единственият, който знаеше какво се е случило с мотора беше Коце, но той упорито мълчеше и това още повече вбесяваше Мима. Тя продължаваше да твърди, че Коце няма мотор, но вече никой не и се връзваше, защото всички бяха го видели, пък и знаеха, че Коце не умее да лъже. Той продължи да си ходи с рокерските дрехи, но спря да се отбива в тотото и според компанията при Даката, това беше разбираемо. А три-четири месеца след случката, Пепи Жабата видя същия тоя мотор пред блока на приятелката си, но това вече е друга история.

Публикувано в Случки от квартала на Даката. Постоянна връзка.

2 коментара по Коце

  1. зори каза:

    @Кръстю
    Добреее, вече няма тъжни човечета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *