Токчета в дъжда

Дъждът потропва закачливо по перваза на прозореца. Тъмнината създава усещането за уют и покрива грозните олющени стени, сивите сгради, мизерията и калта. Улиците се освобождават от леда. Дъждът топи последната киша. Вали, почти пролетно, наситено, категорично. Синоптиците обещават сняг за утре, но днес все още е само дъжд. Ако затворя очи и се заслушам – мога да забравя, че е краят на януари. Мога да си представя, че е май, мога да чуя как дъждът гали листата на дърветата…
Прекарах цял ден пред монитора. Всяко потропване на дъждовна капка ми звучи като подигравка.
„Ей, зомбито пред монитора, не те ли болят вече пръстите от писане? Стига де, цял ден ли ще изкараш над тая машина? Представяш ли си какво е да вървиш по тротоара, а забързаните коли да разтварят блестящите ветрила на локвите току до крачолите на джинсите ти? Представяш ли си как лъщят светлините на светофарите? Представяш ли си как се спускат крилете на дъжда над уличните лампи? Как ухае на мокро и студено?
Какво пък – защо да не поскитам преди да се заледи пак. Нощем улиците в квартала опустяват. Преди беше доста опасно. Я борчета, я кучета, но вече е малко по-спокойно. Пък и – още е рано. Хората все още се прибират от работа, пазаруват, пътуват. Една кратка обиколка на квартала преди лягане, а?
Чат-чат-чат.
Токчетата и са нетипични за сегашната мода. Да – високи обувки, на платформа, но някак странно звучат. Сякаш са прекалено тънички. Помня, че преди сто години имах едни такива. Едвам вървях. Тя добре се справя. Поставя стъпалото отмерено, не си криви краката, такъв смях ме напушва като видя някоя, дето аха-аха ще си прекърши глезена. Само да не беше това странно чаткане.
А-ха-ааааа. Разбрах.
Мина под уличната лампа и сега вече виждам по-добре.
Забързвам се, опитвам да се доближа до нея. Улицата е осеяна с локви, но аз съм с всъдеходките и крача смело. Успявам да я настигна и под следващата лампа сме на две крачки разстояние една от друга. Вече е съвсем видно. Токчетата чаткат все така, но вече знам защо. Домързяло я е да ги даде на обущар. Изядени са. Неравностите по края се виждат ясно. Чудно колко много неща се виждат под уж мижавата улична светлина, а като се замисля – тя не е чак толкова мижава – няма нито една счупена или несветеща до края на улицата.
А може и да няма други обувки – присещам се пак за мацката пред мен. Да – това са обувки. Не ботуши, каквито би трябвало да има върху краката си по това време.
Сложила е калци, има и нещо като брошки, за ефект.
Хитруша.
Не бърза. Крачи отсечено. Видя, че съм жена, хвърли поглед зад рамо в началото на улицата и е спокойна. Даже полюшва чантата си.
Доволна е. Къде ли е тръгнала? Дали се прибира или е тръгнала на среща? Походката и е спокойна и някак радостно ми изглежда това полюшване на чантата.
Звъни телефонът и. Мелодията ми е позната – май съм я чувала по радиото на няколко пъти. Някакъв хит-еднодневка.
Тихо е и гласът и отеква из улицата.
Ха-ха-ха.
Колко съм заблудена?
Изстреля баси вулгарната псувня, ама идея нямате как прозвуча. Чак се спрях на място от потрес. А тя продължава да си върви и с мило гласче обяснява на някаква как щяла да и навие червата на кривия врат, как ще и потроши огромния нос, как щяла да и завре…
„Стигааааа!” – крещя наум. Какво стана? Нали вървеше така спокойна и щастлива по улицата. Но тя продължава да бълва…

Време е да вляза във входа си. Тя подминава. Токчетата се чуват докато се затваря вратата, после изчезват. Най-сетне. Чувствам се като ограбена, отровена, излъгана.
Ама, че разходка! Остави ми твърде горчив послевкус – не е честно. Ще си пална коледната свещ, ще преровя библиотеката за нещо по-така, малко музика или просто ще загася лампата и ще послушам дъжда…

Кога ли ще се превърне в сняг?

Публикувано в Тя. Постоянна връзка.

3 коментара по Токчета в дъжда

  1. traiana каза:

    Хахаах! Както се казва, Зори: “ Нагоре лъсната, надолу – бръсната.“:) Голяма хубавица, няма що:)

  2. Кръстю каза:

    Ба ли маа му 🙂

  3. deni4ero каза:

    Ооооох …
    … Преди няколко години седим с чавето на пясъчника в двора и то е затънало до ушите в пясъка, а аз гледам как една наконтена … гугутка се прибира с мъжа си, влиза във входа, но след малко се връща и се изплюва професионално на 2м и 40 см пред невярващия ми поглед(може и дъвката да си е изплюла, но това ли е начиннът?) … И аз като тебе останах потресена. Тогава си обещах, че, ако Деница прави така след време, ще я ритам от тук до Второто пришествие …

Вашият отговор на traiana Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *