Ностро го боли корем от любопитство – да не го мъча…много :P

Уважаеми Ностро, няма да спазя формата на твоя пост. Нали знаеш лафа „Всеки луд с номера си”? Даже бях решила да си трая, щото ти съвсем си го ударил на отсъствие, ама… от мен да мине. Почти не ти се сърдя 😉

Общоизвестен факт е, че като фотограф съм кръгла минус безкрайност, поради това – снимка от телефона. Който разпознае някое от изброените заглавия… има много остър поглед и развинтена фантазия.

Неуспешен опиит за снимка на изброените заглавия

Сега чета следните заглавия:

Нощни улици на лудостта – Чарлс Буковски
Тромпет – Джаки Кей
Спектър- Сергей Лукяненко
9.99 – Фредерик Бегбеде
Това не е краят на книгите – Еко и Кариер

Препрочитам:
Ксанаду – Янош Хаи
Китайска митология – Дерек Уолтърс

Чакат да ги започна:
Измислици – Борхес
Дванайсет странстващи разказа – Маркес
Правек и други времена – Олга Токарчук
Тиета от Агрести – Жоржи Амаду
Никога, никъде, никой – Нийл Геймън
Свещите изгарят докрай – Шандор Мараи
Опаричване – Тери Пратчет
Човешката любов – Андрей Макин

Мъча ги и те мен (разбирай много ми е трудно да ги чета и ги влача от сто години):
Изчезващият град – Теодора Николова
Цели дни сред дърветата – Маргьорит Дюра
Змийско кълбо – Франсоа Мориак
Светът според Гарп – Джон Ървинг
Раздвоение – Янг Куидж

Имам и един рафт, кръстила съм го Сибир. Там попадат крайно трудни книги или такива, които не им е дошло още времето, но гледам да ги държа в заточение не по-дълго от година.  Поради това – репортаж от там – нъцки 😉

Публикувано в Закачалки. Постоянна връзка.

23 коментара по Ностро го боли корем от любопитство – да не го мъча…много :P

  1. зори каза:

    @Nostromo
    😛
    Ау, че си бърз!

  2. gost каза:

    Зо, „Опаричване“, без да си чела „Пощоряване“, ще ти дойде малко трудно. Особено че и двете са от последните за Диска.

  3. зори каза:

    @gost

    Като не разбирам нещо – ще те ръчкам да ми разказваш, умнико 😛

  4. gost каза:

    @зори
    Че то може ли да се предаде Пратчет с думи прости? Явно ще има период, в който ще си общувам с теб единствено с помощта на цитати. 😀

  5. Nostromo каза:

    Многоуважаема Зори, веднага ще започна с това, че коремът двойно ме присви, изчитайки ти поста, и сега се чувствам, като търсещия живата вода Пърдоний Флат след поредното сръбване от локва с неизвестен произход и съмнителен характер. Bad for you, ще кажеш ти и ще си права, но въпреки твоите заслуги за това ми състояние, ей на, не ти се сърдя. Ма почти. 😛

    Та, кое доведе до това ми стомашно неразположение? Първо, този намек за отсъствието ми направо ме съсипа! Странстванията ми по далечни земи и още по-далечни времена с брат Трубио и брат Ламотий (които трябва да подчертая не са ми родствени такива) предизвика моето оттегляне от блогърските дела за дълго време и ето че, въпреки хероическия характер на приключението ми, то остана недооценено според достойнствата му. Но сега съм тук, завърнал се, по-мъдър от всякога, в много отношения и по-прост всякога, но затова пък по-опечален от когато и да е (основно от всичката тая мъдрост ше знайш).

    Второ, формата, че не си я спазила, не си (и няма второ мнение по тоз въпрос!), ама поне съдържанието що така и то по тъч-линията на колизеума ми бяга. Нещо обобщително върху всичкото ревю дет изписа требеше да видим. Ама вероятно много искам де, ко си правя и аз устата. Не стига, че четеш много по-разнообразна литература от мен ми и претенции да вадя. Между другото половината автори от твоите дори не съм ги чувал (Янг Куидж, Андрей Макин, Шандор Мараи, Олга Токарчук и още двама-трима). Някой ти ги препоръча или сама си ги заплю? Аз никога не си правя такива експерименти. Купувам само препоръчана литература и/или известни автори.

    И, трето, ох това трето…. което направо ми извади очите, щот половин час се кьорих над снимката, изтекоха ми телесните течности през окуляра и очният ми нерв се самоуби от отчаяние! Аве, Зори… аве… цезарю, августейши, германикус, британикус и галилеюс… аве как можа да постенш тая снимка ве!!! 🙁 Аз толкова се каних да изплакна очи в библиотеката ти, а то – греда! 🙁

    Хубу де, тилифони-милифони, толкоз ми се полага явно. Я кажи сега, на Буковски всичко ли си чела? (само за него имам мнение, затова за него питам)

  6. Зори каза:

    @Nostromo
    Тцъ, Ностре, Буковски ми е почти непознат – преди време на една вила набарах и четох „Жени“ или „Жените“ – нещо подобно беше, имам спомен и за отделни разкази, но … сега си го заплюх истински. По третото – имам мижава библиотека и гледам да не се бутам в А-групата. А телефона – толкова си може въпреки мен(нали ти казах, че съм скарана с това изкуство).
    Книгите обичам да си ги избирам, но си имам и проверени ятаци. Една дама от Хеликон (моята книжна фея) днес ми предложи „Тромпет“ и вече опуках 50 страници , доверявам се на приятели, често слушам и известно количество блогъри (дори рядко пишещите 😛 ), но истината е, че винаги разчитам на собствения си усет за книга.
    За формата и ревютата – от бъдещото време е. Като ги изчета и смятам, че нещо си заслужава – ще кажа.
    А за коремоболенето – лекува се с шоколад, сладолед, компот и бира 😉

  7. Nostromo каза:

    @Зори
    Буковски го залюбих с „Криминале“. Всъщност това ми е любимата книга евър. Няма 150 страници. Чете се на един дъх. И май е единствената книга, която някога съм препрочитал. Даже няколко пъти. „Жени“ още не съм я чел, но се наслаждавам на факта, че ми предстои. 🙂
    За ревюто, мисълта ми беше, че от мильониту книги дето си изчела за 2011-та ми се щеше да препоръчаш нещо най-ама-най-любиму примерно. Бъдещето време си е за бъдещето. Не че това ще ти попречи на края на 2012-та пак демонстративно да врътнеш опашка. 😛

    @gost
    Госте, а ти кога ще ни врътнеш един отчет? 🙂 Ама да включиш и научната литература, нали? 🙂

  8. Nostromo каза:

    @Зори
    Аве ти утре да не почиваш? 😛
    Поста, в който си писала за Керет, съм го чел. Май и разказите, но не си ги спомням, а и Капитал си архивират старите неща, та да сравня. Обаче „Човекът от горе“ на Терзийски наистина ме беше израдвал. Другите две препоръки ще ги изчета утре на свежа глава. 🙂

  9. Точка каза:

    Хах, Зори, колективно сме по тези нощни улици. Миленка също я чете. 🙂 Не знам как я намираш, но за (почти) първа среща с него някои от разказите са си направо сблъсък. 🙂
    Мислех да си почивам с нея между по-сериозните книги, но няма да се получи – ще трябва да си я довърша, защото едното ми оче е все там. 🙂

    А Гарп защо те мъчи толкова? Все не мога да се доредя до нея, но щом ми я доставиха, веднага изгледах филма. Адаптираният сценарий е максимално приближен до книгата и дори Робин Уилямс е твърде поносим, даже добър в ролята си (една от първите му сериозни, преди да започне да изглежда перманентно дебилно ухилен и дразнещ) на леко странен и галантен циник. И с почти нормален поглед към света, предвид това, че расте между феминистки (много са ми непонятни като манталитет) и от ранна възраст е светнат как майка му го е заченала, яхвайки прясно умрял войник. В момента се ядосвам, че още не съм я прочела. 😉

  10. gost каза:

    @Nostromo
    Ностро, проблемът при мен е, че чета преимуществено е-книги. Страшно много от заглавията ги отварям директно в сайта, а други ги трия веднага след прочит. Все пак ето какво мога да ти препоръчам:
    Научната литература се ограничи до „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Етногенезисът и биосферата на Земята“ на Лев Гумильов. И двете са недочетени, но не по тяхна вина.
    Ако всъщност ти трябва научнопопулярна литература, то ще посоча „Космос“ на Карл Сейгън и „Паралелни светове“ на Мичио Каку, като първата определено ми се стори по-добре написана от втората, макар и морално остаряла в някои аспекти.
    От художествената литература откроявам „Хигиена на убиеца“ от Амели Нотомб, Генезис“ на Бернард Бекет и „Пътеки на славата“ на Джефри Арчър, като се абстрахирам от забележките си към „Бард“.
    Това не са всички заглавия, но мразя да препоръчвам книги. Правя го само с хора, чийто вкус познавам и които си нямат друго за четене.

  11. lammoth каза:

    добро утро 😀
    Баси навън е много снежно 🙂 Стоях 15 мин с кучето и се прибрах 🙂
    КАто споменах кучето ми, то в момента чете Атлас по География за 8-ми клас. Не знам дали го чете, но обича да спи върху него. Ще му кажа да напише ревю 😛

    Какво има в кутиите? Бисквитки? Бонбонки? Шоколад? Червеи за риболов? Сушени охлюви? Магически прах? Пепел от вещица? 😛

    Познах ли нещо?

    Интересни заглавия 🙂 После ще докладваш! Някои заглавия събуждат любопитството ми. То се събужда преди мен, дс 😛

    PS
    Ксанаду – Янош Хаи <– кое от двете е името на автора и кое е заглавието? 😛

  12. Зори каза:

    @lammoth
    В кутиите има уловени души на любопитковци. Като ми е скучно или криво си ги пукам с една губерка и си правя мини-заря – разпадат се с гръм на разноцветни светлинки, които дълго време премигват в тъмното 😛
    P.S.
    заглавието е Ксанаду, а Янош Хаи е авторът, имам ужасно бегли спомени за книгата и я минавам на верев за припомняне 😉

  13. зори каза:

    @Точка
    Точе, Буковски е класа, но може да не съм прочела най-доброто. Лично на мен ми харесва, защото умее да прави тема на повествованието от всичко. А посегнах към него от скука и поради липсата на интригуващи нови заглавия. Що се отнася до Гарп – бавна и скучна ми е.

  14. midnight каза:

    Зори, наистина включи „Going postal“ преди „Making money“, определено си трябва. и не очаквай особено много от преводите 🙂
    а от всички възможни китайски митологи защо точно тази избра? 🙂

  15. зори каза:

    @midnight
    Това е издание с надути претенции за енициклопедия – купих я за 2 лева на входа на СУ, един ден трябваше да вися и да троша време, книгата ми свърши, а нет точно тогава нямаше (оправяха мрежата и аз поради това висях), та – ей така – от скука си я взех, а сега я преглеждам по-внимателно 😉

  16. Точка каза:

    @зори
    Класа е, Зори, изобщо няма две мнения по въпроса. И няма как да уцелиш нещо лошо при него, от пет прочетени не намерих слаба. Но се притеснявам да го препоръчвам заедно с още няколко имена заради не съвсем нежният им и твърде откровен и образен език. Но пък ако не пишеха така, едва ли щях да ги чета. Нежни автори – с лопата да ги ринеш. 😀

  17. зори каза:

    @Точка
    След Уелбек и Педро-Хуан Гутиерес… не се стресирам лесно 😉

  18. Точка каза:

    Уелбек съм го нарочила и него, разбирам, че ще ми понесе добре. 🙂 Откъде да започна? Корицата на „Елементарните частици“ изглежда интригуващо ;), все още могат да се намерят и „Платформата“, и „Възможност за остров“.

  19. зори каза:

    @Точка
    „Възможност за остров“ е най-изчистена като концепция и изпълнение. Другите две приличат на гледка по спираловиден път към върха. Хем ти е познато, хем е почти същото, хем не съвсем. Лично аз предпочитам „Платформата“ – струва ми се най-честна. „Елементарни частици“ е много културологична, но вече се повтаря. Сериозни анализи на френската култура от 60-те до 90-те години на миналия век, гарниран с невеселите размисли за развитието на сексуалната свобода и усещането за незначителността на индивида, за безсмислието на съществуванието и пр. Усещането за ексхибиционизма на Уелбек не ме остави до последната страница, въпреки, че и героите и събитията бяха други.
    Мисля, че Гост с удоволствие ще ти прати Елементарните частици съвсем скоро.

  20. lammoth каза:

    Зори, имаш толкова книШки за крадене 😛

    Аха, сега видях корицата на Елементарните частици

    Какво дуууупе :))))

  21. зори каза:

    @lammoth
    Виж си пощата 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *