Патица по пекински

Ли Ию Зя – старата и любима готвачка на господаря Та Е Су – се припичаше на слънце и бавно скубеше перушината на една бяла кокошка. В краката на готвачката лежеше още една, също така обезглавена като бялата, с тая разлика, че беше черна и съвсем малко по-угоена от светлата си посестрима.

–   Какво правиш, Ли? – чу се тих мъжки глас от дъното на къщата.

–   Патица по пекински, господарю Су – отвърна готвачката – Слугата Ви ми съобщи, че довечера ще Ви гостува Вашия велик тъст Рам – господарят на долното княжество и реших да се подготвя подобаващо.

–   Щом ще ни поднесеш патица, защо си заклала кокошки? – учуди се мъжът – А, ако правилно виждам – продължи той – тези май са били най-старите в курника. Не заслужава ли моят тъст Рам млада и хрупкава патица!

–   Разбира се, господарю Су – отвърна готвачката, продължавайки да скубе белите пера, – но гостът Ви винаги е толкова радостен от срещата с прекрасната си дъщеря – господарката Вот Жи, че въобще не обръща внимание какво яде. И камъни да сложа на трапезата, и тях ще изяде и ще му се усладят, а тези две кокошки вечно разсейваха синът Ви – любопитният Ту Мъ и той, вместо да се съсредоточи над уроците, които му преподава господарката Вот Жи, зяпаше как двете се гонят из двора за зърната, които сам той им подхвърляше. Сега в курника останаха само червени кокошки.

–   Глупава Ли, – разсмя се господарят Су – нима смяташ, че синът ми ще стане по-внимателен само защото ги няма черната и бялата кокошка!?

–   Той е любопитно дете, господарю, – поклони се хитрата Ли – щом няма черно и бяло, а му се играе, ще му се наложи да се вгледа по-внимателно в уж еднаквите червени и ще открие, че нищо на този свят не е само такова, каквото изглежда на пръв поглед.

–   Може и да си права за сина ми – съгласи се господарят Су – но какво да правя аз, като знам, че патицата е кокошка?

–   Много просто, господарю Су – разсмя се старата Ли- представете си, че кокошките са патици.  Нищо на тоя свят не е кой знае колко по-различно от всичко останало и умен човек като Вас би трябвало да го е разбрал, а аз ще имам грижата да ги приготвя така добре, както не умеят да ги правят дори и в Пекин.

Ли Ию Зя – старата и любима готвачка на господаря Та Е Су – се припичаше на слънце и бавно скубеше перушината на една черна патица. В краката на готвачката лежеше още една, но вече бе оскубана и не беше ясно черна ли е била или бяла, но пък и това не беше от съществено значение за рецептата, защото никъде в нея не се казваше какъв цвят да е перушината на самата патица. Докато господарят Су си тананикаше някаква весела мелодийка и с нетърпение очакваше вечерята и своята патица по пекински, синът му, въоръжен с вар и катран, нахлу в курника и раздели обитателите му на два отбора. Ту Мъ си подсвиркваше доволен същата мелодийка, която си тананикаше и баща му и беше страшно горд от себе си, защото най-сетне бе открил как да включи в любимата си игра повече от двама участници.

Това е само едно упражнение по стил, без каквито и да са претенции за истинност и правота – една игра, провокирана от историята на Марк за петлетата на дядо Жобе 😉

Публикувано в Упражнения по стил в стил "турлю гювеч", шантава митология. Постоянна връзка.

8 коментара по Патица по пекински

  1. Nostromo каза:

    О, патица по пекински! Е, то и аз съм малко, като великият тъст Рам (в смисъл, че съм велик! 😛 ), та изобщо няма да ми направи впечатление на благородническото небце кво точно ям. Още повече, че вчера заредих хладилника с резервата на Загорка, а с нея всичко минава, ако ще и камъни да са. 😀

    Аве, Зори, що още от сутринта така кулинарно? Кво ще правя сега до обяд!

  2. Зори каза:

    @Nostromo
    Не питай Зори, питай Загорка 😛

  3. lammoth каза:

    ZZ – Зори и загорка – взривоопасна комбинация

    ZZ Top 😛

  4. lammoth каза:

    Суета и Илюзия? 😀

    сега се сетих и за Июн Ли…

    ех, тези китайци…верно се кръщават като метнат тенджера по стълбите 😀

    Шегувам се 🙂 Чайниците много ме кефят като култура 🙂

  5. зори каза:

    @lammoth
    Има и още, хитрецо 😛
    Всички, без патиците са именовани 😉
    А Июн Ли искаш ли да ти я оставя в понеделник?

  6. lammoth каза:

    Зори, мерси за отзивчивостта 😀 В момента имам обаче страшно много хляб за четене, две на МакЮън (познай кой е виновен 😛 ), 1 на Кафка, 1 на един испанец, още 2 енциклопедии… може по-нататък 🙂

    Освен това идва мой ред да подарявам книги 😛

  7. зори каза:

    @lammoth
    Ха-ха
    Мо ще се прави на Дядо Коледа 🙂
    А Снежанки и Елен имаш ли си (нали не бъркам числеността на двата вида?)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *