Трубио се загубва

В просторната библиотечна секция за фантастична и псевдонаучна литература имаше един леко отделен сектор към 50 квадратни метра, овален и издаден към градината, цялата външна стена беше в огромни прозорци, редуващи се с врати, водещи към терасата. Благодарение на това архитектурно решение, по всяко време на годината от помещението се откриваше уникална гледка към малкото паркче на обителта. Вътрешната стена беше цялата в рафтове за печатни произведения, в средата на огромното помещение имаше два работни пулта, които по-скоро приличаха на много, ама много удобни канапета. В тях братята Ностро и Ламотий често изучаваха архивите или просто седяха и размишляваха или водеха дълбокомъдри беседи един с друг. Стандартно те двамата бяха единствените посетители на това помещение, направено по техен вкус и проект, но поради наблюдението на мисията на Трубио, което се извършваше точно от тези пултове, в библиотеката бяха докарани още два стандартни пулта. Те не бяха толкова удобни и абат Вал Девственочистият през десетина минути понаместваше телесата си, поправяйки няколкото възглавнички, целящи да облекчат и омекотят стандартността им, сиреч близката им прилика с кресло, и леката им отдалеченост от канапе. За абат Вал се носеше мълва, че е строг и аскетичен блогърофил, който започва деня си с два часа на собствения си страховит пулт в търсене на забравени сегменти от миналото. Тоя пулт имаше свръх модерна система за масаж, която леко наподобяваше плоскост, осеяна с шипове, но и Ностро, и Ламотий бяха опитвали за съвсем малко удобството на абатската машина и бяха във възторг от незабравимите масажи, които тя предлагаше. Естествено тези и функции не бяха широко известни в обителта и най-младите послушници често проследяваха фигурата на абат Вал с нескрито възхищение, търсейки белезите на неговото страдание от тая ужасяваща за тях машина за самоизтезания.
За брат Додоний, четвъртият наблюдател на първото трубиево излизане, вида и повърхността на пулта бях без абсолютно никакво значение, тъй като той предпочиташе да поделя времето си между престой в тоалетната на библиотечната секция (санитарното помещение беше значително по-удобно от това при входа) и бързи отскачания до кухнята на обителта, от където той носеше поредния поднос с лакомства, целящи да подкрепят събралите се братя. Додоний хвърляше разсеяно поглед върху екрана, където младият Тру съзерцаваше с леко глуповата усмивка циците на Елена, после поделяше справедливо новодонесените хранителни или питейни припаси и се отправяше на поредната обиколка по маршрута тоалетната – кухнята, хрупайки доволно соленки, ядки или шоколад.
–   Къде са? – осведоми се той, влизайки в помещението след петата си обиколка.
–   В съседния квартал – намести се абат Вал върху една от възглавничките.
–   Какво носиш? – полюбопитства брат Ламотий, който се славеше и с обострената си чувствителност към шоколад и всякакви шоколадови производни.
Брат Ностро твърдеше, че ако тайно от всички братя, бъде поставен шоколадов бонбон някъде в парка на обителта, максимум след минута този бонбон ще е в устата на Ламотий.
–   Направих малко сладоледец – скромно ги осведоми Додоний, връчвайки им по една кутия шоколадов сладолед и забивайки тържествено по една супена лъжица в кафявата смес.
–   Да не забравиш да приготвиш и за останалите братя! – напомни абат Вал.
–   Сложих програмата на един тон, мисля, че ще стигне – съобщи Додоний и най-сетне седна на своя пулт. Какво пропуснах?
–   Тъкмо влизат в къщата на мацката – осведоми го с примляскване брат Ламотий.
–   Елена му разказа за сапунките, за свалките и за рекламните бюджети, а той я осведоми за прозвището на абат Вал. – допълни информацията брат Ностро.
–   Искаш да кажеш, че ме изкара изперкал девственик – измърмори абат Бал, загребвайки съвсем нескромно количество шоколадов сладолед от своята купа.
–   Момчето така вижда нещата – включи се с пълна уста Ламотий – Добре ще е да се заемем  с някои аспекти от обучението му като се върне.
Точно в мига, в който изричаше това, връзката премигна и изчезна. Четиримата хвърлиха купите и трескаво започнаха да дават команди на пултовоте си, но младият Тру не се появяваше.
–   Има личен предавател – нареждаше брат Додоний – има един в колана на расото, един в парите, един в картата и ползваме цялата мрежа на града. Няма начин да не го виждаме.
–   Имаме ли активни био-показатели? – попита абат Вал.
–   Системата на града го показва като жизнен и съвсем леко развълнуван – провери Ламотий – просто циците го разсейват – изхили се нервно той и продължи да отваря данни за състоянието на Трубио. – Цял е, не изпитва болка, не е гладен, не е жаден или уплашен.
–   Няма начин да спрат всички предаващи устройства – заключи Ностро – нещо не е както трябва.
–   Опитвам се да активирам ретро-маркера, който му лепнах на излизане – осведоми ги Додоний, той необичайно пъргаво и съсредоточено шареше по пулта си – нещо пречи на сигнала, заглушава даже старите предаватели, които ползват радио вълни, а не мрежата на града.
–   Заглушава го.– досети се Ностро – само това обяснява липсата на сигнал. Някой умишлено блокира комуникацията с нас.
–   Но защо? – втренчи се в него Додоний – Толкова потайни са само вещиците, а мацката беше просто една цицореста кукла.
–   Или представи нещата така, че да я мислим за цицореста кукла. – обади се Ламотий – Като се замисля, май идеята да пратим Трубио с нея се зароди след като я видяхме.
–   Сканиране за психологическо въздействие! – нареди абат Вал.
–   Системата отчита наличието на отминало чуждо въздействие върху волята на братята – докладва антивирусната програма на обителта – няма данни за софтуерния продукт, предполагаем производител вещица или магьосник. Въздействието е продължило съвсем кратко и няма вредни здравословни и психически последствия. Софтуерът е пратен за анализ. Ниво на щетите: минимално – заключи сканиращата програма.
–   Само дето Трубио е при тях – констатира Ламотий и енергично скочи на крака.
–   Ще си го приберем, Мо, – последва го Ностро. – а вие ще ни пазите гърбовете от тук. – обърна се той към седящите братя, които вече подготвяха екипировката им за излизане.

Публикувано в Трубио. Постоянна връзка.

7 коментара по Трубио се загубва

  1. Nostromo каза:

    ААААААААААА, най-после продължение на най-чаканата научно-фантастичната, римокатолическа, рок-опера с елементи на ситком. 😀
    Браво, Зори! Ама защо така разкриваш строго пазените в дълбока тайна (дори и от нас) функции на супер-ултра-мега-удобните ни пултове? Сега всички ще ни завидят и още тази вечер могат да нападнат цитаделата на хипер-мулти-мега-хай-тек църковната ни обител. Добре, че имаме таен тунел за бягство, който се намира под… Упс, щях да се издам още една тайна. :X 😛

  2. lammoth каза:

    *Смрък* *Смрък* Sniff-Sniff
    АХА!
    ЗОООРИИИ!
    Имаш шоколад в хладилника и не казваш,а! 🙁 Веднага те таксувам с 30% от него (но ти ще ми дадеш 60 %, нали 😀 ? )

    Освен това никак, ама никак не съм доволен, че не си дала подробно описание на циците на Елена 🙁
    Още 40% от шоколада глоба 😛

  3. Зори каза:

    @Nostromo
    Ностро, никакво бягство – обителта може да изглежда слаба, но… Няма да издаваме тайни предварително 😉

    @lammoth
    Оки, Мо, шоколадът е само за теб 😛
    А циците – споко, ще има много подробно описание, но не съм убедена, че ще ти хареса финала 😉

  4. Точка каза:

    Зори, сън не съм спала – брат Додоний ми се явява непознат герой и не мога да вникна добре в душевността му. И Елена също, ама нейните топки не ме вълнуват.

  5. зори каза:

    @Точка
    Е са, те Ламотий и Ностромус да не са реални образи?!
    Орденът на голямото перо е … благодатна почва за появата на различни действащи лица и ще се появят още няколко – ти само гледай 😉
    А топките… – тука ще е още по-забавно=

  6. lammoth каза:

    Защо няма да ми хареса финала? Пак ли ще бъда прецакан накрая :(?
    Глоба: още един шоколад :Р

  7. зори каза:

    @lammoth
    Споко, просто замислям леки гаври със сюжета 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *