Хотел „Лагуна”

Хотел „Лагуна” се намира на пет минути път с кола северно от града, в едно тихо заливче, оградено по суша с висок зид. Гостите му биват посрещани и изпращани през старинна порта от ковано желязо с фигури на преплетени лози и застинали в полет чайки. Казват, че портата я поръчал един френски търговец на вино, който преди войната преживял в пансиона на мадам Нинет почти десет години. По това време пансионът не бил точно хотел, но само неук човек би го нарекъл бардак, защото под покрива му не се случвало насилие, не виреели похот и грозни страсти.

В този храм на любовта, мадам Нинет отглеждала само най-нежни цветя, чиито ангелски души… и тела дарявали на множеството редовни посетители единствено щастие и блаженство. Пансионът просъществувал почти четвърт век, но в един гибелен ден бил запален от трима братя, публично линчувани на площада от мъжкото население на града, ако можели и жените щели да се включат, но се налагало да се правят, че не разбират защо съпрузите и бащите им влачат из прахоляка синовете на областния. В мислите си обаче, жените такива клетви нареждали, че само след няколко месеца целият род на подпалвачите измрял от какви ли не екзотични болести и странни стечения на обстоятелствата. Жените проклинали, защото мъжете им вече нямало къде да се правят на мъже и само някакви си два дни след изпепеляването на пансиона имало три госпожи пребити и още толкова пратени при майките си. В деня на публичния линч единствено намесата на жандармерията спасила братята от мъчителна смърт, която обаче бързо ги намерила в Германия, където те се обучавали и побързали да се завърнат.

Трагедията със запалването на пансиона започнала с позорно им изгонване от него, поради непристойното поведение спрямо най-ценната жрица на тази прекрасна обител – нежната и чувствена Сиси, за чиeто пълно с блаженство внимание копнеели стари морски вълци и обръснали се за първи път гимназисти. Сиси била добра и щедра с неколцина офицери, но също така внимателно се отнесла и с тримата братя Гуневи. Братята едвам понасяли мисълта, че се налага да делят помежду си  прекрасната Сиси, но когато разбрали, че няколко часа след тяхното посещение, тя приемала други, сякаш те не и били достатъчни, буйната им кръв кипнала. Сиси много напомняла на нежна парижанка, но по род и нрав била чистокръвна македонка. Не търпяла да и заповядват кога и с кого да се забавлява – изгонила ги и пансионът лумнал, подпален от три страни в една леко мъглива декемврийска утрин, няколко дни преди Коледа. В пожара загинали мадам Нинет и нейните подопечни, офицерите, търговецът и двама партизани, които често отсядали под дълбока конспирация в пансиона, (в много дълбока, конспирация, но това ще обясним по късно на любезната аудитория). Що се отнася до опожарения публичен дом – никой от града не се притекъл на помощ, защото по това време всички кротко спели, а уморените труженички даже и не разбрали какво им се случило – задушили се в съня си, много преди сградата да лумне и да засенчи за няколко минути дори изгрева.

От пансиона останала само огромния зид, решетката на входа и мазето, което било дълбоко, градено от дялан камък с дебели като крепост стени. Върху тия основи след двадесетина години един властен човек наредил да се издигне малък дворец и често се завръщал в него, за да си почине от управлението на държавата. Когато му отнели властта, той се затворил в двореца си и доживял до почти деветдесет, само в компанията на една вярна прислужница. Тя изчезнала ден след погребението му и никой не разбрал какво станало с нея, но мълвата твърди, че последвала в отвъдното диктаторът, за който тайно се била омъжила. След смъртта му разни хора присвоили и разпродали всичко и само за няколко години дворецът бил казино, склад за оръжие и дебелариум. Вече в наши дни (само преди месец, ако трябва да бъдем точни) попаднал в ръцете на една оправна бивша мутреса и тя го превърнала в луксозен хотел, леко отдалечен от големия град, на брега на морето, потънал в дискретност, безвремие и лукс.

Днешната собственичка на сградата по ирония на съдбата се казваше  Нина Колева и повечето и познати се обръщаха към нея с Нинет. Новата Нинет бе надарена с тънък търговски нюх и първата и работа, след като отвори хотела, беше да поръча на една фирма изработването на информационен продукт, чрез който хотелът да се рекламира и управлява. Поръчката бе своевременно създадена и с внедряването и започва същината на нашата история.

***

Колата спря пред портата и от будката на пазача пъргаво изскочи пиколо в синьо-бяла униформа със златни копчета и снежно-бели ръкавици, което, вместо да ги пусне се провря през малката вратичка за пешеходци и доста хладно се усмихна на Гигата, който седеше зад волана и вече си представяше първата бира, която ще изпие още с влизането в хотела.

–   Добър ден, какво ще желаете! – наведе се пиколото-портиер над спускащото се стъкло и нахално се вторачи в пътниците.

Бяха четирима. Гига – програмист, Любо – дизайнер, Милко – отговаряше за доставката и инсталирането на техниката и Тома – ръководител на проекта и шеф на всички вече изброени, както и на фирмата, в която работеха те.

–   Госпожа Нина Колева ни очаква – обади се Милко от задната седалка.

Тома само кимна в потвърждение на думите му – той беше пестелив на говоренето, но знаеше и забелязваше всичко, та и сега предварително беше предвидил неверието на този хотелски цербер, който хич не се впечатли от споменаването на шефката си. Знаейки, че няма да влязат лесно, Тома беше набрал номера на клиентката и само го подаде на Гига, който винаги се справяше най-добре с жените и по негласно споразумение отговаряше за контактите с тях.

–   Госпожо – започна Гига – стоим пред вратата и не ни пускат. Искате ли си поръчката или да си ходим? – постави той точка на обяснението и погледна с презрение пиколото.

Чу се, че Нинет нещо му отговаря, после той само кимна, не че тя можеше да види това кимане и хладно предаде телефона на пиколото.

–   Да. Да. Добре. – отговори стражът на портата и със сервилен поклон върна апарата обратно на Гига, който го метна през рамо на Милко, който пък абсолютно спокойно го връчи на Тома.

–   Аре отваряй, приятелю – смигна Гига на вратаря.

–   От утре тук ще има камери и вратата ще се отваря от рецепцията – закани се Милко

–   Тя и сега така се отвара – върна намигането пиколото и в потвърждение на думите му, двете крила на портата бавно се раздалечиха, пропускайки прашлясалото возило на нашите герои.

Тук спирам с историята, защото е време за работа, пък и не сме стигнали до най-интересното, че да се почне мрънкане, за непочтителното ми отношение към аудиторията 😛

Публикувано в Хотел „Лагуна”. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *