Бъдни вечер

Ох, само веднъж да дойде тая Коледа! Да ми се махнат от главата всички разправии край Бъдни вечер и всичките патаклами край печката, че вече си представям как съм набучила свекър ми на шиш, поливам го обилно с масълце, а в златните му устенца е затъкнат цял лимон и му пречи да приказва. То в тая уста не лимон – памело да нахакаш пак ще остане мегдан да даде акъл, ама нали разбрахте, че си мечтая – въртя го на шиш в мислите си и го поливам с цвърчаща мазнинка, а той се гърчи над жарта и очите му пак ми крещят:

–   Ма Данче, ма, що е това сега, що са сега тия посни сърми!? Кой ше ги яде толко много, ма снахо. Да бех направил една капамица, а!?

Това „да бех” на някой страничен може да звучи като питане, ама аз много добре знам, че вече е нахакал във фурната оня гювеч от 20 литра, дето влиза само с магия, нищо че печката е огромна.

Капама, на Бъдни вечер!

А да не мислите, че свекървата е по-читава?

–   Данчеееее, – чувам я да вика от банята – ела да ми помогнеш, мила!

Това „мила” хич да не ви заблуждава. Ако не ида до три секунди, ще ореве орталъка. Ще почне да извива в банята, че при две снахи, всичко сама прави, че сама са я зарязали, че… Бе, няма какво да обяснявам. Ми да тичам, че е сега входът ще научи как никой не я уважава. Ох как бих я уважила само – директно във ваната, и ще натискам, ще натискам, да видя как ще приказва под вода.

Такъв коледен дух на любов и милосърдие ме напъва, че не е работа.

Мамка му, напълнила е ваната. С топла вода. И нещо огромно и бяло се е надигнало в центъра. Боже, тая жена не е у ред – направила е тесто за къпана пита и го е оставила да втасва във ваната. Е какво е това сега! Аз за чий месих содена питка? Ма, да я видя сега къде ще я пече, като свекъра вече е заел фурната.

–   Кажи, мамо! – викам и, а на ум я пращам при майка и.

Обаче майка и съвсем реално ми цъфва зад гърба и нали не дочува – крещи:

–   Айде носи я тая пита у Мирчето, че те чака жената, а втората доза се разбрахме да я пече съседчето на третия, много свесно момче, шофьорче. – заключава мамка и на крокодилката и ме избутва от вратата. Почва се едно делене на тесто и подмазване с олио на тавища, като за плот се ползва капака на тоалетната чиния. Спестявам си коментарите. Безсмислено е. Решавам да се скрия в мокрото помещение и да изпуша една цигара, но по пътя се натъквам на голямата ми племенница.

–   Стрике, – вика ми детето – мама каза да идеш в кухнята, ама да не се плашиш.

–   Мен, Любче, – викам и – вече нищо не може да ме уплаши.

Отварям вратата и се втрещявам. Етърва ми набола с вилица една синя слива от ошава и с пинцета вади нещо бяло от нея. Приближавам се малко.

–   Гъгричасали били, – осведомява ме Тинчето – ама вече няма време да търся други, а и в магазина са майка си и баща си. Та ги чистя, да е постен поне ошава.

Няма какво да кажа. Зимам цедката и почвам да прецеждам сока.

Таман приключваме с ошава и в кухнята влетява моя благоверен.

–   Муце, – мазни ми се – ше има ли сърмички?

–   Ше има, муце, – тросвам му се – стига обикаля, сложих им кайма. И на зелевите и на чушките с боба. А, мирясай малко!

–   Споко, бе муце, – продължава да се мазни моя, явно ше иска още нещо – аз таковата, само проверявах дали има малко нарезано филенце, че тука с брато си сипахме малко ракийка, ма не върви да я пием със зелева салата, миличко.

Шетвам му една опаковка с нарязано филе – това рекламата е най-добрия приятел на жената. Моя гледа реклами, после ходи и пазарува. Гледа за прах за пране – купува прах, гледа за дамски превръзки – носи ми, оня ден видел на нарязано филе – познайте с кво е пълен хладилника. Та фърлям му една опаковка и се заемам с правенето на тиквеник. Корите са купени, тиквата я настъргаха децата – почти всичко ми е готово и таман да ръсна малко плънка на първата кора – бре нещо странно се червенее. Мамка му, ако и това е месо – верно ше изкорма некой. Кога поглеждам по-внимателно – то това не е само тиква, етървата наслагала локум, стафиди и секакви ядки. Говори ми тя за щолен от една седмица, ма баш в плънката на тиквеника ли ще го прави тоя щолен?! Ей, съвсем откачих.

Казвам ви – само да мине тая Бъдни вечер, ще се куртолисам, че нерви не ми останаха. Чудя се само, ако си грейна малко ракийка преди вечерята – да си успокоя малко нервите, дали ще е много грешно или може. А?

 Весела Коледа!

Публикувано в Тролщини. Постоянна връзка.

10 коментара по Бъдни вечер

  1. Весела Коледа, Зори! Идва кратка почивка и след това Нова година:)

  2. Кръстю каза:

    Не е грешно, чадо; по ни мърси не туй дето ни влиза, а дето ни излиза.Удари 4-5, дръпни една реч и две песни да ги вкиснеш тях (смях)
    Разсмя ме сутринта рано, яко си ги описала! Прав е Владо, два-три дни почивка и се потапяш за Нова година. 🙂

  3. traiana каза:

    Честита Коледа, Зори!
    Жива да си, удари повечко ракийки!
    Ама как точно си предала мечтите на всинца ни за свекъри и свекърви.Амин!:)

  4. Зори каза:

    @Владимир Кабрански
    Весела и на теб, Влади, много усмивки и пълен чувал с истории за следващата година!

    @Кръстю
    Кръстю, аз в реалността цял ден мързелувах. Пих кафе с един приятел, щъкотих из София за подаръци. Ударих го на такова разтапяне, че малко работа добре ще ми дойде. А ракията, тая година беше една скоросмъртница – след първата станах толкова блага и добра, че сили не намерих за втора 😉

  5. зори каза:

    @traiana
    Весела Коледа!
    Да сме много здрави и винаги да намираме повод за радист! А свекървите и свекърите – идея нямам как е – историята е абсолютно измислена (не се брои мрънкането на разни хора, че всичко било постно 😉 )

  6. Гери каза:

    „историята е абсолютно измислена“
    ..охх, де да беше (каза снаха с 21 г. съвместен живот със свекърва ;)))

    Весела Коледа, Сладкодумке! Прегръдки и целувки за много щастие! :***

    • Зори каза:

      Весела Коледа, Ваше Магьосничество!
      Знам, че снощи си се борила с нечетния брой гозби и не ти е било лесно, ама айде – време е и за вълшебна история!
      Хич не се мотай! Мрън-мрън 😛

  7. amazonka каза:

    Весела Коледа!
    :):) Във всяка измислица има мнооого истина 😉

  8. Зори каза:

    @amazonka
    Много топлина и красота да донесе дядо Коледа, пък измислиците – каквито си ги направим ние 😉

  9. Neizi_ss каза:

    е няма такава Коледа – и аз да съм и на мен ша ми се ще да набуча некой на шиш и да го врътна на грила 🙂 а тесто у банята – хахаха – ако не беше моя да спи сега, че се прибра от нощна щех с глас да се хиля 🙂 Весели празници! Не успявам всеки път да влизам тук – но знам, че има къде да се бучна за настроение 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *