Има хиляди начини

Проучването на обектите е основата на добре свършената работа. Това е максимата на шефа. Набива ми я в главата непрекъснато. Мисли си, че като е по-старши и всичко му е ясно. Сега ми вади душата с тая детска учителка. Като му представих доклада го изчете веднъж, после го мина пак по диагонал, финализира нещата с някакви записки и се започна.
–   Тук пише, че е разведена. Какво разбра за бившия? Защо няма нищо за него.
–   Работи в Испания. – обяснявам – Заминал преди 5 години и от тогава не се е връщал.
–   Друго! – подканя ме шефът и оная гадна веничка на плешивото му теме съвсем леко пулсира. Това е сигурен знак, че е адски ядосан и скоро ще изригне. Явно е ядосан на мен.
–   Развели са се преди шест години. Тя го хванала да и изневерява, той пък я обвинявал, че саботира опитите им да имат дете. – опитвам се да потуша гнева му с факти. – Потвърдих информацията за забежките му, както и за това, че тя постоянно пиела противозачатъчни. Генекологът и твърди, че пациентката му не вярвала на съпруга си и поради това не желаела деца от него.
–   Кой прати при доктора? – любопитсва шефът.
–   Не беше нужно да ползвам колежките – обяснявам – справих се.
Шефът вдига леко вежда, но явно е решил да се прави на много запознат и виждам как преглъща любопитството си. О, как само му се ще да попита, как точно е потвърдена информацията от чичо доктор. Хайде, галя го в мислите си по лъскавото теме, хайде, любопитко, попитай ме как? Виждам как си представя реакциите ми, усещам какво иска. Тази жена не му е безразлична. Той има толкова много нейни образи в мислите си. Значи съседката, а?
Успява да се овладее, старо куче е.
–   Как живее учителката?
Много добре знаеш как, виждаш я всеки ден, пък си прочел в доклада и моето резюме, просто се правиш на велик.
–   Няма сериозни слабости, нито скъпи хобита, живее сама в наследствена къща, посещава клуб по танго и работи. В градината всички я харесват. Е, почти всички – пояснявам – една от лелките и е вдигнала мерника, защото даскалката я терори да си върши работата.
–   Отнасяй се професионално – скастря ме шефът – що за речник!?
–   Извинете! – подвивам протоколно опашка.
–   Няма проблем, зетко – усмихва ми се неочаквано шефът. – Какво ме зяпаш – хили се той – нали не мислеше, че ще те пратя да дебнеш съседката и няма да проверя дали не обикаляш щерката?
Няма смисъл да отричам. Мълча и чакам някакъв шанс да се измъкна от лайната, в които сам се натресох. Да, глупаво беше да свалям щерката, а и майка и се увърта край мен.
–   Виж сега, Марине, – потупва ме фамилиарно шефа по бузата – нали не мислеше, че току така съм приел на работа в агенция за енергийни вампири мъж, който е твърде далеч от профила, при условие, че всички останали служители са жени. Познавам ти и кътните зъбки, мойто момче. Подбрах те съвсем внимателно. Обучих те. Направих те добър в занаята. Всяка твоя крачка аз съм я мислил и изчислявал.
Продължавам да си трая и се моля само да не е разбрал и за жена си.
–   Какво за жена ми? – пита той.
Мамка му, копелето всичко ли знае?!
–   Почти всичко – блещи ми се той.
–   Ама, шефе… – опитвам се да реагирам, но ми е ясно, че вече съм пътник.
–   Маринчоооооо, – изведнъж омеква шефът, вади две чаши и налива щедро от неговото – не се бой, няма да мреш. Поне не още. Даже ще научиш това-онова.
–   Защо? – отпивам от чашата си и се правя на мъж.
–   Поради две причини. – и шефът отпива и спокойно се обляга в креслото. – И стига си ме шефосвал! Радо. Нали ще ми ставаш зет – шефе е за персонала.
–   Добре, Радо, защо няма да ми източиш силиците и да ме пратиш в някой психарник?!
–   Защото ми харесваш. Явно и на дъщеря ми, щом е решила, че ще си ти, аз мога само да се правя, че нямам нищо общо с решението и. Пък и това, че си мечтае за брак с теб… не е същото като да сте женени.
Казва го с такова самодоволство, че за миг забравям за способността му да ми чете мислите и си представям как му смилам мутрата с бутилка.
–   Е, де – подсмива се той – нали се сещаш, че няма да ти оставя време и да мръднеш. Е сега мога да те превърна в зеленчук. Даже няма да те докосвам. Какво? Не вярваш, че можеш да изсмучеш енергията на някого без физически контакт.
–   Щом казваш – отпивам от чашата и очаквам всеки момент да спра да разсъждавам.
–   Може, всичко може. – намига Радо – На тоя свят има хиляди начини да изсмучеш нечия енергия. Всичко е енергия – мислите, емоциите ни. Всеки човек може да се научи да контролира този поток и да го извлича от другите, ти имаш талант. Аз се учих години наред, а ти просто го можеш. Това ми хареса у теб, това ти е входния билет за агенцията. Учи се и ме слушай и няма да имаш проблеми.
–   А учителката? – питам аз, ни в клин, ни в ръкав.
–   Учителката си остава, –смръщва се Радо – Поръчката си е поръчка. Клиентът иска да я вкараш в болница и да не излезе жива от там.
–   И кво толкова е направила? – позволявам си лукса да разпитвам шефа, щом не ме изсмука, вероятно и това ще ми се размине.
–   Кво, кво.- вдига рамене той – Знам ли. Не ни е работа да питаме. Идва клиентът, казва какво иска и плаща. Ти си вършиш работата и не разпитваш. Ако почнеш много да питаш, няма да можеш да изсмучеш енергията и на пиле.
Седим един срещу друг. Сякаш пред очите ми се оформя една картинка. Виждам как Радо излиза с колата за работа, виждам как съседката му също потегля със своята. На улицата тя го изчаква да мине край нейния гараж и примигва с фаровете, той и помахва свойски, а после виждам и жената на шефа – седи до прозореца и гледа. Дали пък не е тя клиентът? Бързо започвам да броя писалките и папките по бюрото му, това разсейва външен наблюдател, защото насочвам своите собствени мисли към глупости и нишката, която се точи между мен и шефът става неразбираема. Стар трик. Едно време баба ми вечно дуднеше, че в главата на дядо има само чаши и ракия, а дядо се правеше на чук и хитро ми намигаше. От него го научих тоя номер. Броиш глупости и отсреща не разбират какво си мислиш.
Радо ме поглежда едно такова странно и някак гузно, допива си питието и ме отпраща да си върша работата.
Пред кабинета секретарката му си мечтае за една зелена чанта – виждам я с най-малките подробности, знам къде се продава и колко струва.
По коридора се разминавам с една от най-старите вампирки във фирмата – виждам гоблен и камина.
Колежката на съседното бюро – болно дете.
Влиза счетоводителката – екскурзия.
Опитвам се да престана да надничам в хората край мен, странно е, сякаш са голи, а не разбират, че са. Отварям лаптопа. Имам писмо от шефа. Едно изречение: „Погрижи се да не страда!”
Шефът е през два етажа, но много добре виждам, че в мислите си той би предпочел да се погрижа за жена му, с която имам среща след час. Тя му е бивша секретарка, от най-ранните дни на фирмата. Отлично го познава. Не би му позволила да се доближи да нея по какъвто и да е начин, ако усеща, че иска да и отнеме енергията, но аз съм само едно пале, пратено от нея самата да довърши конкурентката и. Шефът не е вчерашен. Знае кой би могъл да успее.
Ще се погрижа да не страда.
Има хиляди начини.

Публикувано в недовършени. Постоянна връзка.

Един коментар по Има хиляди начини

  1. midnight каза:

    искам продължение на това! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *