Чекмедже за единични неща – Гергана Пожарски

Чекмедже за единични неща - Гергана Пожарски Случвало ли Ви се е да започнете познанство зле, а после нещата да се обърнат?
Първата ми среща с „Чекмедже за единични неща” на Гергана Пожарски започна точно така – изключително зле. Похвалиха ми книгата, сравнявайки я с друга. Похвалата буквално звучеше така „Не съм чел Парушев, ама мисля, че Чекмеджето е по-добро”. Ако ме познавате по-сериозно, не би Ви изненадало изявлението „Я първо прочети и двете, чадо, пък после се прави на разбирач”. Пишман-критикът го отнесе, но буквално ден след него Ваня от Бодил написа това. Принципно се вслушвам в мнението и, въпреки, че харесвам писането и на Терзийски, и на Васил Георгиев. Смея да вярвам, че е проява на разум да се уважават чуждите вкусове и да се проявява търпимост към различията, но често съм и твърде пристрастна, та – гледам да не съдя… много  😉
След бодливия коментар на Ваня, отношението ми вече беше предубедено, но още не бях набрала истински на „Чекмедже-то” – побеснях, чак когато две хубавици го прехвалиха, ама така яко, че главата ми започна да търни (да пулсира болезнено – за незапознатите) от суперлативите им. Няма да обяснявам колко малко бяха чели съвременни български писатели, просто твърдяха, че това е … най.
Купих си книгата на инат. Истината е, че по-скоро бях се заела да я разпердушинвам. Оказа се че Пожарски е учила философия и културология, а това вече си беше много, ама много сериозна предпоставка за негативизъм – знам що за стока са въпросните люде, та… Поех си дълбоко въздух и се започна.

  • Един приятел ме светна, че тази книга е специална за него – наложи се да се откажа от известно количество негативизъм.
  • Оказа се, че я издава „Ерго” – едва зачитайки я, се усетих, че само преди няколко седмици се бях радвала на едно друго бижу от същото издателство – и това помогна за промяната в отношението ми.
  • Въпреки първоначалното ми несъгласие с оформлението (Къде са чорапите, а чекмеджетата, а?!!! – крещях срещу обложката и не се чудете какво значи това – като прочетете книгата, ще разберете). Та, въпреки несъгласието си с трактовката на Ина Бъчварова („Майсторът на фиде“ и още известно количество любими книги са оформени от нея и аз съм и фен от доста време), някак приех, че и това оформление на книгата е интересно. Даже, си е доста добро. Някъде към „Ангел на горния етаж” вече бях решила, че си е супер 😉
  • Остана текстът…

Както обясних – първоначално бях доста негативно настроена. Най-добре е да прегледате това, това и това.
Предадох се. Захвърлих негативизма и и се пуснах. Книгата се оказа находка. Гергана Пожарски – също. В писането и няма излишна претенциозност (е, скрило се е едно философско дяволче, има си и братче – културоложче, но… няма лошо), в писането и няма поза, а това е едно от основните ми изисквания към текстовете, които чета и харесвам. И не, не се хвърляйте първо на мнението на Митко Новков за Сюрреализмите на Гергана Пожарски – то (не случайно) е поставено след разказите и, за да си дадете сметка за класата и, едва след като вече сте я харесали. Повярвайте – тя заслужава да я четете спокойно, без излишни очаквания, но и с настроението за литературно приключение. Ще Ви изненада – обещавам. Ще Ви очарова – добра е. Ще Ви забавлява, ще Ви разсмее, дори ще Ви докривее, няма начин да не се превърнете в неин съучастник. Аз поне, не успях да и се изплъзна 😉 Беше ми интересно да я чета и си мисля, че ще е любопитно да си изпробва силите и в нещо по-голямо.
Стига толкова суперлативи, време е да пратя смелчаците да четат.
А на недоверчивите и негативно настроените:
Проверете дали не съм пристрастна и приятно забавление 😛

Публикувано в прочетено. Постоянна връзка.

12 коментара по Чекмедже за единични неща – Гергана Пожарски

  1. Кръстю каза:

    Бря! Таз Гергана се зачудих що се казва Пожарски, ама щом казваш, че е учила философия и културология…това ми обяснява криво-ляво (смях) 🙂

  2. lammoth каза:

    Корицата наистина е много оригинална 🙂
    Ако е тъничка книжката може и да си я взема :р

  3. Зори каза:

    @Кръстю
    Кръстю, не се бях сетила за фамилията, но такива финали докарва, че и Барутова би и стояло добре 😉

    @lammoth
    Мо, и вътре е готина, за тъничка – споко, няма нищо общо с любимите ти тухли 😛

  4. ваня каза:

    Смятах тези дни да драсна няколко реда за „Чекмеджето“, изпреварила си ме 🙂
    Важното обаче е, че по отношение на този автор сме единодушни, какво повече й трябва на една книга 😉

  5. Зори каза:

    @ваня
    Да – добра е 😉

  6. ваня каза:

    и е класи над „деград“ 😉

  7. xanadu каза:

    @Кръстю
    По въпроса за фамилията – вече го коментирахме с моя позната: би трябвало да е Пожарска, както е редно за фамилия на българка, чието фамилно име завършва на -ски. Ама на ти служба по гражданско(!) състояние…

    @lammoth
    Дебелшка е. Но с добре оразмерен шрифт и въздух, тъй че се диша.

  8. Кръстю каза:

    Впрочем, не знам ,но ако река мога да обясня (смях),защо се хванах за името, без да съм чел книгата, дори бях сравнително трезвен като писах коментара, … пък може точно заради него да я прочета 🙂

  9. Зори каза:

    @Кръстю
    Тя има няколко интересни заигравки с ангели – провокативни и много елегантни – мисля, че ще ти харесат 😉

  10. Кръстю каза:

    Зори, ти ме разбираш и от половин картинка! 🙂

  11. Ина каза:

    много свеж коментар, ухилих се до уши. Докато я четях в един момент ми харесваше в следващия се ядосвах. Не бях сигурна за оформлението, само не ми се правеха никакви чекмеджета и усетих, че трябва да е изчистено. След време си дадох сметка, че имам ясен спомен за няколко разказа и мисля за тях. И, че моята работа се е получила.

  12. Зори каза:

    @Ина
    Много свежа обложка 😉
    Чудесно изпълнение. Получило се е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *