Милко

Ако имаше начин да се създаде изкуствено човешко същество, притежаващо характер и качества противоположни на тези на Гига, то това същество вероятно щеше да прилича на Милко.

–   Ти не си истински, бе дребен – крещеше Гига по своя млад колега (само 19 годишен) и го замеряше с банани и портокали.

Употребата на тези плодове Гигата считаше за педагогически подход, тъй като те изразявали по-ярко отношението му към дивотията и тоталната липса на такт при детето (това беше второто обръщение, но то се използваше, когато си бяха в офиса и нямаше външни наблюдатели). Банани летяха защото:

  • Детето играло на някаква нова игра през цялата си отпуска и вместо да има тен и пресни спомени от плажа и разни руски каки, прилича на бял червей. А Гига го беше поканил да тръгне с него, но Милко обеща, че ще ходи с колеги от Техническия и изкара морето в мрежата.
  • Детето, побъркано от бъзиците в офиса, си поръчало проститутка и пет минути преди да дойде, но след като било превело парите по сметка, изсвирясало на 3D и изкарало в салона на киното 5 часа.
  • Детето цяла нощ оправяло компютъра на някаква бивша съученичка, направило от кошницата звездолет, качило и абсолютно всичко необходимо, за да може тя да си го ползва още 2-3 години и за капак не взело дори пари за частите, а мадамата дори едно „благодаря” не казала, ами пратила гаджето си да вземе машината.

–   Будала – констатираше Гига и поредният портокал политаше към главата на Милко, който трудно фокусираше и без заплахата от летящи плодови салати, защото след цялото пънене по поправката и появата на оня чук, а не на мацката, будалата се беше напил от мъка и светът, освен несправедлив и неразбираем, се беше превърнал в болезнен, ръбат и труден за понасяне.

Милко не държеше на алкохол и напиване за него не беше онова свещенодействие, което извършваха Гига и Любо, унищожавайки митични количества и често сътворявайки съвсем реални чудеса (как поправиха пробива в сигурността на едни нови клиенти само за 2 часа и пренаписаха мърлявите глупости на двамата предишни изпълнители на поръчката, дори те самите не бяха в състояние да обяснят, но едноседмичната проверка по-късно доказа, че всичко бачка супер и клиентът е на седмото небе от кеф) .

Но да се върнем при Милко. На детето му трябваше половин бира, за да стане безкрайно любвеобилно и да започне да обяснява и на най-ужасяващия дзвер с цици, че очите и са уникални. Следваше позорното му отсвирване, а по-късно и тежкото осъзнаване на истината, че жените са абсолютно неразбираеми същества за Милко и той никога няма да се събуди до кротко спяща  до него и доброволно отдала му се представителка на нежния пол. Машините бяха истинския и единствен обект на страст, който никога не му изневери, никога не го предаде и по-никакъв начин не го накара да иска да се размаже от мъка. Стандартно за целта на размазването беше необходимо минимално количество алкохол – от едно малко се напиваше до такава степен, че нямаше спомен на следващия ден, а то и нямаше как да има, защото заспиваше почти моментално и спеше непробудно 8-10 часа, след което скачаше с адско главоболие, изпиваше кана кафе (за истинското кафе и истинските мъже, които пият кафе – по трактовка на Тома – ще разкажа по-късно). След подобни изцепки, детето работеше тихо и съсредоточено, а Гига милостиво ядеше бананите и изхвърляше обелките в коша.

Гига и Милко бяха странен тандем, но само за няколко месеца те така се сработиха, че никой от фирмата вече не можеше да си ги представи отделени един от друг за повече от 2-3 дни. Малко (така пък му викаше Любо) попиваше моментално всякаква техническа информация, учеше всичко, което му поръчваха възрастните му колега, а често досаждаше и на Тома с техническите характеристики на един или друг чарколяк, който щял да направи живота в офиса, по-добър. Първоначално Тома само повдигаше вежди, но с времето свикна да изслушва внимателно тези препоръки и за радост на детето – често дори ги и изпълняваше. Да оставим обаче Тома (утре ще му е ред) и да се пренесем в бара, където Милко тъкмо влизаше, разговаряйки по телефона с Гига, който го юркаше от три минути, да се размърза, че изпуска най-уникалната гледка на света.

Гледката определено не беше за изпускане. Милко кротко се настани до Гига, поръча си фреш и кафе и се отдаде на блажено съзерцание. Тя седеше през две маси, до един от огромните прозорци с изглед към плажа. Пред нея беше отворен сребрист Мак и при други обстоятелства Милко моментално би избълвал техническите му параметри, както и предположенията за какви простотии и е нужно това бижу и как не ползва и една стотна от възможностите му, но сега детето кротичко пиеше на големи глътки горещо кафе, духаше фреша, сърбайки го, за да не се опари и просто си мечтаеше слънцето никога да не залезе и гледката през останалата част от живота му да си остане само тази. Колкото и странно да е, но мечтата на Гигата доста приличаше на милковата, с тая разлика, че той не би имал нищо против мацката да си проверява пощата без пуловер,  даже можеше и панталона да свали, но гледката и така си я биваше… Е, биваше я, докато не се появи Тома, който запречи достъпа до нея с дръглестия си гръб и …

Не, стига толкова за днес – с Тома ще се занимаваме утре 😛

Публикувано в Хотел „Лагуна”. Постоянна връзка.

Един коментар по Милко

  1. Кръстю каза:

    Мак е по-добрият избор! Евтините работи излизат скъпи във времето, от опит го казвамъ 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *