„Платформата“ на Мишел Уелбек

ПлатформатаСлучва ми се да попадна на някоя книга в точното време и тя неусетно да ме отведе до отговори, които дълго са ми се изплъзвали.

Случва ми се да открия автор, който да ме очарова до такава степен, че появата на всяка нова книга, свързана с това име, да е празник.

С „Платформата” на Уелбек се случи съвсем друго.

Книгата си стоеше на рафта за намаления, стана ми интересно каква ли е (по паралел с „Възможност за остров” трябваше да е нещо добро)` но… не я купих. След две седмици вече я нямаше – нито при намалените, нито по рафтовете на още три други книжарници.

Мразя да пазарувам в нета. По 100 часа на денонощие вися там по задължение,  книгите си предпочитам да купувам от истински книжарници – за удоволствие. Да, ама в тях я нямаше, бях готова да се прежаля с поръчка в интернет – оказа се, че не се намира толкова лесно. Обещаха да ми я намерят в Пингвините на Славейков – затвориха книжарницата. Книгата така и не се намери.

И изведнъж – ровичкам си аз в Ориндж и тя там. Даже книжарите се изненадаха, че я имат. Така се сдобих с книгата, която дълго ми се изплъзваше и естествено я подпуках моментално.

…странно усещане. Определено запознанството с „Възможност за остров” ми играеше номера – новата книга се оказа забавна, лесна за четене, „бърза”, но всеки обрат в сюжета ме караше да си припомням другата. Паралелите просто бяха неизбежни. Квалификациите в полза на едната или другата допълнително подклаждаха спортната ми злоба.

Сюжетната линия на „Платформата” в най-общ план:

Той е застаряващ, незабележим, сам. Заклет самотник, самодостатъчен, самодоволен, изгубена душа, един от многото, безличен и безнадежден – не бих се притеснила от квалификацията „себичен и безчувствен копелдак”.  Умира баща му и с част от наследените пари той решава да попътува. На организираната екскурзия среща интересна жена, но едва в края и успява да получи координатите и. Завърнал се в стандартната си среда, той се свързва с нея, пламва страстна любов, прераства в сериозна връзка. Тя работи в туристическия бизнес (доста безлична ми се стори – приличаше на оживяла секс-кукла, която работи през деня и пресътворява фантазиите на любовника си през останалото време и не, че не бих го правила с радост и е невъзможно, но в този образ едноизмерността определено има превес). Заедно те създават изключително доходна концепция, базирана на секс-туризма, практикуван масово от северно-европейците в страните с нисък жизнен стандарт. Тъкмо са намерили мечтания рай – разгневени терористи я убиват.

Той е застаряващ, незабележим и сам. Любовта я няма.

В „Платформата” има толкова много, че ми е трудно да изредя всичко.

Ок – сега ще се изкажа. Великолепен дискурсивен анализ на съвременността, поднесен с невероятна лекота и заблуждаваща непретенциозност. Може да се стори доста натуралистично при четене на първо ниво, но пък – нали трябва да се продава ум и разум и на профаните.

А сега на български: трудно се смесват толкова много гледни точки и това не води до желание да метнеш книгата на най-горния рафт и никога повече да не се сетиш за нея. Социология, политология, икономика, философия и… леко и приятно четене – рядко срещано явление.

Това е една от най-истинските книги, разказващи за света ни – такъв, какъвто е…

Публикувано в прочетено с етикети . Постоянна връзка.

Един коментар по „Платформата“ на Мишел Уелбек

  1. Sunny-San каза:

    Оооо, да – така си писала за книгата, че ме накара моментално да я пожелая :). Май ще захвърля настоящата и започвам тази… „Случва ми се да открия автор, който да ме очарова до такава степен, че появата на всяка нова книга, свързана с това име, да е празник.“ След толкова време, все още не знам голяма част от любимите ти автори. Чакам и се надявам на интересни разкрития тези дни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *