Русалка

Че беше огромен аквариумът му – беше.
Че го направи като подводна пещера – направи го.
Че специално написа програма за управлението на техниката, която го поддържаше в изрядно състояние – написа.
Обаче така и не разбра как се появи русалката в аквариума. И за капак, как точно пък  на него му се случи, русалката… се оказа мъжка.

Е, то и женска да беше – с двадесет сантиметрова русалка няма как да се възползваш от съответното чудо, ама поне някак по естетично и ефектно щеше да е. Щеше…

Не, че пречеше с нещо и да е мъжка, де. Не говореше, но всичко разбираше. Харесваше всичките му гаджета, но предпочиташе Димана – малката червенокоска със сини очи, която често се взираше в аквариума. Тогава, пък, и при всяко друго посещение, русалката на Емо се криеше в един огромен рапан и само рибята му опашка стърчеше на показ. Пазеше присъствието си в тайна от другите и имаше доверие само на Емо, но любопитно следеше какво се случва през дупките на рапана.
Седеше си кротко в аквариума. Почукваше по стъклото като искаше храна, възпитано се хранеше на ръба на аквариума, даже няколко дни след появата си, със сочене показа, че иска салфетка. Нямаше претенции за мачовете и филмите, които се гледат, само не харесваше новините – напрягали го били (това той написа на чист български върху салфетката си след една вечеря).

Емо се погрижи винаги да има под ръка сухо тефтерче и малко химикалче, закрепени на ръба на аквариума, върху поставката, която странният му съквартирант ползваше за поднос при хранене.  Всичко си течеше перфектно до…

Това е първата история, която няма край. Ще се радвам на предложения.

Преди време Точка писа по историята за златната рибка и по този случай – продължаваме играта с русалка. Вие сте.

Публикувано в Краят е ваш. Постоянна връзка.

7 коментара по Русалка

  1. Кръстю каза:

    С русалки игра не става! На си ли разтвори краката…какво женско е?! Или в тигана, или в кревата. Или, ако е златно, да ми изпълнява три желания…отзад- напредъ, с повишена трудност, за напреднали 🙂

  2. Точка каза:

    Всичко си течеше перфектно до момента, в който русалът (така ли е м.р. на русалка?) си науми, че и той иска половинка. Емо, както би направил всеки на негово място, се зачуди какво ли ще я прави такава опашата от кръста надолу и как изобщо си различават половете. Опита се да го залъже с нова златна рибка, но още на следващата сутрин я намери с обърнат корем и забучена на перките бележка, че това се полага на всяка имитация, която не е в състояние да изпълни и най-простичко желание. След това Емо пусна в аквариума едно Барби и смутено се опита да обясни на русала, че когато един мъж е самотен, понякога си купува надуваема жена и … Едва успя да се дръпне, за да не го халоса по главата летящата от водата кукла.
    Военното положение продължи около седмица. Русалът се цупеше мълчаливо или заплашваше, че ще удуши всички рибки, ще прави гладна стачка, ще плаши приятелките му, ще преяде до пръсване и ще оплеска аквариума …
    Емо се отказа да спори, да му обяснява и да го разубеждава. Един ден прибра пухкавия котарак, който се самоотглеждаше във входа им. Русалът се показа за вечерята си и изобщо не разбра какво се случи.
    След елегантния, светкавичен скок котаракът примлясна звучно, облиза муцуната си и протегнат доволно, измърка: „Шефе, беше много вкусно. Сега ако скокнеш и донесеш тигровата мацка от съседния вход, цена няма да имаш!“

    (Зори, повече не мога да измисля – мозъчните ми клетки са заети напоследък да приоритизират разни желания. От новогодишните късмети ми се падна среща със златната рибка и не искам да бъда Па(найо)тка, когато моментът настъпи. :P)

  3. gost каза:

    @Точка
    Хахахахахахахахахахахахахахахаха!
    Точе, само кажи колко шоколада искаш като награда – твои са до последния!

  4. Точка каза:

    @gost
    Ако са с лешници, складирай ги някъде, че тези дни яденето им ми е противопоказно на окръжностите. 😀

  5. gost каза:

    @Точка
    Аз хубаво ще ги складирам, ама да не ги набара котката… 😛

  6. presly каза:

    😀 Абе и аз си викам- русал ще да е. Точе, като иска половинка, що не му метна половин скумрия на скара да миряса?

  7. Точка каза:

    @presly
    Защото ми е мноооого миризлива, предпочитам я пържена на кръгчета. Половинка водка сякаш е по-добра идея. 😉 Ако се случи като последната, която пих в София (при това много маркова и в кръчма, изхранваща екипа на една небеизвестна група на съседните маси), я едноок щеше да остане, я цици да му поникнат, я така да му изглади мозъчните гънки, че да го докарва единствено до дебилна усмивка и благо мучене. Мен ме удари с последното. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *